Икономиката на България е силно зависима от еврофондове и държавни поръчки, което е силно порочно. Като цяло в икономиката ни няма достатъчно инвестиции, а само с еврофондове няма как да се развива.
Преките чужди инвестиции в България са 905 млн. евро за 2017 г., а са били над 9 млрд. евро за 2007г. Нивото на преките чужди инвестиции за последните години се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%.
Преките чужди инвестиции за 2017 г. са 905 млн. лв. А през 2007 г. са били близо 9 млрд. лева.
Малко са инвеститорите с дългосрочни планове в България, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Почти не се създава нов капитал от външни компании, а основно се влага в дългови инструменти – кредити и гаранции.
Повечето от чуждите инвестиции в България
всъщност са заеми –
банкови, фирмени и междуфирмени. А данните за инвестиции в дялов капитал показват, че дългосрочните интереси към България от страна на чуждестранния бизнес продължават да намаляват. Разчита се повече на вече съществуващи компании, които евентуално се разширяват, а нови чуждестранни инвеститори в България почти няма.
Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.
Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с Брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават. Ето защо България продължава да остава последна по заплащане в ЕС за 2017 г.
България е страната-членка с най-ниския БВП на глава от населението, което е с 51 % под средното за ЕС.
Недостигът на преки инвестиции пречи на икономиката на България да се развива ускорено, а поради неблагоприятната демография и лошото образование, изпитваме и дефицит на кадри. Задълбочава се проблемът с малкото количество и ниското качество на работната ръка.
Наличието на достатъчно работна ръка, както и качеството й са едновременно фактор и следствие от привличането на чужди инвестиции.
Другият проблем е корупцията, особено в обществените поръчки и разпределението на еврофондовете.
Повечето от инвеститорите изчезнаха заради корупцията.
Повече корупция – по-малко инвестиции
По данни на Transparency International страната ни все още се оценява като най-корумпираната държава-членка на ЕС.
Все още в България има два пъти повече сива икономика, отколкото средното в ЕС. Няма как, докато ни е двойно по-голям сивият сектор, докато имаме още много корупция, да се надяваме, че ще живеем по-добре.
С този модел на икономика, България ще си остане вечния догонващ, който все не успява да достигне средния стандарт на живот в ЕС.
Всеки от нас плаща цената за неправилния ни икономически модел.
Практиката от последните 10 години доказа, че само ниските преки данъци не са достатъчно условие за стимулиране на инвестициите. В България има нисък плосък 10% данък, но въпреки това до момента страната ни не се е превърнала в рай за бизнес и капитали.
Само ниските преки данъци не привличат инвестиции, тъй като това е краткосрочно решение и се постига краткосрочен ефект, а трябва да се гледа в по-дългосрочна перспектива.
Данъчните ставки са само една част, а другата е да се убедят инвеститорите, че могат да инвестират в страна, където има правна сигурност и благоприятна бизнес среда. Точно това им липсва в България.
Данъците не са на първо място, за да привлекат инвеститорите, а ред други неща, които са дори от по-голяма значимост.
Ако искаме да идват и да инвестират в България, то трябва да предложим и определен стандарт – болници, пътища, училища, изобщо, цялостна инфраструктура.
Освен това България има нужда да изгради потребителска сила, т.е. да се направи така, че населението да е в състояние да потребява повече, а компаниите ще инвестират, защото ще видят способността на хората да харчат повече.
Има чисто обективни причини, които пречат България да стане привлекателна за инвеститорите – ниска покупателна способност и малък пазар, лоши здравеопазване и образование, корупция и опорочени обществени поръчки.
Продължава нарастващия дефицит на квалифицирана работна ръка, като недостигът на кадри става все по-осезаем, което несъмнено допълнително ще ограничи притока на нови инвестиции.
Все още у нас не разбират, че ниски преки данъци и евтина работна ръка вече не са предимства за икономиката на България.