Да се отложи с 2 години въвеждането на глоби за офшорни дружества, които притежават ниви у нас, изненадващо гласуваха депутатите от комисията по земеделието и храните в парламента. Според сега действащия закон за собствеността и ползването на земеделска земя, в България нямат право да притежават земеделска земя компании с офшорни акционери, както и дружества, регистрирани извън ЕС.От 1 октомври офшорните дружества, които не са се освободили от притежаваната у нас земеделска земя, вече подлежат на глоба от 100 лв. за всеки декар, пише "Стандарт". Ако минат 3 месеца и нарушението продължава, санкцията скача тройно, или по 300 лв./дка. Миналата седмица обаче на заседание на Комисията по земеделието и храните проф. Иван Станков от АБВ предложи санкциите за офшорните собственици на земеделска земя да влязат в сила чак след 2 години - от 1 октомври 2017 г. Мотиви за предложението не бяха посочени и без много шум - реакции или дебати, то мина в комисията. Никой от депутатите не съобрази, че вече има действаща разпоредба. Остава само скандалното предложение да бъде прието и от Народното събрание.
Още през миналата година забраната офшорни компании да притежават земя у нас беше приета, но заради разпускането на Народното събрание не се стигна до приемане на конкретни глоби. През февруари тази година бе обнародван в Държавен вестник законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за собствеността и ползването на земеделската земя ( ЗСПЗЗ), с който санкциите трябваше да влязат в сила преди месеци - на 1 май 2015 г. Впоследствие обаче датата беше променена на 1 октомври 2015 г. Така офшорките отново получиха допълнителен картбланш, за да не се съобразят с буквата на закона. А ето, че сега се готви трето отлагане на глобите за офшорки със земи у нас само през 2015 г. и то не с месеци, а с години.
В годините на икономически бум офшорните компании купуваха ниви у нас на спекулативни цени. По експертни оценки на браншовици офшорките притежават около 300 хил. дка българска земеделска земя. Ето защо само от наложени глоби на офшорните собственици на първо време в бюджета на агроведомството ще влязат около 30 млн. лв.
Според сегашното законодателство глобите се налагат от областните управители по местоположение на имота, чийто собственик е в закононарушение, а приходите от санкциите трябва да постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните. Тъй като санкциите са в сила от октомври, съвсем резонен е и въпросът какво ще се случи с вече стартиралите процедури за налагане на имуществени санкции на офшорките от областните управители, ако срокът отново бъде променен.
Предложението за промяна в срока е скандално и по още една причина. То е в разрез със Закона за нормативните актове, който изрично забранява да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции. Изключение се допуска само ако новите санкции са по-леки от отменените. В конкретния случай обаче не става въпрос за намаляване на действащи санкции с нови и по-леки. Ако парламентът приеме предложението на проф. Иван Станков, ще имаме следния парадокс - при констатирано закононарушение и предвидена санкция за него ще трябва да се изчака 2 г. преди да се наложи санкцията.
Според експерти предложението за пореден реверанс към офшорките говори за това, че явно има достатъчно такива компании със земеделска земя у нас, които са засегнати от санкционния механизъм и по всякакъв начин се стремят да отложат във времето влизането му в сила. Или просто се стремят да си спестят глобите, а през това време да спечелят колкото се може повече от българската земя. /БЛИЦ
