Сейшелите и Британските Вирджински острови са сред големите чуждестранни инвеститори у нас, показват данни на Българската народна банка. 2,15 млрд. евро са преките инвестиции в България от юрисдикции, определени от нашето законодателство като офшорни зони (47 на брой, посочени в допълнителните разпоредби в ЗКПО). С инвестициите на неофициални офшорни зони като Люксембург, Кипър, Малта и Швейцария офшорният капитал в България достига 7,5 млрд. евро. Това е една пета от общия размер на чуждестранните инвестиции към края на 2014 г., съобщава гражданската екологична организация „За земята".
В света офшорни зони се използват за избягване на данъци. В България данъчната тежест е ниска и мотивът по-често е да се прикрият собственици. Отдавна е изтъкнат аргументът, че заради потенциален конфликт на интереси на неизвестния собственик компании, регистрирани в офшорни зони не следва да имат стопански взаимоотношения с държавата и общините.
След гласуване в парламента в края на 2013 г. и удължаване на преходния срок за компаниите, законът с дългото име „За икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици" заработи от 1 януари 2015 година. От началото на годината офшорните компании у нас нямат право да участват в приватизации, да купуват имоти от общини, да кандидатстват в обществени поръчки, да влизат в публично-частни партньорства и ред други.
Този закон идва на фона на засилващo се световно движение за реформа на данъчния ред, в този смисъл той е стъпка във вярната посока. Предвидени са 28 забрани за офшорни компании, включително за учредяване на банка, участие в социологическа агенция или спортен клуб, за получаване на лиценз по Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, за концесии за полезни изкопаеми и т.н. Но веднага след тях четири изключения в текста на закона внушават съмнения за избирателен подход и даване на привилегии на конкретни интереси.
Изключение например е предвидено за офшорни собственици в „периодични печатни издания", но не и за собствениците на други медии. Също така за компании от страни, с които България има споразумение за избягване на двойно данъчно облагане (те са 60-на, включително Кипър и Люксембург) и за компании, чиито книжа се търгуват на европейски фондови борси. Вратичка има и за офшорни компании на „известен" собственик от България.
Все пак, ако законът с дългото име се приложи ще бъдат засегнати известни интереси, тъй като в България е честа практика офшорни фирми да правят бизнес с държавата и общините. Разкриването няма да е по вкуса на собственици и концесионери в мини, летни и зимни курорти, енергийни търговци, получатели на субсидии и ред други.
Европейският съюз се активизира, за да реформира остарелия данъчен модел - както в ЕС, така и глобално. През юни Европейската комисия обяви План за действие за честно и ефективно корпоративно данъчно облагане. На 8 юли Европейският парламент гласува с голямо мнозинство незадължителен текст, който настоява големите компании от всички сектори публично да разкриват печалбите и данъците във всяка отделна страна, в която работят. Механизмът „разкриване на информация страна по страна" (country by country reporting) ще попречи на мултинационалните компании да укриват действителните си доходи и участия чрез офшорни зони и да избягват данъци чрез трансферни цени. Съветът на Европа не е коментирал още този въпрос.
Заставайки зад принципа „разкриване страна по страна" Европейският парламент вдига летвата на световната конференция „Финансиране за развитие", която стартира днес, 13 юни, и ще продължи до 16 юли в етиопската столица Адис Абеба. Основна тема там ще са начините за привличане на средства за постигане на новите Цели на устойчивото развитие след 2015 г. Ще се търси учредяването на междуправителствен данъчен орган към ООН, който да се заеме с данъчната неравнопоставеност между развитите страни и глобалния Юг, както и с борбата срещу незаконните парични потоци.
