Трябва да спрем да връщаме отработилото ядрено гориво в Русия. Това казва Йордан Йорданов, бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй", в интервю за „Стандарт".
- Г-н Йорданов, напоследък много се шуми около проекта на „Уестингхаус" за VII блок в АЕЦ „Козлодуй", чуха се и гласове срещу него с мотива, че нямаме хранилище за отработило американско ядрено гориво. Каква е истината?
- Няма никакво значение дали отработилото ядрено гориво е руско, американско или друго - начинът за съхранението му е един и същ. Първо, след като отработилото гориво се извади, се съхранява до 5 години под вода в басейн до реактора. След като спадне неговата радиоактивност и температура, се премества в хранилището за буферно мокро съхранение, което е общо за цялата АЕЦ „Козлодуй". В него отработилото гориво се съхранява още около 10 години. Едва след това то се премества в третото хранилище - за сухо съхранение, където се съхранява в специални контейнери. Това хранилище също е изградено и в него отработилото гориво, пак подчертавам - без значение дали е руско, американско и пр., ще се събира и съхранява още 100 години. Предвидено е това хранилище да може да се разшири на модулен принцип, така че да поеме горивото за 200 г. А след като активността му спадне достатъчно, то може да се премести в специално хранилище в геологически формации на стотици метри дълбочина в земята. Има разработки на БАН за такова хранилище, но то още не е изградено. Така че България си е решила проблема за съхраняване на отработилото ядрено гориво, без да го връща в Русия.

- Но защо? Нали имаме договор да го връщаме?
- Защото вече е крайно време България да спре да връща отработилото ядрено гориво в Русия, а да го съхранява за използване от бъдещите поколения като гориво за следващата модификация малки модулни реактори (ММР).

- Нали ще строим 1000-мегаватови блокове в „Козлодуй" - за какво са ни малки реактори?
- Няма нищо лошо в Козлодуй да се построят два реактора, но само като заместващи мощности на V и VI блок, които най-вероятно, след едно удължаване на срока им, ще излязат от експлоатация през 2027-2032 г. Няма нищо лошо тези два нови блока да са по американска технология на "Уестингхаус", а напротив. Американските блокове АР 1000 имат модерни пасивни системи за защита, а американското гориво е по-ефективно, с по-голяма дълбочина на изгаряне и поради това - с удължен горивен цикъл. Проблемът е, че това е нова технология за нас, поради което тя ще изисква нови кадри, ново обучение за тях и изобщо - всичко ново, което ще рече - много време и много средства.
Но освен от базови мощности като големите реактори в АЕЦ българската електроенергетика има нужда и от малки модулни реактори като балансиращи мощности. А именно малките модулни реактори са бъдещето на ядрената енергетиката.

- Какви са тези малки модулни реактори?
- Малките модулни реактори са разработени за военни цели - за подводния и надводния флот, за космическите кораби, секретни обекти и пр. Атомните подводници имат по 3 такива реактора, американските самолетоносачи - по 8 и т.н. Малки модулни реактори работят и на атомните ледоразбивачи. Във военните обекти малките модулни реактори не се презареждат, те са капсоловани с горивото. На 5, 7 или 10 години се сменя целият реактор, без да се вади горивото, по начина, по който днес сменяме батериите на транзистора или дистанционното.

- С каква мощност са тези реактори?
- Различна - като се започне от 10-15 и се стигне до 100 МВт. Бъдещето на енергетиката е в малките модулни реактори и те ще навлизат все по-широко в цивилния живот.

- И как те ще използват отработилото гориво от АЕЦ „Козлодуй" например?
- Малките модулни реактори ще използват, грубо казано - ще доизгарят делящите се материали в отработилото ядрено гориво - плутоний-239 и уран-235, с което още повече ще намаляват неговата радиоактивност. Един вид - малките модулни реактори ще се явят като утилизация за отработилото ядрено гориво от големите АЕЦ. Дори и сега вече съществуват малки модулни реактори, примерно - японски, разработка на „Хитачи", в които директно могат да се използват касетите с отработило ядрено гориво от АЕЦ, за да произвеждат ток, като превръщат високоактивното отработило ядрено гориво в ниско и средно радиоактивни отпадъци.

- И вместо да се съхранява десетилетия в хранилища за спадане на неговата температура и активност, отработилото гориво ще продължава да произвежда ток, но вече в малките реактори?
- Да. Едни от малките модулни реактори работят директно с отработилото гориво от големите ядрени реактори на конвенционалните АЕЦ, а други - с плутоний, който се произвежда пак от големите в процеса на горивната кампания. При работата си в конвенционалните АЕЦ уран-235 бомбардира уран-238 и в резултат се получава изкуственият елемент плутоний-239. Така, докато работи, големият реактор произвежда плутоний, който ще е горивото на бъдещето за малките модулни реактори. Един от малките блокове на АЕЦ „Козлодуй" - ВВЕР-440, за 3-годишната си горивна кампания произвеждаше около 600 кг плутоний-239, а всеки от големите V и VI блок дава двойно повече. Друг е въпросът, че тези 600 или 1200 кг плутоний не могат да бъдат напълно използвани, а около два пъти по-малко от тях. Все пак става дума за плутоний, за горивото на бъдещето. Затова вместо да връщаме отработилото гориво в Русия заедно с натрупания в него плутоний-239, по-добре е да го съхраняваме, докато дойде време да закупим бъдещите модерни малки модулни реактори и да го използваме като гориво в тях.

- Ще можем ли да извличаме плутония от него?
- Ние не, нямаме право, тъй като не сме ядрена държава. Но можем да се договорим с някоя ядрена държава да й го предоставим за преработка, за да извлече тя плутония и да ни го върне под формата на ядрено гориво за малки модулни реактори. Ще си платим за това, разбира се, но само за преработката, а не за самия плутоний, който по принцип е много скъп.

- Използват ли се вече някъде малки модулни реактори за граждански нужди?
- Засега само във водещите ядрени държави - Русия, САЩ, Китай, Япония. Само у нас по темата се мълчи. Тук никой не иска дори и да слуша за малки модулни реактори, а само за 1000-мегаватови и за многомилиардни проекти. За да нарушим това мълчание, ние с колегата ми Йордан Янков издадохме една малка книжка - „Бъдещето на ядрената енергетика. Малки модулни реактори". България изостава много по темата с малките модулни реактори. Дори една Румъния напредва, като участва в европейската програма за малките модулни реактори, която се развива под егидата на Международната агенция за атомна енергия, а ние там не фигурираме изобщо. Има и американска програма „G4" - за разработка на четвъртото поколение ядрени реактори, които са точно малките модулни реактори. А петото поколение ще са тези, от които ще излизат само две жици. Има ги и сега, но са свръхсекретни.
Изобщо - няколко фактора налагат дълбоко и сериозно да преосмислим бъдещото развитие на българската ядрена енергетика. На първо място - началните инвестиции в нова ядрена мощност са огромни и по силите само на големи икономики и корпорации. Сроковете за изплащане на такива мегапроекти допълнително ги оскъпяват. Мащабът на днешните атомни централи и спецификата на тяхната утилизация като базови мощности създава трудности при пазарната реализация на електричеството от тях. Този голям мащаб води до необходимост от поддържането на големи заместващи мощности. Отговорът за решаване на всички тези проблеми е внедряването на малки модулни реактори у нас.

Белчо Цанев, „Стандарт"