Лихвите по влоговете на домакинствата ще продължат да падат, като догодина те вече ще са под 1 на сто. Това обаче няма да спре хората да увеличават спестяванията си в банките, но с по-бавен темп от наблюдавания тази година, съобщава „Монитор". Нещо повече, те ще развържат кесията за голяма част от отложените покупки през последните 7-8 г. За целта българинът дори ще изхарчи част от депозитите, прогнозират банкери.Според подуправителя на БНБ Калин Христов, който вчера взе участие на банков форум в София, политиката на Европейската централна банка на количествени облекчения ще доведе до значително понижение на лихвените проценти по депозитите у нас. По думите му и след 2016 г. ще наблюдаваме лихвени нива по депозити близки до нула. Подуправителят на БНБ обаче не допуска вариант за отрицателни лихви по влоговете на домакинствата.
Освен при влоговете спад се очаква и за лихвите по кредитите, смята Калин Христов. При ниските лихви все повече проекти стават жизненоспособни, затова банките трябва да са много внимателни с отпускането на фирмени кредити, предупреди той.
Главният икономист на УникредитБулбанк Кристофор Павлов прогнозира, че през следващата година депозитите ще нараснат с 3,6% при очаквани 5,1 на сто за тази година. Основната причина за забавения темп ще са точно ниските лихви, както и това, че хората ще започнат да харчат част от скътаните в банките пари.
Според Павлов намалението на лихвените равнища по влоговете на домакинствата ще е със същия темп, както през тази година. Последните данни на БНБ за септември показват, че сега банките дават 1,5% за влоговете в левове и 1,24% за тези в евро. Това е намаление съответно с 1,24 и 1,32 процентни пункта на годишна база. Въпреки че Павлов прогнозира продължаващ спад на лихвите до нива от под 1 на сто догодина, той също отхвърля очакванията за отрицателни лихви.
По-ниските проценти по депозитите трябва да се пренесат и в малко по-ниски лихви по кредитите, смята още икономистът. Лихвите по заемите дори ще падат по-бързо от тези по депозитите. Това намаление при кредитите ще се дължи на острата конкуренция между банките и рефинансирането на ипотеките, докато при бизнеса – на условията на финансиране в еврозоната. Прогнозата е кредитите догодина да нараснат с 1,4%.
За следващата година банките се фокусират сериозно върху домакинствата, тъй като прогнозите – както техните, така и на правителството, са, че основен двигател на икономическия растеж през 2016 г. ще е индивидуалното потребление. То ще нарасне с 2,3 на сто при 1,3% тази година. Това означава, че хората освен че ще харчат не само собствените си спестявания, но ще търсят и кредити.
Оптимизмът идва основно от пазара на труда, който миналата година е създал 46 хил. работни места, а за тази година се очакват нови 45 хил., при това в сектори с високи заплати. Всичко това трябва да направи домакинствата малко по-малко притесняващи се за техните работни места и да ги накара да увеличат потребителските си разходи, смята още Павлов.
Според него към момента българската икономика има потенциал да създаде нови 219 хил. работни места. Ако това се случи догодина, би довело до ръст на БВП от 6%. Ако продължи сегашният темп на създаване на нови работни места, на икономиката ще й отнеме 5 г., за да се върне към пълна заетост. За 2016 г. се прогнозира леко ускоряване на растежа до 3% при очаквани за 2015 г. 2,8 на сто.
