Драма, пот, сълзи, глад, може би и сръбска музика след края. А в крайна сметка победи посоченият за победител пред два месеца. Ако си мислите, че става дума за „Мис България“ не е. Думата е за БТК – най-големият телеком в България.
Или пък за Большой театр кукол.
Победилият е посоченият за победител от всички останали участници още преди два месеца Спас Русев. В това, че на търга за контрола над БТК е имало драма пък два дни се опитват да ни убедят медиите на Делян Пеевски, които обикновени са апатични на бизнес теми и се включват само когато им е наредено да погалят някого, или да го наплюят.
Фактите
Спас Русев е спечелил наддаването срещу Панос Германос в Лондон, с достигната максимална цена от 330 млн. евро. Какво се продава? Обект на търг е обезпечението по кредит отпуснат от VTB Capital на люксембургската InterV Investment. Тъй като InterV Investment е непряк, но все пак 100% собственик на БТК, който спечели този търг реално овладява телекома. Това очевидно е Спас Русев.
А сега за цената
Оценката на една компания е това, което купувачът е готов да плати за акциите й и това, което тя има като задължения. БТК е емитент на емисия корпоративни облигации за 400 млн. евро. От тях очевидно са останали 377 млн. Поне толкова присъстваха в данните, част от несъстояла се оферта на един кандидат-купувач. Но за това по-късно. Сборът от дълга на БТК и обещаното за плаща от Спас Русев дава оценка на телеком от 700 млн. евро.
А това е със 150 млн. евро от офертата, която беше подготвена от консорциумът на Schneider Media и CVC Funds, воден от телеком инвеститора Марк Шнайдер.
Къде изчезнаха 150 млн. евро и защо? Това са прости въпроси и те си имат простички отговори.
Офертата на Schneider Media отпадна, защото не получи държавни гаранции. Според данните в офертата, консорициумът е водил преговори с „държавни представители на най-високо ниво“. В резултат от тях е предложил пълното погасяване на задълженията на кредитирани от КТБ компании. А срещу това обещание е поискал гаранции, че всички над акции и активи на БТК ще бъде вдигнати. Според участници в преговорите такива гаранции не са били дадени официално, а държавата е дала вид, че иска да види какво ще стане на търга първо. И тук ситуацията достига до поговорката за яйцето и кокошката.
За крайното сваляне на цената на БТК своята роля имат и продавачите от VTB Capital. Причина е отказът за допускане на кандидатите до правото да направят юридически и финансов преглед на компанията – дюдилиджънс. Това моментално свива потенциалните купувачи до минимум, защото в подобна сделка биха влезли само инвеститори с висок рисков профил. Но те не са склонни да дават много пари. И разбираемо.
Рискът струва пари
В тази ситуация най-подходящ би бил местен играч с добро политическо лоби и познания върху компанията. И Спас Русев се вписва идеално. Той има политически контакти да „издейства“ вдигането на запорите и без да е давала държавата гаранции. Русев има и поглед над БТК, при това директен. Има го, защото играе с VTB Capital, които така, или иначе държат оперативния контрол над БТК.
Къде е държавата
В целият процес по смяната на контрола над БТК липсва един играч и това е държавата. И то го казват не само някой от отказалите се в наддаването участници. Отсъствието на държавата е видимо и няма как да не води до извода, че тя е доволна от случващото се и е ОК с новия собственик. Защото държавата правилно блокира акции в дружества в структурата на собственост в групата на БТК именно за да не се сменя контрола над телекома.
Когато в началото на 2015 г. за купувач на БТК, или поне на дела на Цветан Василев в нея се появи мистериозният белгиец Пиер Луврие държавата поиска ДАНС да разследва произхода на парите му. Сега обаче за произхода на средствата на Спас Русев не става и дума.
