Не съществуват основания да се предлага ратификация за 16 милиарда лева при лимит за 2015 г. от 6.9 милиарда лева.

В Решението на Министерския съвет от 9.02.2015 г. се съдържа основанието, на което МС предлага своето решение на НС. Посочват се чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България и чл. 68 и чл. 69 от Закона за държавен бюджет /ЗДБ/ за 2015 г.

Текстовете от Конституцията съдържат изискването международни договори и договори за дълг да се ратифицират. Това се отнася за всички такива договори.

Текстовете от Закона за Държавен бюджет съдържат определенията за дълга за 2015 г. В чл. 68 се определя размера на външния дълг, който се допуска да бъде емитиран за 2015 г. Определената сума е 6.9 милиарда лева. В чл. 69 е записан текст, с който се дава право да се проведат преговори и да се сключват споразумения за средносрочни програми за дълг. Изрично се казва, че това се прави при последваща ратификация.

Като се има предвид, че:

Законът за държавния бюджет е годишен. Посочените лимити за дълг са за 2015 г. Съществува и общ лимит за нов дълг /чл. 67/ до 8 милиарда лева; и лимит за външен дълг до 6.9 милиарда лева; /чл. 68/

Разпоредбата на чл. 69 не е за договор, а за споразумение. Думите "последваща ратификация" в чл. 69 е в смисъл, че когато се сключи договор в рамките на годишните лимити за съответния бюджет, тогава се прави ратификация.

Посоченото според мен означава, че Договорът от 06.02. не може да се основава на цитираните членове 68 и 69 от ЗДБ. Не съществува нито смислово, нито правно основание да се предлага ратификация за 16 милиарда лева при лимит за 2015 г. от 6.9 милиарда лева. Тези народни представители, от които се иска ратификация, разполагат с информация за своето решение за лимита за 2015 г. Не случайно законите за държавен бюджет са годишни.

Не случайно в чл. 69 от ЗДБ се използван думите "да сключи споразумение", а не се използва думите Договор.

Средносрочна програма може да е обект на правната форма "Споразумение", в която да се каже ясно, че всяка година от определения в споразумението период подлежи на последваща ратификация от НС в рамките на определения лимит от ЗДБ за съответната година.

Само при това съдържание на документа и при смяна на неговата форма той може да се приеме от МС. На Народното събрание няма защо да се предлага за ратификация, защото според чл. 85 от Конституцията се ратифицират Договори. На основа на средносрочното споразумение може да се направи Договор за 6.9 милиарда лева външен заем, който да се ратифицира.

------------------------

Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.