Да се откажа временно от пенсионерския си живот, за да стана пак
част от компанията? В Германия мнозина правят този избор, който им гарантира плавен преход към пенсионирането, а на техния работодател - възможността да се възползват от скъпоценните им
познания и умения.
“Да станеш пенсионер от днес за утре не е лесно”, разказва Емил Книл. Този инженер на 62 години е работил през цялата си трудова кариера почти само за Daimler, производителя на колите
Mercedes-Benz.
През 1992 година той е бил свидетел на раждането на завода в Ращат (югозападната част на страната), на френската граница. И се е справял отлично с работата си.
От април той е в предпенсионен период. И още от следващия месец се връща на работа по силата на програмата “Space Cowboys” - препратка към филма на Клинт Истууд за пенсионираните астронавти, които се връщат на работа за важна мисия.
Германският автомобилен концерн Daimler започна да изпълнява тази програма от 2013 година. “Работя три дни в седмицата (…), това е идеален преход”, посочва Книл.
“Предаването на уменията и познанията на младото поколение, за да останат те в компанията, е същността на тази инициатива”, обяснява Кристина Йос от отдела Личен състав на Daimler.
Със съгласието на комитета на работещите в предприятието пенсионерите се връщат за изпълнение на задачи за шест до девет месеца в производството, изследователската и развойна дейност,
или пък в сектора информатика, и получават възнаграждение, което е индексирано според старата им заплата. Daimler разполага с клуб от 600 заинтересовани да участват в програмата в цялата страната и има зад гърба си вече 260 мисии от началото на проекта.
Bosch и Otto също
В Ращат Емил Книл отговаря за малък екип, който работи по адаптирането на предприятието към остаряването на служителите му. Със сътрудниците си, сред които има и един студент на 23 години, той е създал системи, които позволяват на работниците да седят, а не да бъдат прави, когато работят на монтажната лента.
“Младите колеги внасят известна динамика в работата, известна лекота, те нямат никакъв проблем с използването на новостите”, а пенсионерите пък “са опитни хора, които са хладнокръвни и имат общ поглед върху нещата”, коментира Емил Книл. В крайна сметка “спойката е добра”.
“При тази схема и двете страни печелят” - и компанията, и пенсионерът, твърди шестдесетгодишният мъж.
Инициативата на Daimler не е изолиран случай. Компанията за автомобилно оборудване и производител на електродомакински уреди Bosch създаде през 1999 година филиал за оформянето на група експерти пенсионери. Близо 1600 души, специализирани работници или служители, са регистрирани за мисии в Германия и извън страната.
Otto, гигант в търговията онлайн, последва примера му през 2012 година и вече има близо 50 доброволци, до чиито услуги прибягва, когато, например, се налага да се смени стара информационна система.
“Масло на филията”
“Пенсионерът, който се връща на работа, не краде мястото на никого”, подчертава Дженифър Буххолц, говорителка на Otto. “Не става дума за пълно работно място, а за ограничен във времето проект, за който се изискват специфични познания”, пояснява тя. За проявяващите интерес към проекта очевидно тези пари ще им позволят “да има и масло на филията”, но това не е единствената мотивация”, посочва г-жа Буххолц, според която “чувството да бъдеш полезен и предаването на познания и умения също са важни”.
И Ге Метал (IG Metall), най-големият синдикат в Германия гледа скептично на тези инициативи. “Това никога няма да стане масово явление”, заявява Роман Цицелсбергер, профсъюзен лидер за Баден-Вюртемберг, крепостта на Daimler и на Bosch. Във всички случаи “това няма да позволи да се попълнят вакантните места за квалифицирани кадри в бъдеще”, отбелязва той.
Недостигът на работна сила, оценяван на 1,8 милиона души в Германия в перспективата на 2020 година, силно безпокои икономическите среди в страна със застаряващо население.
Още отсега все повече възрастни хора работят в първата европейска икономика, отчасти, но не само, заради вдигането на възрастта за пенсиониране до 67 години. През 2014 година 14% от германците на възраст 64-69 години все още са работели, докато през 2005 година техният дял е бил 6%.
А Емил Книл очаква да продължи да работи “още една до три години, ако здравето позволява”.
