Възстановяването на областите в България от икономическата криза през 2009 г. постепенно се ускорява, като през 2014 г.брутният вътрешен продукт (БВП) на страната достига предкризисното си ниво. Това показва годишният анализ регионите в страната, изготвен от Института за пазарна икономика.
Процесът на възстановяване протича с различни темпове в отделните области. По-голямата част от страната е засегната от кризата, като единствено областите София, Пловдив и Стара Загора не отчитат свиване на БВП през 2009 г. Общо девет области достигат предкризисното си ниво на БВП до 2012 г. Освен гореспоменатите три области, в тази група са областите София (столица), Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград.
Доходите на домакинствата също понасят сериозен удар от кризата, като последиците в областите се усещат най-вече през 2010 г. За разлика от съвкупното производство възстановяването на доходите на домакинствата до предкризисните им нива е факт в повечето области до 2012 г.
Въпреки това те продължават да страдат от бавния икономически растеж, като през последната година средногодишните доходи на лице за страната остават без промяна, а в 10 области дори се свиват. Разликата между областта с най-високи и тази с най-ниски средногодишни доходи на лице от домакинството остава над 2 пъти - 6890 лв./лице в София (столица) спрямо 3289 лв./лице в Силистра.
Показателите за бедност и условия на живот за страната остават стабилни през 2012 г. - последната, за която има публикувани данни. В някои от областите с най-потиснати трудови пазари (към 2012 г.) делът на домакинствата с нисък интензитет на икономическа активност, т.е. ниска заетост, също е най-голям. Примери за тази зависимост са областите Смолян, Видин, Монтана и Пазарджик.
Пазарджик като цяло се характеризира с едни от най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот, но бързото възстановяване на месния пазар на труда през 2013-2014 г. вероятно ще подобри тези показатели в следващите години. Освен Пазарджик с близо една трета от местното население под областната линия на бедност се открояват и областите Видин и Сливен.
Фиг. 1. Брутен вътрешен продукт на човек от населението през 2012 г. (лв.)
И в друг вариант:
Пазар на труда
Възстановяването на трудовите пазари набира сила едва през 2014 г. След повсеместния срив на заетостта през 2009 и 2010 г. от 2011 г. около половината от областите започват да бележат ръст в коефициентите си на заетост, но това увеличение се дължи на по-бързия спад на работната сила в сравнение с темпа, с който намалява броят на заетите. Безработицата продължава да расте в повечето области до 2013 г., което пък води до стабилен ръст на коефициента на икономическа активност на населението.
През 2014 г. настъпва дългоочакваният положителен обрат на пазара на труда както на национално ниво, така и в повечето области. Ръстът на заетостта през 2014 г. вече се дължи на значителния брой нови работни места, а не на негативни демографски тенденции и спад на работната сила в страната. Коефициентът на заетост нараства в 19 от 28-те области, но все още в повечето области заетостта е далеч от нивата си преди кризата. Единствените изключения са областите Велико Търново, Разград, Шумен и Кърджали.
Средногодишен коефициент на заетост на населението на 15 и повече навършени години за 2014 г. (%)
На другия полюс са няколко области, в които заетостта пострада най-тежко от кризата. „Шампион" сред тях е област Ловеч, където коефициентът на заетост през 2014 г. все още е с 11,2 процентни пункта по-нисък спрямо 2008 г. Други области с голям срив на заетостта по време на кризата са Кюстендил (-7,8 пр.п.), Благоевград (-6,6 пр.п.), Смолян (-6,2 пр.п.), Сливен (-6,1 пр.п.), Силистра (-5,9 пр.п.) и Варна (-5 пр.п.).
В някои от тези области кризата задълбочи структурните слабости на местните икономики. Кюстендил, Силистра и Сливен са типични такива примери. Икономическите трудности в тези области водят до изселване на хора във фертилна възраст и на трудоспособно население, което задълбочава негативните демографски процеси.
Въпреки видимото възстановяване на заетостта в по-голямата част от страната през 2014 г., няколко области не участват в този процес и остават с критично ниски нива на заетост - под 40%. Всички те се намират в Северна България - Видин, Враца, Ловеч и Силистра. Тези области, с изключение на Ловеч, се характеризират и с много високи коефициенти на безработица - 18,1% за Враца и над 22% за Видин и Силистра за 2014 г., което е близо два пъти по-висок коефициент от средния за страната (11,4%).
Област Ловеч пък се нарежда на последно място сред всички области по коефициент на икономическа активност на населението. Едва 36,9% от населението на 15 и повече години е заето или безработно, а останалата част не работи, но и не търси активно работа.
