Представете си, че мъдростта на европейските институции беше създала банковия съюз (eдинния надзорен механизъм, който следи състоянието на най-големите банки в държавите членки) още през 2013 година, както и че България се е присъединила към механизма. Макар на европейско наблюдение да са само трите най-големи институции, формално внимание може да се обърне и на някоя по-малка. Така тревожните разкрития на пресата, че Корпоративна търговска банка (КТБ) кредитира свързани лица и манипулира счетоводните си книги далеч отвъд позволеното, веднага щяха да станат европейски проблем.

Резултатът едва ли щеше да е много по-различен от случилото се в действителност. С тази разлика, че вместо да се церемони и да се чуди откъде да започне, европейският надзорен орган щеше директно да я затвори, а не да организира и координира медийни публикации, полицейски рейдове в офисите на банката и да подплаши Цветан Василев дотам, че да избяга в чужбина. Просто щеше да разпореди на България: „отнемете лиценза на тази банка". Проблем на правителството и БНБ щеше да е как да организират „приключването" на практика. Фондът за гарантиране на влоговете щеше да покрие вземанията до 100 000 евро, получавайки заем от правителството, който с времето ще се плати от търговските банки с вноските им към него.

А сега си представете, че този сценарий се пренесе върху далеч по-голяма банка, каквито са сегашните институции от топ 5 на системата. Правилно или грешно, решението за отнемане на банков лиценз би се взело на хиляди километри оттук, а българските власти биха отговаряли единствено за неговото изпълнение.

Това е кошмарът на българските политици и на родната централна банка. Доскоро за тях това беше отказ от суверенитет, а за поддръжниците на присъединяването към еврозоната с всички средства подобно развитие само ще подобри управлението на банките и здравословно би пречистило системата от останалите „гнили ябълки", ако има такива.

В изказване по време на парламентарния контрол миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов обясни, че правителството работи активно за присъединяване към ERM II, което е необходима стъпка, за да продължи страната към еврозоната и банковия съюз.

Поставена по този начин, новината говори, че банковият съюз върви в пакет с еврозоната, а не преди това. Последното съответства и на по-стари изказвания на Горанов, който обясни, че влизане във валутния механизъм за наблюдение може да се очаква до края на годината.

Самият процес обаче е обвит в потайност и на повърхността остават много въпроси без отговор, които дават повод за съмнение, че управляващите не желаят силно да приемем еврото, ако то е предшествано от банковия съюз. Възможно е и друго – по въпроса да се работи сериозно, но в пълна конфиденциалност.

Основания да се допуска това дава отговор на финансовото министерство на искане по Закона за достъп до обществена информация, подадено от сайта economix.bg. В него се съобщава, че позицията на България (ако има такава) по евентуално присъединяване към банковия съюз не може да бъде обявена публично.

„Не се релевират обстоятелства, които да обуславят надделяващ обществен интерес, а именно – чрез исканата информация да се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на министъра на финансите. Напротив, в настоящия случай, за да се защитят интересите на българската държава при преговорите, е необходимо да не се разкрива информация, която би могла да повлияе неблагоприятно." С такъв аргумент от Министерството на финансите са отказали да отговорят дали България има формирана позиция за присъединяване към банковия съюз преди еврозоната и каква е тя.

Липсващото парче от пъзела тук е какво правят от Българска народна банка? Допускането на скрити инвеститори и такива без опит до приватизацията на Общинска банка показа, че централната банка далеч не е постигнала онази независимост, която се очакваше при смяната на Иван Искров с Димитър Радев.

Но въпреки склонността към конформизъм дори и при Искров БНБ се осмели да организира фронт срещу инициатива на правителството през пролетта на 2012 година. Тогава първият кабинет на ГЕРБ искаше да рефинансира падежиращ външен дълг със средства от валутните резерви, а БНБ убеди Европейската централна банка (ЕЦБ) да издаде комюнике, предупреждаващо за рисковете от подобно действие. Така най-вероятният сценарий пред България е страната да се присъедини към банковия съюз чак след като стане член на самата еврозона и българската банкова система получи достъп до програмите за рефинансиране от ЕЦБ.