Германия със сигурност е изнесла в чужбина или прехвърлила на подизпълнители част от промишленото си производство.
Благодарение на гъвкавостта на германския пазар обаче, местните компании успяха да запазят своята дейност в Германия, внасяйки кадри от централно- и източноевропейски страни с евтина работна ръка. От няколко години в Германия пристигат над 400 000 имигранти, а повечето от тях са от Източна и Южна Европа.

Франция се пита от няколко години за вредите от своята прогресивна деиндустриализация от 1980 година. За сметка на това, от другия бряг на Рейн, тази тема се споменава рядко днес: дебатите по нея се проведоха отдавна, отначало около обединението на Германия, а след това и с присъединяването към ЕС на страните от Източна и Южна Европа (Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България). Влизайки на общия пазар, т. нар. нискотарифни държавни, граничещи с Германия, започнаха да застрашават нейната конкурентоспособност. Освен това предприемачите си зададоха въпроса дали да не изнесат в чужбина производствената си дейност.

Германия със сигурност изнесе в чужбина или прехвърли на подизпълнители част от промишленото си производство, по-конкретно в страните от Централна и Източна Европа. Но благодарение на политиката на либерализиране на трудовия пазар на бившия канцлер Герхард Шрьодер и липсата на законово наложена минимална работна заплата, производствата с висока добавена стойност успяха да останат гъвкави и да запазят дейността си в Германия, внасяйки кадрите от въпросните държави с евтина работна сила.
Според германската Търговско-промишлена камара всяка пето местно предприятие търси да наеме работници извън границите на страната. Германия изнася производства... на своя територия! Икономическа стратегия, предпазваща ключовите сектори на германската промишленост Германската икономика откри няколко предимства в запазването на производствените си мощности на територията на страната.

Германците се защитиха от кризата, която връхлита днес европейските държави, и все още разполагат с този инструмент за растеж. Нещо повече, имигрантите консумират, плащат данъци и се осигуряват за пенсия в Германия, генерирайки допълнителни приходи за федералната държава и отделните провинции. И най-сетне, ако заплатите са по-високи, отколкото в страните с евтина работна ръка, то те остават по-ниски от плащаните на германците. През 2013 г. хората от имигрантски произход са печелили средно с 28% по-малко от германците.

Все пак трябва да бъдат взети предвид някои обстоятелства, които изкривяват статистиката: по-ниската квалификация на имигрантите, трудностите за германските работодатели да оценят професионалните качества на работниците имигранти, често водещи до назначаването им на позиции, които не отговарят на тяхната квалификация, както и лошото владеене на немски език. Цифрите освен това прикриват разликите между работниците имигранти от отделните държави: работниците от Западна и Северна Европа получават възнаграждения, почти равни на германските, докато гражданите на бивша Югославия и Турция печелят 35 до 50% по-малко.

Масов внос на работна ръка: над 400 000 чужденци всяка година

От две години Германия е на второ място в света по прием на имигранти след САЩ, като днес на нейна територия живеят над 8 милиона чужденци, или над 15 милиона, ако в сметката бъдат включени и натурализираните. Въпреки че турците и поляците са най-многобройни (съответно 1 527 000 и 674 000), най-силният миграционен натиск от няколко години идва от Южна и Югоизточна Европа.

С всяка година пристигат все повече румънци и българи. След влизането на двете страни в ЕС броят на румънците отвъд Рейн се е увеличил шест пъти, а на българите - осем пъти. При условие че окончателните данни за 2014 г. все още не са публикувани, германската Федерална статистическа служба прогнозира, че броят на румънците, дошли в Германия миналата година, би трябвало да е по-голям, отколкото на поляците, които неизменно са на първо място в тази класация от 1996 година. Въвеждането на пълна свобода на движение в ЕС от 1 януари 2014 г. за работната ръка от Румъния и България без никакво съмнение е една от причините за това впечатляващо увеличение.

Все повече граждани на Италия, Испания, Гърция и Хърватия също имигрират в Германия. През 2013 г. страната е приела повече от 60 000 италианци, близо 45 000 испанци, 35 000 гърци, както и над 25 000 хървати, или с 95% повече, отколкото преди влизането на Хърватия в ЕС.

Германия освен това удря с един куршум два заека: от една страна, тя печели икономически, а от друга, спира демографския си упадък, който заплашва икономическия растеж в резултат на недостига на работна ръка и финансирането на държавата.
Въвеждането на минимална работна заплата от 1 януари 2015 г. и постепенното влизане в сила на тази мярка до 2017 г. поставят отново под въпрос германската стратегия.

Създадена с цел да намали разликата в доходите, германската минимална работна заплата предизвиква дебати в съседните страни. При все че тя в крайна сметка ще принуди последните да заплащат трудовата дейност на свои граждани в Германия по германски тарифи, подобна мярка не би трябвало да постави в неизгодно положение в дългосрочен план тези държави с евтина работна ръка, които ще регистрират дотогава растеж на трудовите възнаграждения и на цените, в резултат на който разликите с Германия ще се запазят.

БТА

*б. изд.: Патрик Едри е президент и главен изпълнителен директор на Partenaire Europe - консултантска компания, специализирана по Централна и Източна Европа.