Представителите на елита в областта на икономическите изследвания се съмняват в това, че финансовият свят е защитен от кризи. Що се отнася до еврото, неговото бъдеще им изглежда неопределено.

Най-умните глави в икономическата наука предупреждават за вероятна нова финансова криза. Те са на мнение, че въпреки реформите през последните години, във финансовата система все още продължават да съществуват неконтролируеми области. Според тях, ще бъде грешка, ако на фона на оптимистичната ситуация на фондовите борси и относително стабилната конюнктура се успокоим и изпаднем в прекален оптимизъм.

Вестник Welt проведе анкета между 18-те нобелови лауреати, които тази седмица ще обсъждат най-острите икономически проблеми в град Линдау, на брега на Боденското езеро. Малко преди началото на шестата конференция на лауреатите на Нобелова награда в областта на икономиката, която е нещо като среща на високо равнище на представителите на икономическата гилдия, участниците категорично се дистанцираха от шефката на американския Федерален резерв Джанет Йелън.

В края на юни тази година Йелън в своя реч, предизвикала силен резонанс, заяви, че в рамките на живота ни няма да има други финансови кризи.

По повод на това нейно изявление, финландският носител на Нобелова награда за икономика през 2016 г. Бенгт Холмстрьом каза пред кореспондента на Welt:

 „Аз не бих се наел да заложа на такова твърдение. Всеки път когато мислим, че банките повече няма да губят пари, рискът от повторението на подобна ситуация нараства“. 

Още по-конкретен е лауреатът на Нобелова награда за 2004 г. Едуард Прескът. Той заявява:

„С много голяма вероятност може да кажем, че съвсем скоро ще има финансова криза“.

Късо съединение в системата

С това свое определение десетилетие след предишната финансова криза нобелистите внасят в политическия дневен ред прогнозата си за следващото издание на финансовата  криза.

Като че ли опасността от нова криза остана днес на заден план в нашето съзнание, изместена от тероризма, заплахата от ново ядрено противопоставяне и противоречивите послания на американския президент.

Вече много малко внимание се отделя на недостатъците на финансовата система. Мнението на учените е, че до голяма степен нещата ще зависят от реакциите на политиците. Носителят на Нобелова награда по икономика за 2007 г. Ерик Маскин подчертава, че „ако сега американската администрация във Вашингтон отпусне юздите, икономическата криза ще стане много по-вероятна“. Изтъкнатите икономисти се съмняват, че въобще някога ще можем да предпазим финансовия свят от бъдещи кризи.

Носителят на нобелова награда за 2000 г. Даниъл Макфадън счита, че:

„Във времето на глобалните цифрови мрежи защитата на глобалните финанси е илюзия. Финансовите рискове се движат като електричеството в една огромна мрежа. Както и в случая с електрическия ток, във финансовата система понякога става късо съединение. Ние въобще не притежаваме необходимите инструменти, с които да проследяваме такъв род нестабилност, да успеем да я регулираме и да я управляваме. Затова новата финансова криза е неизбежна“.

Посланието от Линдау

За пореден път на тази среща се потвърди тенденцията да бъдат изпращани към външния свят все по-голям брой политически послания. Преди три години основният доклад на федералния канцлер Ангела Меркел, изнесен на срещата, съдържаше критични оценки, които привлякоха всеобщо внимание.

Тогава Меркел упрекна икономистите, че дават на политиците откъснати от действителността съвети.

Тази година при откриване на конференцията, реч ще произнесе председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. За този пазител на евровалутата няма да бъде лесно в навечерието на планираното за септември решаващо заседание на Съвета на директорите на ЕЦБ да убеди икономистите в защитеността от кризи на общата валута. Голямата част от нобеловите лауреати също са убедени, че еврото е още много далеч от стабилизиране след финансовата криза от 2008 г. Макфадън отбелязва, че:

 „Еврото може да се стабилизира само в случай, че ЕС базира фискалната си политика на по-здрава основа и се бори с икономическата стагнация в тези страни – членки, в които производителността на труда се намира на относително ниско ниво“.

