2016 година определено не бе лесна за компаниите от добивната индустрия. Въпреки че нямаше особено резки спадове, постоянно ниските международни цени на борсовите суровини оказаха негативно влияние върху резултатите в бранша. В края на годината започна леко поскъпване на всички добивани в страната метали (мед, злато, олово и цинк), което дава известни надежди за подобряване на ситуацията. Но този сектор е труден за прогнозиране, защото зависи от много фактори, повечето от които външни.
Натискът на ниските цени съвсем резонно доведе и до спад на продукцията. Общият добив на полезни изкопаеми в страната през 2016 година възлиза над 97, 6 млн. тона, което е намаление с 13,1% (или с почти 14, 8 млн. тона) спрямо предходната година. Въпреки това тези стойности не са голям спад, защото, ако вземем по-дълъг исторически период, ще отчетем, че добитото за миналата година е с 9,36% повече в сравнение с това от 2010 г. например.
Най-голям дял в добива през 2016 г. заемат металните полезни изкопаеми – 34,1%, следват ги твърдите горива – 32,2%, и строителните материали – 23,6%. Най-малко е намалението в добива на металните руди – около 400 000 тона, до 33,2 млн. тона. Основният спад се дължи на подсекторите строителни материали, индустриални минерали, течни горива, твърди горива, скално-облицовъчни материали.
Медните лидери
И двете водещи компании по финансов резултат в индустрията са свързани с медодобива. Първенец с печалба 88 млн. лв. за миналата година е „Елаците – Мед" АД, което увеличава положителния си резултат със 74% спрямо 2015 г. При „Асарел Медет" АД печалбата е намаляла с 15 на сто, но въпреки това достига 67,8 млн. лв. Златодобивната компания „Дънди Прешъс Металс – Челопеч" регистрира втора поредна година спад на печалбата с около 20%, като сега тя е в размер на 67,5 млн. лв. Само за сравнение – през 2014 година канадското дружество е отчело положителен резултат над 111 млн. лв. На четвърта позиция по печалба е компанията за добив и преработка на индустриални минерали "Каолин", която регистрира 20,1 млн. лева положителен резултат, което е увеличение с 28% спрямо предходния период. При показателя приходи от продажби челото изглежда почти същото, с изключение на първото място, което се държи от „Мини Марица-изток", чийто оборот за миналата година надхвърля 505 млн. лв. Печалбата от едва 1,4 млн. лв. обаче отрежда на държавното дружество 17-а позиция по финансов резултат.
Общо водещите 25 компании в сектора са реализирали приходи от продажби в размер на 2,1 млрд. лв., а печалбата им е 281 млн. лв.
Лоши новини за въгледобива
Докато в останалите подсектори проблемите са конюнктурни и временни, по отношение на добива на твърди горива ситуацията е хронично влошена. В доклада си по време на честването на Деня на миньора шефът на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия Цоло Вутов призна, че миналата година е била особено трудна за въгледобива. „Поради отрицателни икономически показатели бяха затворени две мини за подземен добив на кафяви въглища. С приемането от Европейската комисия на Референтен документ за най-добри налични техники за големите горивни инсталации през тази пролет се увеличиха проблемите пред българската конвенционална енергетика и съответно пред българския въгледобив", обясни Вутов генезиса на проблема. Термичните централи, изгарящи местни горива, трябва да преустроят съоръженията си, за да уловят повече емисии газове. За да се постигнат новите норми за емисии, са необходими огромни инвестиции. Тази тенденция обаче застрашава въгледобива не само в България, но и в цяла Европа. Рестрикциите, свързани с климатичните промени, постоянно се увеличават и стават все по-трудно изпълними. Всичко това води до извода, че към днешна дата краят на въгледобивната индустрия изглежда въпрос на време.
Двоен скок на концесионни плащания
На фона на затрудненията на компаниите от сектора двойното увеличение на концесионните възнаграждения, които те плащат, за да добиват суровините си, изглежда нелогично. Към края на първото тримесечие на тази година на територията на страната действат общо 523 концесии за добив на подземни богатства и 128 разрешения за търсене и проучване или само за проучване. През 2016 г. приходите в държавния бюджет от концесионни плащания са достигнали почти 120,3 млн. лв., докато за предходната година са били 61,3 млн. лв. Значителното увеличение обаче има своето обяснение – то се дължи на предприетите действия на правителството за събиране на забавени концесионни плащания в сектор „Енергетика".
Секторът създава над 4% от БВП
В минерално-суровинната ни индустрия през последните години пряко работят около 25 000 души, други 120 000 души са заети в съпровождащите я икономически дейности. Браншът създава 4 – 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Индустрията е важна за българската икономика и защото е тясно свързана и с други сектори. Доставчици на стоки и услуги за минерално-суровинната индустрия са над 83 000 предприятия, в които работят около 800 000 души, според данни на Съюза по минно дело, геология и металургия. Секторите, купувачи на продукцията на бранша, обхващат над 26 000 предприятия, които създават заетост за над 302 000 души.
Добивните предприятия в България се отличават с относително висока производителност, която е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустрията. Според Цоло Вутов тя се дължи на значимите инвестиции в дълготрайни материални активи, които са правени в годините. По данни на Евростат в периода между 2010 и 2014 г. предприятията в минерално-суровинния сектор са инвестирали над 1 млрд. лв. в съвременни машини и оборудване.
Какво добиваме
България разполага със запаси от 7 вида енергийни суровини, 8 вида метални руди, 48 вида индустриални минерали и 48 – строителни и скално облицовъчни материали. Находищата на полезни изкопаеми са 658, като 209 от тях се разработват.
Основните суровини, които се добиват в страната, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.