„Следващата финансова криза няма да бъде просто по-мащабна версия на тези от 1998 и 2008 г. Тя ще бъде качествено различна. Ще обхваща множество класове активи в глобален мащаб. При нея ще се появи инфлация, каквато не сме виждали от 70-те години насам, неплатежоспособност, каквато не сме виждали от 30-те години на ХХ век и затваряне на борси, каквито не помним от 1914 г. Цялата държавна мощ ще бъде призована да потуши паниката. Ликвидността ще дойде от МВФ, по указания на Г-20, включително и с важния глас на Китай.

Капитализмът ще бъде дискредитиран веднъж завинаги” – не го пише мръсен комунист, а американският много специален финансов експерт Джеймс Рикардс в „Пътят към разрухата. Тайният план на глобалните елити за следващата финансова криза” (изд. „Изток-Запад”).

И го пише към края на четивото – като обобщение. Да, Щатите не са лишени от леви критикари. Само че Рикардс не идеологизира, занимава се с финансов анализ. Който на места идва в повече на непрофесионалния читател.

Човекът се аргументира. Предсказването на тази криза е като предсказване на земетресение, обяснява. Но успява да внуши нейните основни параметри и че не е далечна. И виновникът: елитите. Никаква новина. Никаква новина, че елитите пробутват все още т.н. неолиберален консенсус.

„Пазарите не са ефективни; те са оформени от ирационалност. „Равновесието” е само фасада, зад която се крие нестабилна сложна динамика. Свободната търговия, основаваща се на теорията за сравнителните предимства на Рикардо, не произвежда оптимални резултати, защото тя никога не е свободна…” – е, и?

Любимите на българската журналистика „анализатори” от „Института за пазарна икономика” ще изрецитират обратното. Те си вършат работата, елитът им плаща. Те повтарят наученото от учебника по „Икономикс”. Учебникът е част от играта.

„Тази книга е апел… да направим завой от ръба на пропастта, преди да е станало твърде късно” – пише в началото. Апелът увисва като вик в пустиня – към кого е?