В тази връзка още по-категоричен е Ерик Маскин. Той казва, че:

„Ако еврото иска в дългосрочен план да оцелее, трябва да се провежда единна фискална и валутна политика“.

Песимистично гледа на ситуацията около еврото и Едуард Прескът. Според него: „Всичко това прилича на напразните усилия на любовта“. По-нататък той казва:

„Аз съм много песимистично настроен по отношение на европейската валута. Въпросът е само в това, колко големи ще бъдат щетите, които ще успее да нанесе еврото на еврозоната до своя колапс. Държавите – членки на ЕС трябва да притежават суверенитет върху финансовите си системи. Тогава много по-леко ще се реализират разумните и понятни преимущества на валутния съюз. Също така страните от ЕС например биха могли да обвържат своите валути към германската марка, ако се въведе отново в обръщение, като по този начин регулират своя курс. Някои от страните никога няма да могат да изпълнят бюджетните правила. Затова в краен случай трябва да съществува възможност те да банкрутират“.

Прескът има определена тежест и в политическата сфера. Той се занимава с временните фактори в икономическата политика. Тоест с това как приемащите решения политици в действителност изпълняват своите обещания. Въпреки мрачните прогнози, един от експертите счита, че все пак бъдещето на еврото е оптимистично. Лауреатът на Нобелова награда за икономика през 2002 г. Върнън Смит казва:

„Общата валута може да има добро развитие поради това, че в глобалната конкуренция на валутите Америка се откроява с лошото си управление на долара“.

Свят пълен с роботи

Нарастващата дигитализация на икономическия свят също е една от темите, която вероятно ще се обсъжда активно в Ландау. В същото време когато водещите специалисти в света на информационните технологии, и в частност Бил Гейтс, говорят за нарастващата опасност от роботизация на света, като даже предлагат да се въведе данък върху роботите, голямата част от нобелистите явно са настроени по-позитивно.  По този повод Прескът казва:

„Един свят запълнен от роботи, които вършат монотонната работа, е забележителна картина“.

Макфадън също не вижда нищо заплашително в роботите. Според него:

 „Растящата дигитализация е по-скоро доказателство за успеха на икономиката. Свят пълен с роботи е свидетелство за успешното развитие на иновационния потенциал. Тези икономики, които са най-свободни, ще постигнат и най-добри резултати“.

Паралелно с това обаче, в своите изследвания в областта на анализа на важните човешки решения той предупреждава, че роботите „както имат способността значително да подобрят човешкия живот, така едновременно с това, притежават и голяма разрушителна сила, защото изтласкват в периферията работещите бизнес модели, работната сила, а също така политическите и икономически институти“. Затова към тези иновации трябва да бъдат предвидени допълнителни мерки, за да може цялото общество да има полза от преимуществата на технологичната революция, а не само отделни структури. За мнозинството от лауреатите на Нобелова награда страничните ефекти от технологиите не са най-актуалният проблем, който трябва да се решава в момента. Най-голямата опасност за чевечеството според тях са продължаващите промени в климата и изчезването на някои видове животни и растения. Лауреатът на Нобелова награда за 2005 г. Робърт Ауман казва по този повод:

„Днес разрушаването на биоразнообразието се извършва с невиждани по-рано темпове“.

С екологичните проблеми е свързан и проблемът за борбата с бедността. Гледната точка на лауреата на Нобелова награда за 2002 г. Върнън Смит е, че решаването на този проблем е възможно само ако бъде променена сегашната политика в областа на даването на помощи на бедните страни. Той казва следното:

„Съществуващите сега програми за директен трансфер на средства трябва да бъдат значително съкратени, защото те създават зависимост. Вместо това трябва да се предоставя помощ за самопомощ. Борбата с бедността днес завърши с провал“. 

Но всички учени, нобелисти са единодушни за това кой е най-големият проблем за човечеството. Най-точно го формулира в много сбита форма нобелистът за 2011 г. Кристофър Симс. Той назова този проблем само с една дума: „Невежеството“