Уравнение с три неизвестни - Brexit, политиката по сигурността и миграционната политика. Това са основните фактори, от които ще зависи с какъв бюджет за земеделски субсидии ще разполага Европейският съюз след г. 2020 - с колко ще се свият средствата, след като секне вноската на Великобритания, и колко пари допълнително ще се насочат за противодействие на терористичните атаки и на миграционния натиск.

На тежките преговори, които тепърва предстоят, фермерите тръгват и с предварителен минус - провала им да убедят гражданите на ЕС, че секторът се развива правопропорционално на дотациите. Земеделието не е водещ отрасъл в общата европейска икономика, не разкрива достатъчно нови работни места, броят на младите в сектора е пренебрежително нисък, селските райони се развиват със забавен темп, мерките за защита на околната среда не са достатъчни.

"за" статуквото

Европейските земеделци нямат желание за промяна на сегашната структура за подпомагане на сектора със средства от ЕС, показват консултациите на Европейската комисия с браншовите организации. Резултатите бяха представени от Иман Буут, експерт в Главна дирекция "Земеделие" на Брюксел, на конференция за Общата селскостопанска политика (ОСП) СЛЕД г. 2020 г., организирана от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.

Сегашният обем на подпомагане обаче трудно ще се запази, защото независимо от дотациите агросекторът не е водещ за европейската икономика и изостава по ключови индикатори.

Селскостопанската Политика 2014 - 2020 залага на създаване на повече работни места и прилагане на иновации. Първите индикатори за работните места показват, че държавите членки не се справят, казва Буут.

След г. 2020 ще бъде направена промяна при директните субсидии за земя, така че повече средства да достигат до малките и средните фермери. В България например от години се наблюдава тенденция 80% от евросубсидиите за земя да се усвояват от 20% от производителите, предимно големи арендатори, обработващи десетки и стотици хиляди декари земя.

Фермерите не се представят задоволително и в политиката за опазване на климата и околната среда - секторът продължава да е източник на сериозни количества въглеродни емисии. Изходът е в дигитализацията, която например позволява чрез сателитно наблюдение да се определя кои посеви имат нужда от влагане на торове. Парите за иновации след г. 2020 обаче ще зависят от интереса на отделните държави към тази мярка, както и от използването им през сегашния програмен период, а България е от държавите, които последни отварят тази мярка.

В противовес на фермерските желания все повече се увеличават експертните гласове за промяна на подпомагането заради пазарното изкривяване, до което водят сегашните субсидии. Професорът по обща селскостопанска политика на ЕС Алън Матюс дава пример с българската действителност - за последните 17 години цената на земята се е увеличила пет пъти, а рентата - 4 пъти, но това не е в резултат от поскъпването на земеделската продукция. Причината е в директните плащания от Брюксел и ако те продължават да се увеличават с темпа, който искат българските производители, земята и рентата ще продължат да поскъпват непазарно. А пример за типична антипазарна субсидия е финансирането на фермерите, за да произвеждат по-малко мляко, въведено заради руското ембарго за внос от ЕС. Затова според Матюс след г. 2020 трябва да се наблегне на субсидиите за управление на риска (подпомагане за доказани загуби и лоша реколта) и за иновации.

Кой какво иска

Българските земеделски производители настояват бюджетът на ЕС за земеделие да запази дела си от 39% от общия бюджет на ЕС. Оптимистичната прогноза на министъра на земеделието Румен Порожанов е, че при новото балансирано разпределение на средствата за сектора парите за България, като една от последните присъединили се страни, няма да намалеят. Вицепремиерът Томислав Дончев обаче припомня, че от петте сценария за бъдещето на ЕС, представени от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в т.нар. "Бяла книга" само в един фигурира по-голям бюджет за бъдещата ОСП след г. 2020

Порожанов е поискал от еврокомисаря по земеделие Фил Хоган да се направи анализ как орязването на субсидирането ще се отрази на конкурентоспособността на европейските фермери в сравнение с тези от страни извън общността.

Франция е един от най-големите ползватели на евросубсидии за земя, като годишно усвоява над 9 млрд. евро. "Нашите проблеми са свързани с младите фермери и сектор" Животновъдство "за чието развитие отделяме годишно млрд.евро 7.4. Имаме и допълнително плащане за дребните фермери. Тези приоритети трябва да се запазят и след г. 2020 "е позицията на Фредерик Мишел, представител на френското министерство на земеделието и храните. Като голям бенефициент Париж е против националното съфинансиране на фермерските дотации, а ги обвързва с опазването на околната среда и иновациите.
Драгомир Николов