В разгара на политическите страсти, развихрили се около планираното теглене на външен дълг от 16 млрд. лева, експерти напомниха, че проблемът не е в дълга, а във фискалната политика и липсата на реформи, поради което се стига до бюджетни дефицити и нуждата от нови задължения за покриването им. Сключването на тригодишния контракт с банките, които да посредничат при тегленето на новите външни заеми, беше направено по непрозрачен начин. Всичко това дава повод за политически дебат по темата, измествайки обаче фокуса от основния проблем – как да се излезе от дълговата спирала.

Според анализатори, с които Mediapool разговаря, поемането на нов дълг в периода 2015-2017 г. е нужно, а подписването на договори за дилърство с банки е обичайна практика. Тригодишният срок на поредния подобен контракт дава сигурност, ясна прогноза и гъвкавост на правителството.

Кабинетът подписа договор с банките "ЕйчЕсБиСи", "Ситигруп", "Сосиете Женерал" и "Уникредит Банк АГ" за емитиране на държавни облигации на стойност до 8 млрд. евро.

Парламентарните разисквания по ратифицирането му започнаха в сряда и доведоха до нов разрив в управляващата коалиция, а опозиционните БСП и "Атака" дори организираха митинг срещу новия дълг.

Аргументите за непрозрачен избор на банките посредници, както и за условията по договора с тях се използват и от опозицията, и от партньорите на ГЕРБ в управлението като АБВ и Патриотичния фронт, които се обявиха против ратифицирането на контракта.

Гласува ли парламентът нов дълг

"С тези договори българската държава не се ангажира да поеме 8 млрд. евро дълг. Дори ратификацията на договорите да мине през парламента, може да не се емитира и едно евро дълг, ако се намери друг начин на финансиране", обясни в сряда министърът на финансите Владислав Горанов.

Сумата на бъдещите външни емисии по договора за дилърство с банките е максимална. Колко външни заеми ще бъдат взети, зависи от решенията на парламента при гласуването на бюджетите за съответната година, тъй като лимитът нови задължения се залага в тях, обясниха на няколко пъти от министерството на финансите.

Същата позиция застъпва и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Дългът е толкова голям, защото се струпват плащания на стари задължения

"Дефицитът в бюджета и падежиращите задължения трябва да се финансират по някакъв начин. Сумата за трите години е толкова голяма, защото има струпване на рефинансиране на стари задължения, взети от или заради решенията на политиците, които сега критикуват новите задължения", напомни Ангелов пред Mediapool.

"Поемането на нов дълг е неизбежно, предвид фискалната политика на управляващите. 2015 г. е седмата поред с бюджетен дефицит, а средносрочната бюджетна прогноза предвижда той да се запази до 2017 г. Във фискалния резерв няма достатъчно средства, за да се плащат стари задължения, а планът за приватизация, откъдето могат да дойдат средства за погасяване на стари дългове, не е амбициозен", смята Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него приблизителната стойност на новоемитирания дълг е ясна още от 1 декември 2014 г., когато е внесен законопроектът за бюджета за тази година и депутатите трябва да са наясно с това. Неговите сметки показват, че до 2017 г. ще са нужни 18.415 млрд. лв. допълнително финансиране над приходите в бюджета, за да се покрият дефицитите и старите задължения.

"Тази сума може да бъде намалена по два начина – приватизация и финансиране чрез собствени средства като фискалния резерв. Очакваните приходи от приватизация за 2015-2017 г. възлизат на 105.5 млн. лв., а едва ли може да се разчита на сериозна подкрепа от фискалния резерв, тъй като през 2015 правителството ще емитира 400 млн. лв. за да осигури "буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв”, т.е. резервът е на критично ниски нива", коментира Стайков.

Политиците раздуват разходите без да са осигурени приходи и се изненадват от дълга

Според него, за да не се влиза в дългова спирала, трябва да се върви към реформи, които ограничават разходите в бюджета. "Балансирането на публичните финанси и генерирането на бюджетни излишъци са единствените начини за стабилизирането и намаляването на нивото на държавния дълг. Не може народните представители всяка година да гласуват бюджетни разходи, които не са обезпечени с достатъчно приходи, и дори да се жалват, че разходите не растат достатъчно, и в същото време да са изненадани и изплашени от увеличаващите се дългове", смята Стайков.

Няма особени възможности за покриване на задължения с пари от фискалния резерв

Според финансовия министър Владислав Горанов фискалният резерв е вариант за осигуряване на допълнително финансиране. Към края на 2014 г. той беше 9.2 млрд. лв. В сряда Горанов не уточни какъв е размерът му към днешна дата, но припомни, че в него има пера, които на практика не могат да се използват за финансиране на разходи. Става въпрос за средствата в Сребърния фонд, фонд "Радиокативни отпадъци" и фонд "Козлодуй" за извеждане от експлоатация на старите блокове на атомната централа. В това число влизат и средствата, които България има да получава от еврофондовете.

