За световна икономика, примиряваща се със силното поскъпване на долара и срива в цените на петрола, най-важни през седмицата ще бъдат заседанието за определяне на паричната политика на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и намеренията на институцията за водещите лихви.
Комбинацията от мащабно печатане на евро от Европейската централна банка (ЕЦБ) и очакванията УФР за първи път да повиши водещите си лихви, предизвика сътресения във валутните курсове и в страните с нововъзникваща пазарна икономика.
Еврото, което поскъпна до близо 1,40 долара в средата на миналата година, отстъпи до около 1,05 долара и очевидно се е насочило към паритет.
След последователни месеци на благоприятни данни за заетостта, се засилват очакванията, че УФР ще намекне, че ще повиши водещите лихви през юни, обещавайки да прояви "търпение" при обсъждането на подобно решение.
Скокът на долара, свиването на износа на САЩ и намаляването на внесената инфлация (инфлация, дължаща се на повишаването на цените на вноса - бел. прев.) обаче могат да накарат ръководителите на институцията да спрат, за да помислят.
Според ръководителя на подразделението на централната банка в Сейнт Луис, Джеймс Булард, който като цяло е определян като "ястреб", институцията рискува да отложи решението твърде дълго предвид спада в безработицата.
Други очакват, че липсата на инфлация бъде определяща. Според проучване на Ройтерс сред 70 експерти, икономистите са разделени почти наполовина по въпроса дали това решение ще бъде взето през юни или по-късно през годината.
"В най-добрия случай продължително ниската инфлация ще даде на УФР възможност да промени тона и да се въздържи от повишаване на водещата лихва през юни", посочва Майкъл Хенсън, старши икономист на Bank of America Merrill Lynch в Ню Йорк.
"УФР обаче все още не изглежда готов да капитулира и сигурно ще остави перспективата за повишаване на лихвите през юни в центъра на вниманието на играчите на пазара", отбелязва той.
Под въпрос е и дали великите сили в света, които досега приемаха силните колебания във валутните курсове като част от усилията за стимулиране на растежа, няма да започнат да недоволстват заради девалвацията с цел повишаване на конкурентоспособността. Еврото загуби около 25 % от стойността си спрямо долара от средата на 2014 година.
Ръководителката на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреди за опасностите от различните насоки на паричната политика предвид очакванията УФР да нормализира политиката си, докато ЕЦБ и Bank of Japan продължават да печатат пари.
"Това със сигурност ще донесе още по-голямо непостоянство и ще окаже влияние върху валутите, като ще пострадат страните или компаниите, които са вземали кредити в долари", допълва тя. Сега американската банка Goldman Sachs прогнозира, че до края на 2017 година еврото ще поевтинее до 0,80 долара.
Безумието на централните банки
Седмицата е много важна за централните банки. Сред тях 24 тази година либерализираха паричната си политика в опит да съживят боксуващите национални икономики.
Bank of Japan оповести във вторник, 17 март най-новото си решение, на 18 март това ще направи УФР. Японската централна банка отговори на очакванията, продължавайки мащабната си кампания за изкупуване на активи.
Ръководителите й продължават да говорят за перспективите инфлацията да бъде ускорена до целеното равнище от 2 %, но множество експерти очакват по-късно през годината институцията отново да либерализира политиката си, тъй като ниските цени на петрола оказват натиск върху цените. Може би по-интригуващо е съвещанието на Турската централна банка, което също за 17 март. Банката е настроена да понижи водещите си лихви, но усилията й бяха атакувани от президента Реджеп Тайип Ердоган, който настоява за по-решителни действия въпреки високата инфлация.
Турската лира, която вече е под натиск заради силния долар, бе преживя силни сътресения, тъй като инвеститорите се съмняват в независимостта на централната банка и позицията на ръководителя й Ердем Башчъ.
Башчъ и Ердоган се срещнаха миналата седмица, за да изгладят различията си и може да са постигнали примирие, ако не чак единодушие. По-рано Ердоган обявяваше поддръжниците на високите лихви за предатели, давайки да се разбере, че има малка вероятност да бъде постигнато каквото и да било разбирателство.
Swiss National Bank ще проведе (на 19 март) първото си заседание за паричната политика, откакто през януари шокира финансовите пазари, отменяйки продължилото три години обвързване на курса на швейцарския франк с еврото. Очаква се банката да остави водещата си лихва под нулевото равнище поне до 2016 година и най-вероятно ще понижи прогнозите си за растежа през текущата година, според анкета на Ройтерс.
Анализатори прогнозират, че Норвегия ще понижи водещата си лихва с 0,25 % до 1 % на фона на несигурното бъдеще на петролния й сектор. Цените на жилищата обаче бързо се повишават, така че евентуално смекчаване на валутната политика може да доведе до опасността от поява на балон на пазара. Правителството вече призова финансовия регулатор да вземе мерки за ограничаване на поскъпването на недвижимите имоти.
Далеч от света на централните банки, последният годишен бюджет на Великобритания преди изборите през май ще бъде голямо политическо и икономическо събитие.
Със солиден растеж и държавни финанси, които започват да изненадват в положителна посока, финансовият министър Джордж Озбърн има свободата да прави "подаръци", които могат да спечелят електорална подкрепа. Това обаче противоречи на мантрата му за повече икономии с цел възстановяването на британската икономика. Озбърн говореше за бюджет без допълнителни разходи, което може да му остави малко място за щедрост.
БТА