Трудни години са за много хора у нас. Хора, останали без работа, подлъгали се да вземат кредити в годините, когато това ставаше и по телефона, а после оказали се в невъзможност да ги плащат, длъжници на кредитори, топлофикации, несполучили в бизнеса си хора. Законът за защита при свръхзадълженост на физическите лица или иначе казано Законът за частния фалит вече е внесен в парламента.
Основната цел на този закон е при добросъвестност на длъжника и при обезпечаване всички права на кредиторите, в рамките на 3 години да бъде дадена възможност на задлъжнялото лице да погаси задълженията си, а това, което не може да погаси, да му бъде опростено", обясни в „Събуди се" по Нова тв Лъчезар Никифоров, депутат от АБВ и вносител на проектозакона.
Той добави, че се надява Законът да бъде приет, защото той е разумен. „Правото е изкуство за справедливост", каза Никифоров.
На въпрос как ще се решава кой е добросъвестен длъжник и кой не е финансовият експерт Емил Хърсев отговори, че който твърди, че даден човек не е добросъвестен длъжник ще трябва да го докаже.
„Този Закон е навременил, защото много хора живеят в състоянието на фактически фалит. Поне 30% от населението на държавата живеят под минимума. Тези хора, според държавата, са във фактически фалит", заяви от своя страна адвокатът Георги Коев. Според него трябва да има механизъм, по който да може да се опрощават задължения извън тези 3 години.
Хърсев му отговори, че и в момента се опрощават задължения, но в едни други срокове.
Никифоров обясни, че в този 3-годишен срок кредиторите получават каквото могат, тъй като това са възможностите на длъжника, а след този срок той влиза в друг 10-годишен срок, които е санкциониращ.
„Този Закон е изключително необходим и е крайно време да се приеме. Той ще претърпи редакция, защото е поет стар принцип, който е грешен – да се търси несъстоятелност и защита на конкретното физическо лице. Според мен би следвало този закон да е за потребителската несъстоятелност", каза Хърсев и допълни, че разликата е кой е субекта на несъстоятелност.
