Икономическият растеж на Канада се измества от добива на петрол в западната част към традиционния икономически център. С това и политическата власт може да се промени с него.

"Петролната промишленост далеч не е цялата канадска икономика", обяви премиерът Стивън Харпър на 22 януари. Това не е смайващо изявление. На добива на суров петрол се пада едва 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Канада. Изненадата е, че Харпър е почувствал, че трябва да обяви очевидното. В икономика, доминирана от услугите, канадският премиер и неговата Консервативна партия се представят като защитници на петролната промишленост, чийто център е провинция Алберта.

Харпър изтегли Канада от Протокола от Киото за климатичните промени и поддържа петролопровода Keystone XL, който ще транспортира петрол от катранени пясъци до рафинерии в южната част на САЩ. Канадският премиер сравни разработването на катранените пясъци в Алберта с построяването на Великата китайска стена. Канада, петият производител на петрол в света (суровина, на която се падат 14% от износа на страната), е "изгряваща енергийна суперсила", обяви Харпър.

Спадът на цените на петрола (с над 50% от юни миналата година) обаче нанесе удар на тази схема. Той премести двигателите на икономическия растеж от Западна Канада към централните провинции Онтарио и Квебек, които са се съсредоточили върху услугите и промишленото производство. Слабостта на енергийния сектор предизвика изненадващо понижаване на лихвените проценти от канадската централна банка на 21 януари. Федералното правителство, което обикновено представя бюджета до края на март, отложи тази година тази задача най-рано за април.

Непостоянството на енергийните пазари не позволява точно прогнозиране на държавните приходи, обяснява министърът на финансите Джо Оливър. Тези колебания са опасни за Харпър, който се надява да спечели парламентарните избори през октомври, като залага в кампанията си на икономическата компетентност на своите консерватори.

Канада едва ли е Венецуела, чиято икономика, зависима от петрола, се очаква да се свие със 7% процента. Централната банка на северната съседка на САЩ прогнозира растеж от 2,1% през тази и 2,4% през следващата година. Това е скромно равнище, но не е по-лошо от средното ниво от 2,1% през последните две години.

Безработицата от 6,7% е сравнително ниска. Р рязкото поевтиняване на енергията ще даде тласък на някои райони в страната, а в същото време то ще причини спад в други. Богатата на петрол провинция Алберта, чиято икономика растеше през последните 20 години с по-бързи темпове от останалата част на Канада, ще влезе в рецесия тази година, прогнозира мозъчният тръст Conference Board of Canada.

Оттук дойде и решението на централната банка да понижи водещата си лихва с 0,25% от 1% - равнището, на което тя бе от септември 2010 година. Това хвърли в недоумение финансовите пазари.

Основната инфлация е 2,2% - напълно в целевия обсег на Bank of Canada. Възможно е по-ниските лихви да насърчат потребителите, които вече са натоварени с рекордно количество дългове, да вземат още повече кредити. Управителят на централната банка Стивън Полоз призна този риск, но изложи аргумента, че той си заслужава заради рецесията на петролната промишленост. Полоз се опасява, че загубата на работни места, инвестиции и приходи от износ от енергийния сектор в крайна сметка ще се разпространи в други икономически отрасли. Понижаването на водещата лихва, каза той, е своеобразна политика на застраховане.

Онтарио и Квебек, на които се пада повече от половината от БВП на Канада, имат по-малко причини за безпокойство. В двете провинции се намират големи промишлени производства, например на автомобили и самолети, които отдавна се оплакват, че поскъпване на канадския долар, подхранвано от петрола, вреди на конкурентоспособността им. Националната валута поевтиня с 15% спрямо щатския долар от юни, подпомагайки по този начин износа, и може да отслабне още повече заради по-ниските лихви. Силният икономически растеж в САЩ, които са най-големият търговски партньор на Канада, предвещава добри дни за производителите.

Онтарио е предопределена да измести тази година Алберта като лидер по растеж сред канадските провинции.

Изместването на икономическата мощ дава сила на Либералната партия, която управлява някои от по-успешните провинции и има лека преднина пред консерваторите в националните проучвания на общественото мнение. Катлин Уин, либералният премиер на Онтарио, нагло предложи да помогне за изработване на национална енергийна стратегия, навлизайки в район, запазен за Алберта.

Финансовият министър на управляваната също от либералите Квебек твърди, че ниските цени на петрола са му помогнали да балансира бюджета на провинцията (докато Алберта е изправена пред намаляване на приходите със 7 милиарда канадски долара (5,6 милиарда щ. долара).

Тази напереност, по-малко от година преди следващите парламентарни избори, едва ли ще се хареса на опръскания с петрол премиер. За да й се противопостави, Харпър ще припомня непрекъснато на избирателите през предстоящата кампания за изборите, че Канада е излязла по-бързо в сравнение с други членки на клуба на големите икономики Г-7 от финансовата криза през 2008 година, като банковата й система е останала незасегната.

Има две заплахи за неговия предизборен план. Първата е, че, както се опасява централната банка, потъването на цената на петрола ще понижи цялостния икономическия растеж. Втората е, че икономиката ще продължи да се представя сравнително добре, но заслугата за това няма да бъде приписана на консерваторите.

Усукванията на правителството във връзка с бюджета правят втората перспектива по-вероятна. Оливър обеща балансиран бюджет, за последно на 26 януари, въпреки очаквания спад на приходите от енергийния сектор. Правителството обеща да понижи множество данъци, когато тази цел бъде постигната, но прибързано ги въведе в края на миналата година. Забавянето в представянето на бюджета засилва впечатлението за фискален хаос. Джъстин Трюдо, лидерът на либералите и бивш учител, осмя извинението на Оливър за забавянето на бюджета, наричайки го политическия еквивалент на историята за кучето, което ми изяде домашното.

Харпър е изкусен политически боец. Напълно възможно е той да намери начин да обърне смяната в двигателите на растеж в своя полза. Неговото изявление, че канадската икономика не е само енергия, е едва началото. Сега той трябва да убеди канадците, че заслугата за това е на консерваторите.

БТА