В рамките на нормализирането на руско-турските отношения президентът на Русия Владимир Путин ще се срещне на 9 август в Санкт Петербург с турския си колега Реджеп Ердоган. Без съмнение, освен проблемите около постигане на конструктивно взаимодействие по сирийския въпрос и относно целия близкоизточен регион, двете страни ще обсъдят икономическото си сътрудничество. В него приоритет е строителството на газопровода „Турски поток". Прието да се смята, че от изграждането му е заинтересувана само Русия или че Москва ще получи от проекта повече от Анкара. Но нещата не стоят така. „Турски поток" е само един от многобройните проекти за газопроводи, които Русия строи, за да заобикаля украинска територия. Струва ли си да заменяш кон за кокошка
Дори самият факт, че са нужни обиколни газопроводи, показва зависимостта на продавача от онзи, който осигурява преминаването на суровината през негова територия. Украйна безцеремонно и непохватно, но многократно се опита да се възползва и от възможността за пълна блокада на газовия транзит, и от играта с тарифите за изпомпване на газ, за да извлича политически и икономически отстъпки. 25 години Русия обмисляше как украинският транзит да не бъде единствен газов маршрут и си освобождаваше пространство за геополитически маневри. Тя успя да намали обема на доставяния в ЕС газ от 80% в началото на 90-те години до 30% днес. Но и тези 30% връзват ръцете на Москва и дистанцирането от украинския транзит продължава. Това дистанциране обаче не означава, че отдалечаването от Украйна приближава Русия към турския транзит. Турците също обичат да се пазарят и не са склонни да се лишат от изключителните политически и икономически предимства.
При това, турците са по-опасни от украинците. На първо място, те никога няма да заменят реалната материална полза за митичната „евроинтеграция". На второ място, за разлика от безкрайната украинска корупция, турската има граници. При турците може да се договори отстъпка, може малко да се подобрят условията на договора, но турските държавни интереси не могат да бъдат купени. На преговорите турците ще се борят не за замяна на посредника „Итер" с "РосУкрЕнерго" (за да може точните хора да спечелят), а за конкретни политически и икономически преференции. И не става дума за това, че турското и руското разбиране кое е добро и кое лошо съвпадат. Толкова пъти през последните години сме виждали „смяна на вектора" Ердоган, че едва ли някой ще се учуди, ако той отново промени политическата си ориентация.
Транзит през територия на нестабилност Напоследък Турция трудно може да бъде наречена образец на стабилност. Активизиращата се гражданска война с кюрдите, милионите бежанци от Сирия (където кризата няма да приключи утре), активността на радикалните ислямисти преливат в терористични актове. Накрая и опитът за военен преврат, чиито резултати властите и досега разнищват. В страната са арестувани всички от висшия и средния военен ешелон, половината от ръководството на полицията, голям процент от висшите офицери в спецслужбите.
В резултат на чистката броят на уволнените служители стига десетки хиляди. Закриват се десетки, дори стотици медии, арестуваните журналисти са много. Всичко това показва слабостта на режима, който губи способност да управлява с обичайните методи без да прибягва до държавен терор. А слабият режим, който управлява територия, на която се води гражданска война, не може да гарантира сигурност и надеждност на газовия транзит.
По тези причини Русия винаги се е стремила новите газопроводи да заобикалят не само територията на Украйна, но и територията на която и да е транзитна държава. Кои газопроводи са най-важни за Русия „Северен поток" и „Южен поток", които излизат директно на територията на ЕС, са най-перспективните проекти на „Газпром". За това свидетелства потенциалната им мощност: действащият „Северен поток" – 55 милиарда кубически метра. Строящият се „Северен поток 2" – още толкова. Хипотетичният „Южен поток" – 63 милиарда кубически метра. Като цяло те могат да приключат темата за украинския транзит, който и в най-добрите години не надхвърляше 160 милиарда кубически метра, а потенциално, според най-големите оптимисти, през Украйна на Запад може да се транзитират 180 милиарда кубически метра.
