Норвегия изостави петрол за милиарди

През август фиордите на норвежките острови Лофотен отекнаха от викове на активисти. В продължение на цяла седмица групи от природозащитници и местни рибари протестираха срещу планове за нефтени сондажи близо до девствения архипелаг. Демонстрациите бяха навременни: през септември в Норвегия трябва да има парламентарни избори и двете основни партии в страната – Лейбъристката и Консервативната – подкрепят вдигането на забраната за добив на петрол около Лофотен. Оценките са, че районите около архипелага съдържат залежи от 1,3 милиарда барела, равняващи се на повече от 65 милиарда долара при днешните цени, ако се установи, че всички те са от леснодостъпен петрол. Норвежкият добив на петрол намаля почти наполовина през последните 15 г. и до 2019 г. ще спадне с още 11%. Правителството казва, че Лофотен „трябва в даден момент да влезе в играта". Мнозина експерти обаче очакват мораториумът да остане в сила. Защо?
Една от причините е околната среда. Лофотен е мястото, където се намират най-големият коралов риф в студени води в света и най-голямата колония в континентална Европа на морски птици. Около 70% от всичката риба, улавяна в Норвежко и Баренцово море, използва тамошните води за паша, което пък от своя страна предоставя богата храна на популацията от тюлени и китове. Друг аргумент на активистите е, че отварянето на Лофотен за експлоатация е несъвместимо с обещанието на Норвегия да спазва Парижкото споразумение за климата. Пълното зачитане на неговите клаузи би означавало, че две трети от днешните запаси от изкопаеми горива трябва да бъдат оставени в земята.
Икономическите аргументи допълнително накланят везните срещу сондажите. При слабата инфраструктура около Лофотен, който е в границите на Северния полярен кръг, експлоатацията на запасите би изисквала големи инвестиции. Петролните цени обаче си остават ниски и Европа, най-големият експортен пазар на Норвегия, се опитва да се освободи от изкопаемите горива, като стимулира възобновяемата енергия. Нещо повече, сондажите ще ударят туризма. Един милион посетители посещават всяка година архипелага заради природната му красота. А и разработването на района около Лофотен ще бъде много по-близо до брега, тоест ще е по-видимо, отколкото повечето норвежки нефтени платформи, които са на стотици километри в морето, казва Джоузеф Дътън от мозъчния тръст E3G.
И накрая, политиката играе роля. Изследване, публикувано през август от в. „Дагбладет", установи, че почти половината норвежци сега подкрепят идеята да се оставят петролните запаси непокътнати, за да се ограничат въглеродните емисии. След 2001 г., когато за пръв път бе наложена временна забрана, най-големите партии в страната бяха принудени да правят компромиси с по-малки формации, които изтръгнаха ангажименти за опазване на Лофотен като цена за тяхната подкрепа. И все пак основните партии се опитват да подготвят почвата за експлоатация, като позволиха да се картографира морското дъно и да започнат проучвания за последиците. Но те едва ли ще се наложат. Малката Зелена партия изненадващо спечели позиция на балансьор в последните общински избори в Осло. Ако направи достойно представяне и в националните избори, на нея ще може да се разчита, че ще помогне петролът да остане под земята.

Станете почитател на Класа