Държавата спря да харчи назаем и ще залага на по-висока събираемост на приходите и на стегнати разходи.
Доказателство е и това, че финансовото министерство се отказа на два пъти -през февруари и през юни, от планирани емисии ДЦК за вътрешния пазар. Така бе спестен нов дълг от общо 500 млн. лева.
Освен това финансовото министерство временно е решило да спре поне до октомври емисиите ДЦК за вътрешния пазар. С продадените от началото на годината до юни ценни книжа бяха набрани 75% от планираните заемни средства.
Отделно двата големи заема - този по доларовите облигации на стойност 1,7 млрд. лв. и кратък мостов кредит от 3 млрд. лв. заради КТБ, са погасени.
Данните показват още, че хазната завърши първата половина на тази година с излишък от 890 млн. лв. -за първи път от 2008 г. насам. За сравнение миналата година през юни имаше дефицит от близо милиард - 996 млн. лв.
Проблем пред хазната обаче все още е ръстът на разходите. Те, заедно с вноската ни за ЕС, към края на юни възлизат на 15,4 млрд. лева, което е 46,9% от разчетите за годината.
Това означава, че в сравнение с първата половина на 2014 г. те са се увеличили с 246 млн. лв.
Съкращения от 10-15% на разходите във всички ведомства планират още от финансовото министерство за новия бюджет.
Едновременно с орязването на разходите вече се подготвя и нова програма за борба с контрабандата и сивата икономика, от която се очаква допълнително вдигане на приходите.
Планът е да бъдат събрани между 800 млн. и 1 млрд. лв. над планираните
Предварителните разчети на финансовото министерство показват, че само от ДДС може да се очакват между 600 и 800 млн. лв. повече до края на тази година, а от останалите косвени налози, както и от свитите разходи - други между 300 и 500 млн. лв., твърдят запознати с плановете на кабинета. (Какво ще има в програмата - виж долу.)
През януари държавата погаси изцяло стар заем по доларовите облигации за 1,7 млрд. лв., както и мостовия кредит от 3,1 млрд. лв. от края на 2014 г. Емитиран бе нов външен дълг чрез 7-, 10- и 20-го-дишни облигации. Задлъжняването ни обаче ще спре да расте поне до края на тази година.
В емисионния си календар, финансовото министерство е заложило номинален ръст на дълга от 2 млрд. евро при таван от 24,107 млрд. евро или 29,3% от БВП. Към юни делът е 28,7% и се задържа на това ниво трети пореден месец.
Банки, застрахователни компании и пенсионни фондове са увеличили вложенията си в родни ДЦК, става ясно от статистиката на БНБ. Ръстът при банките е 6,2% на годишна база и така те притежават 5,76 млрд. лв. от вътрешния дълг на страната. Други 1,91 млрд. лв. са изкупени от застрахователни компании и пенсионни фондове - техният обем също расте с 8,4% на годишна база. Леко намаление - със 127 млн. лв., има при гражданите и небанкови-те институции, които притежават български ДЦК за 697,51 млн. лв. срещу 825,18 млн. лв. към края на първото полугодие на 2014 г.
Чужди инвеститори държат български ценни книжа за 171,46 млн. лв., което е повече от скромните 85 млн. лв. през същия период на миналата година.
Това означава, че само от вътрешни емисии в държавата са влезли над 8,5 млрд. лв., като повечето от най-кратките падежи са поне 7-годишни.
Ефектът за отлагане на плащанията бе постигнат и чрез многократно отваряне на емисии с настъпващ падеж и преоформянето им в по-дългосрочни облигации, платими след 10 и дори 20 години.
Във фискалния резерв в края на юни има 11 млрд. лв., от които 10,8 млрд. са депозити в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз.
Пресирането на приходните агенции да вдигнат събираемостта вече дава ефект. Половината от 890-те млн. лева излишък в края на юни идва от нарастването им.
От отчета на финансите става ясно, че от приходи и помощи са влезли 16,3 млрд. лева, или 53,7% от разчетените за 2015 г.
Съпоставката със същия период на предходната година показва, че става дума 2,13 млрд. лева повече, от които 1,1 млрд. лв. е ръстът от данъци Повече пари влизат от всички налози и вноски, но най-голямо е увеличението при косвените.
От преки данъци са събрани 2,26 млрд. лева, което е 53,8% от годишните разчети и с 5,1% повече в сравнение с миналата година. Общата сума, събрана от косвени данъци - главно ДДС и акцизи, е малко над 6 млрд. лева, което е точно 50% от разчетите за 2015 г.
От ДДС са влезли 3,94 млрд. лв., което е с 459,8 млн. повече спрямо същия период на 2014 г. При това невърнатият данъчен кредит към 30 юни е 113,3 млн. лв. и продължава да намалява, което означава, че държавата не отчита ръст на приходите за сметка на фирмите, като задържа ДДС.
Леко изоставане от годишния план има при акцизите - събрани са общо 2 млрд. лева, което е 48% от разчетените за годината и със 171,9 млн. лева повече спрямо юни 2014 г. Плановете на финансовото министерство предвиждат изоставането да бъде преодоляно със затягане на контрола, включително и чрез масираните проверки за нарушения при търговията с горива, които започнаха от миналата седмица.
От преки данъци, главно имуществени, са събрани 529 млн. лева, което означава, че 61,1% от годишния разчет са изпълнени. НАП е вкарала в бюджета 3,35 млрд. лв. от осигуровки и здравни вноски, което е с 10,4%, или с 314,5 млн. лева повече от преди година, пише "24 часа".