Алексис Калайдзоглу прави бърз жест, за да опише какво мисли за министър-председателя Алексис Ципрас: собственикът на магазин на пълния с туристи остров Парос имитира ритник, който би дал на лидера на Гърция.

Калайдзоглу е гневен, защото семейният му магазин за сладка, мед и дървени изделия ръчна изработка - част от прилежащата към туризма индустрия, която е единственият светъл лъч за затъналата икономика на Гърция - може би го очакват трудни времена.

Покачването на потребителските данъци по гръцките острови за стоките и услугите като тези, които Калайдзоглу осигурява, е едно от условията, които поставят международните кредитори на Атина, за да отблокират средствата по спасителната програма, което ще позволи на Гърция да остане в еврозоната.

Рязкото повишаване на данъците е една от основните точки, които възпрепятстват споразумението и накараха Ципрас да свика референдум на 5 юли относно предложенията на кредиторите.

Точно преди референдума Гърция вероятно няма да изпълни плащане по дълговете си, поставяйки началото на финансова криза, която би могла да навреди на предстоящия туристически сезон, очакван да бъде един от най-добрите за много дълго време. Кредиторите искат увеличение на данък добавена стойност за услуги като ресторантьорските и хотелските, както и край на по-ниските данъци за острови като Парос.

По-ниските данъци целят да направят островите по-атрактивни, а освен това защитават по-бедните и отдалечени общини от по-високите разходи за транспорт на стоки. Повишаването на данъците ще накара бизнеса да вдигне цените с риск да отблъсне клиентите или да има сериозен спад в приходите.

"Ако ДДС се вдигне на 23 процента за всички стоки, по-добре да скочим в морето и да се сложи край на това", казва 62-годишният Калайдзоглу. На Парос и останалите острови данък добавена стойност е с 30 процента по-нисък, отколкото на континента. Например, те плащат ДДС от 9 на сто върху храните, който може да нарасне на 23 на сто. "Морето и туризмът са гръбнакът на нашата икономика, ако и това засегнем, вече няма бъдеще".

Гневът на Калайдзоглу и останалите подчертава дилемата на Гърция, докато тя флиртува с излизане от еврозоната: след пет години на затягане на коланите в замяна на пари от спасителната програма Гърция трябва да обещае още мерки за икономии, за да остане платежоспособна. Но поемането на тези обещания крие риск от подкопаване на вече оскъдните възможности за икономически растеж на страната.

"Всички знаем, най-големият източник на пари е туризмът. Ако туризмът пострада, това ще има последващо влияние върху икономиката, предизвикваща спираловидна рецесия и тогава как бъде платено на кредиторите?", казва собственикът на хотел на Парос Йоргос Бафитис.

След крехкото възстановяване миналата година Гърция се връща към рецесия. На хората им е дошло до гуша от мерките за икономии, наложени от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка при две спасителни програми. Един от всеки четирима гърци е без работа, а средно по 59 фирми затварят всеки ден, според Националната конфедерация на гръцките търговци.

Но туризмът, който осигурява една пета от годишния брутен вътрешен продукт, не е засегнат от мрачната картина. Асоциацията на предприятията в гръцкия туризъм оповести 15,4 процента ръст в туристическите посещения през международните летища в страната през 2014 година. За първите три месеца на годината асоциацията отчита ръст от 17,5 на сто на туристическите посещения.

Предложенията за рязко покачване на данъците се появи след продължилата месеци борба с гръцкото правителство откъде да бъдат орязани средства. Ципрас, чиято лява коалиция пое властта през януари, обещавайки да сложи край на "унижението" от съкращаване на работни места и заплати, не е склонен да намалява пенсии и заплати извън намаляването, извършено през последните пет години. Това го принуждава да облага повече компаниите, за да се набавят допълнителни приходи.

По-малкият коалиционен партньор на Ципрас заплашва да сложи край на коалицията ако каквото и да е повишение на данъците на островите стане факт. Критиците са на мнение, че повишаването на данъците е лесния начин за повишаване на приходите за сметка на истински реформи в гръцката икономика като борба с корупцията и укриването на данъци, преразглеждане на регулациите на пазара на труда и реформа на пенсионната система.

"Те не искат да пипат привилегированите, които са в голяма степен държавни чиновници, които са клиентите на политическите партии", казва Николас Стефану, който управлява туристически уеб портал на Парос.

Освен повишаването на данъците, нарастващата несигурност за това дали Гърция ще остане в еврозоната също започва да вреди на туристическия бизнес. Някои компании отчитат спад в резервациите, отчасти може би заради сензационни материали за възможно бягство на капитали и улични протести. В неделя външният министър на Германия предупреди туристите, пътуващи за Гърция, да имат достатъчно пари в брой с тях в случай на проблеми с местните банки.