Според финансовия министър резерви за намаляване на бъдещия дълг могат да се търсят в свиването на разходите в бюджета или в увеличаването на приходите чрез по-високи данъци. Горанов обаче отхвърли втория вариант като неприемлив за него и партията му.

Защо 8 млрд. евро

Сумата от 8 млрд. евро беше определена от опозицията от БСП като "главоломна". Според Георги Ангелов обаче в нея няма нищо притеснително. Само тази година трябва да бъдат погасени почти 7 млрд. лв. стари задължения, поети на вътрешния и външния пазар. "Няма как изведнъж да изплатим такава сума, няма откъде да паднат тези пари", каза Ангелов.

Финасисът Юлиян Войнов обаче поставя под въпрос определената от финансовото министерство сума. В анализ, публикуван в блога му, той вижда разминаване от 3.4 млрд. лв. между нуждата от нови задължения, заложена в средносрочната бюджетна прогноза, приета от правителството преди по-малко от 2 месеца, и заложените по договора за дилърство 8 млрд. евро.

Министърът на финансите Владислав Горанов обясни разминаването лаконично с "методологически различия" и с това, че двете прогнози са правени по различно време и ситуацията се е променила.

Защо тези банки и при какви условия

Според Войнов и Калоян Стайков проблем пред договора за дилърство е непрозрачният избор на четирите банки, които да посредничат. "Процедурата беше непрозрачна. Трябваше да е ясно какви са критериите", коментира икономистът от ИПИ пред Mediapool.

Владислав Горанов обясни избора с това, че тези институции отпуснаха заем от 1.5 млрд. евро на правителството в края на миналата година и като условие по него са поискали да посредничат при бъдещи емисии на външните пазари. След първата емисия през тази година към тях можело да се присъединят и други банки. Според Калоян Стайков това е проблем, тъй като няма законова процедура, която да дава право за поемане на подобен ангажимент.

"В случая имаме задълбочаване на проблема с непрозрачността, защото веднъж изборът на тези банки е направен без конкурс и втори път е поет ангажимент, който предопределя следващия избор на правителство", пише Войнов в блога си и добавя, че параметрите по договорите като такси и комисионни остават неясни.

По този въпрос Горанов обясни, че няма как да даде конкретна информация, защото ще наруши договорните условия. Бил готов обаче да я предостави на парламента при условие на секретност. Министърът само уточни, че до момента са платени твърди суми на адвокати, които били по-ниски от хонорарите по арбитражните международни дела на България. Фиксираните такси и комисионни за банките пък били 4 пъти по-ниски от тези по предходни външни емисии.

Според Георги Ангелов в процедурата няма проблем. "Тези банки са посредничили и досега при поемането на външен дълг, но договорите с тях са се сключвали емисия по емисия. Ратификацията им досега минаваше някак незабелязано през парламента и някои депутати дори сигурно не си спомнят, че са гласували подобни решения", коментира той.

Каква е лихвата и какъв срокът на заема

Според обясненията на финансовото министерство в условията по договора за посредничество с четирите банки е заложена максимална лихва от 10% и срок за връщане до 30 години.

"Това е абсурдно висок лихвен процент. В настоящата ситуация е абсолютно неясно защо е поставена такава висока максимална стойност", коментира Юлиан Войнов. Според него не е ясно и защо се залага такъв голям матуритет на бъдещите емисии, след като може да се очаква покачване на лихвите на международните пазари в бъдеще.

"Такава максимална лихва от 10% е залагана и в предишни договори за дилърство. Това е стандартна практика - поставят се крайни цели, които никога не се достигат", коментира икономистът Ангелов. Според него същото важи и за срока за връщане на дълга. "Съмнявам се, че ще вземем задължения с матуритет 30 години", добави той.

Подобна позиция изрази и финансовият министър. Той представи справка, според която през 2002 г. в подобен договор за дилърство е била заложена лихва до 8.5%. През 2012 г. таванът е бил 10 на сто, а през 2013 г. в договора за посредничество не е бил посочен максимален лихвен процент. "Обичайна практика е да се слагат равнища много над пазарните. Предпочетохме все пак да заложим таван, отколкото да не посочваме никакъв процент", добави Горанов.

По отношение на дългия матуритет той посочи, че при последните емисии е имало книжа със срок на падежа 10 и 15 години. Анализът в момента показвал, че България може да получи по-изгодни условия, ако пусне книжа с по-дълъг матуритет. Освен това така можело да се избегне струпването на падежиращи задължения в бъдеще.