А ето и мощността на газопроводите, преминаващи през територията на трети страни (включително членове на ЕС като Полша, която превърна битката с Русия в национален приоритет). „Ямал-Европа" (построен още по времето на СССР през Полша, когато никой не е можел да предвиди днешните транзитни проблеми) – 34,7 милиарда кубически метра. Проектираният днес „Ямал-Европа 2" – общо 15 милиарда кубически метра (вижте разликата). „Син поток" в Турция – 16 милиарда кубически метра (взето е решение за разширяване до 19 милиарда кубически метра). И накрая – „Турски поток" (през Черно море и европейската част на Турция) – 32 милиарда кубически метра. Не е трудно да се пресметне, че „Турски поток" не може да стане пълноценна алтернатива на „Южен поток".
Просто защото той е проектиран за транспортирането на два пъти по-малък обем газ. Затова сухопътните проекти за газопроводи през територията на транзитни държави са по-ненадеждни от гледна точка на политически рискове, отколкото морските проекти, свързващи директно продавач и клиент. Затова те се строят с по-малка мощност, за да не попадат в зависимост от една транзитираща страна и, за сметка на резервни мощности, имат постоянна възможност да пренасочат идващия от коя да е страна газ по алтернативен маршрут. Ако се стигне до реализация на всички планове за създаване на нови газопреносни мощности, на страните, които транзитират, ще се наложи да се карат за обема на доставките, а „Газпром" ще може да избира най-изгодното предложение. „Турски поток" дава възможност за постигане на отстъпки
От тази гледна точка, възобновяването на преговорите за „Турски поток", а още по-добре – бързото начало на реализирането на проекта, просто ще направи по-устойчиви и съвместими други наши партньори. Преди време поляците се отказаха от проекта „Ямал-Европа 2", за да подкрепят битката на Украйна с „Газпром". След пускането на първата тръба на „Северен поток", в Полша започнаха да кършат ръце и да молят „Газпром" да се върне към преговори. Не минаха и десет години и Москва се смили. Днес поляците, въпреки русофобията си, преговарят много тихо и конструктивно. Решения още няма, но Варшава много иска да има. В аналогично положение се намират отказалите се от „Южен поток" българи.
Веднага щом „Турски поток" заработи, в София ще мислят не за това, може ли той изцяло да замени българския маршрут, а за това, че милиарди, които не са били излишни, са отплавали към Турция, и че след загубата на потенциалните предимства, може да се загуби всичко. В резултат на Балканите отново заговориха за нуждата да се върнат към проекта „Южен поток". В действителност, дори още неизградените мощности, които са предмет на предварителни преговори, правят партньорите ни много по-сговорчиви.
Това означава, че политическите и икономическите условия на договорите стават по-изгодни за Русия. Срещата на двамата президенти в Санкт Петербург няма да реши веднъж завинаги всички проблеми на руско-турските отношения, но ще съдейства да бъдат насочени правилно и да им се придаде точната динамика. По същия начин, „Турски поток" няма да реши всички проблеми, свързани с доставките на руски газ в ЕС. Проектът е мощен и ефикасен лост за „принуждаване на другите партньори да бъдат конструктивни" и за създаване в крайна сметка на надеждна, гъвкава и независима от политически рискове газопреносна система на няколко нива в западна посока.
За да се разбере геополитическият ефект от създаването на такава система, спомнете си, че от момента на подписването през 1970 година на договора между СССР и ФРГ „газ-тръби" и до ден днешен в основата на европейската политика на САЩ е стремежът да се прекрати енергийното сътрудничество между СССР/Русия и ЕС. Заради това се стигаше до война и се организираха бунтове. Заради това загинаха, умряха преждевременно и не се родиха десетки милиони хора, други десетки милиони по неволя напуснаха родината си. А създаващата се, въпреки многобройните препятствия, руска система за газов транзит, прави всички тези жертви и усилия безсмислени.