"Имах клиенти тази сутрин, които ме питаха какво става, какво трябва да направят", казва хотелиерът Димитрис Ставракис от Парос. "Това нещо продължи твърде дълго. Ще подпишат, няма да подпишат. Сега нов цикъл несигурност може да започне с референдума".

Някои икономисти са на мнение, че връщането към сериозно обезценената драхма - при положение, че Гърция излезе от еврозоната, може да даде тласък на туризма и на други сектори в сферата на услугите, правейки ги по-евтини.

Но за хотелиера от Парос Ставракис това не си заслужава риска. "Има толкова много въпроси без отговор какво ще стане ако се върнем към драхмата, какво ще ни струва сега, не съм сигурен. Със сигурност това ще направи почивките по-евтини, но не смятам, че това е реална възможност".

Калайдзоглу от магазина за сладка и ръчно изработени изделия казва, че животът вече е достатъчно труден. Съпругата му, която работи в туристическа агенция, вече е с 200 евро по-ниска заплата. И магазинът му, управляван от дъщеря му, може да пострада. "Не може да искаме да купим сладолед за внуците ни и да започнем да го обмисляме".

Още по темата: Какво трябва да се знае за ограниченията върху тегленето на пари от банкомати
нюз.ин

Банките в Гърция ще останат затворени до следващия понеделник, тегленето на пари от банкоматите в южната съседка е ограничено до 60 евро на ден от една карта. Затворените банки и ограниченията върху тегленето на пари, както и банковият контрол, са една нова реалност за страната.

До кога банките ще бъдат затворени? Съгласно постановление на правителството финансово-кредитните институции ще са затворени поне до понеделник, 6 юли. Не е изключено обаче тази дата да бъде променена в зависимост от политическите събития, тъй като в документа се дава възможност на финансовия министър да промени времевите ограничения.

Ще бъдат ли затворени и банкоматите? Да, но само за няколко часа, за да бъдат извършени необходимите операции, свързани с тях.

Ще има ли ограничения при тегленето на пари? Да, и тези ограничения сега са фиксирани на 60 евро на ден от една карта, тоест ако някой има сметки в две банки би могъл да изтегли общо 120 евро на ден.

Какво означава, че банките няма да работят? Това означава, че банките ще останат затворени, няма да извършват сделки на гише, няма да се сключват сделки и да осъществяват парични преводи. Борсата в Атина ще бъде ли затворена? Да, тя ще остане затворена, докато не могат да бъдат обработвани сделки от банките и не могат да се извършват покупко-продажби на акции.

Ще има ли допълнителен контрол върху движението на капитали? Въведеното ограничение върху тегленето на пари от банкоматите така или иначе е капиталов контрол. Твърде вероятно е когато банките отворят, да бъдат наложени и други ограничения върху тегленето на пари и електронните операции. Кога ще бъдат премахнати ограниченията? Това никой не знае, всичко ще зависи от политическите събития в страната. Последните ограничения в Кипър бяха премахнати две години след като бяха наложени.

Ще могат ли да се използват кредитните и дебитните карти? Докато банките са затворени операциите и сделките с кредитни карти ще се извършват нормално при условие, че те се отнасят до плащания във вътрешността на Гърция, но не и до операции с "фиктивни пари" извън страната.

Ще могат ли да се извършват услуги, свързани с електронно банкиране? Да, такива услуги ще могат да бъдат предоставяни чрез дигиталните системи на банките, но при услови, че операциите се отнасят само да вътрешността на страната.

Ще се плащат ли заплатите? Докато са възможни транзакции, сметките на работещите също ще бъдат захранвани с пари. Оттам насетне е валидно ограничението от 60 евро на ден от една карта.

Какво ще стане с пенсиите? Докато банките са затворени, се предвижда пенсиите да се изплащат от специални филиали на финансово-кредитните институции.

Ще могат ли да се извършват плащания по заеми или други задължения? Всички, които искат да обслужват задълженията си, ще могат да го правят след предварителна заявка, подадена през банкомат или през електронното банкиране. Могат ли да се изпращат пари в чужбина? Докато банките не работят, преводи на пари в чужбина не могат да бъдат извършвани. След като те отворят, всичко ще зависи от това дали ще последват допълнителни капиталови ограничения.

Аз съм в чужбина, мога ли да тегля пари от сметка в гръцка банка? Да, докато банките не работят, тегленето на пари от банкомати в чужбина ще се извършва нормално. По отношение на Гърция обаче при тегленето на пари е валидно въведеното ограничение.

Какво ще стане с намиращите се в Гърция туристи? До момента няма ограничение върху тегленето на пари с карти, издадени в чужбина. Възможно е такова ограничение да бъде въведено с решение на финансовия министър.

БТА