Русия, Казахстан и Беларус отвориха границите си за стоки, работна ръка и капитали
Евразийският икономически съюз стана факт от 1 януари 2015 г.
На 1 януари 2015 г. в света се появи нова голяма международна организация, обхващаща територия от Беларус до границата с Китай. Досегашният Митнически съюз на Русия с държави от бившия Съветски съюз се прероди в Евразийски икономически съюз (ЕИС). Към трите държави основателки на ЕИС - Беларус, Казахстан и Русия - се присъединяват Армения и Киргизстан. В Ереван вече ратифицираха договора, а в Бишкек това ще стане до 1 май 2015 г. В рамките на ЕИС не се предвижда политическа интеграция. "Подписаният договор наистина има епохално, историческо значение", заяви руският президент Владимир Путин. Той и президентите на Казахстан и Беларус - Нурсултан Назарбаев и Александър Лукашенко, първи подписаха в Астана договора за създаване на този голям търговски блок на 29 май 2014 г. Според коментари на западните медии инициаторите на огромния блок се надяват, че ЕИС ще се противопостави на икономическата мощ на САЩ, ЕС и Китай. Новото обединение предвижда свободно движение на стоки, услуги, работна ръка и капитал.
Договорът за Евразийския икономически съюз влезе в сила, след като бе одобрен от парламентите на трите страни. Документът включва 28 раздела и 118 членове, а също и 32 приложения, описани върху 700 страници. На негова база възниква пазар с общо население от над 170 милиона души и с територия над 20 млн. кв. км. Общият БВП на страните в блока е около 2.7 трилиона долара, като ще се увеличи след разширението му. Важно е също, че Казахстан и Русия са крупни производители и износители на газ и петрол.
Западни медии коментираха появата на мощния икономически блок на Изток като стремеж на Русия, Казахстан и Беларус да се противопоставят на икономическата доминация на САЩ, ЕС и Китай. Освен това икономическата интеграция в рамките на блока се възприема на Запад и като опит на Москва да възстанови влиянието си върху важна част от бившия Съветски съюз.
Тази интеграция между бившите съветски републики бе неизбежна на фона на засилващата се глобализация. Идеята за обединение на силите на държавите от различните области на Евразийския регион витаеше отдавна. За първи път тя бе лансирана от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев през 1994 г. - три години след разпадането на СССР. Той предложи на Русия и на всички бивши съветски републики нов модел на интеграция при запазване на политическата независимост - ЕИС. Но тогава още не беше дошъл моментът. Идеята изглеждаше твърди революционна на фона на подема на центробежните процеси в бившите съветски републики. Те се стремяха на първо място да се утвърдят като самостоятелни държави. Всяка от новообразуваните държави искаше да демонстрира своята независимост и сила. Много скоро обаче се разбра, че истинската сила е във взаимодействието и взаимното допълване на икономиките, които от десетилетия бяха функционирали заедно.
Реалният процес на интеграция на страните на постсъветското пространство започна в края на 90-те години. На 26 февруари 1999 г. Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан подписаха Договор за митнически съюз и единно икономическо пространство. Без да фиксира срокове, документът предвиждаше премахване на митническия контрол на границите между републиките, формиране на обща икономическа политика, съгласуване на социалните мерки. На 10 октомври 2000 г. бе създадено Евразийското икономическо съдружество (ЕврАзИС), като договорът за него влезе в сила на 30 май 2001 г. В състава на ЕврАзИС влязоха Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. През 2006 г. към него се присъедини Узбекистан, но две години по-късно го напусна. През 2002 г. статут на наблюдатели получиха Украйна и Молдова, а през 2003 г. - Армения. Но от тези страни само Армения продължи по пътя към интеграция в ЕИС. Украйна и Молдова предпочетоха да търсят интеграция с Евросъюза.
От декември 2003 г. ЕврАзИС има статут на наблюдател към Общото събрание на ООН. През 2006 г. на среща на държавните лидери на Русия, Беларус и Казахстан в Сочи бе решено в рамките на ЕврАзИС между трите страни да бъде създаден Митнически съюз (МС). Три години по-късно вече бе подписан Договорът за Митническия кодекс и редица други документи, необходими за функционирането на МС, което официално е факт от 1 юли 2011 г. Оттогава всички митнически формалности са изнесени на външните граници на трите страни. Същевременно от 2009 г. те вече работеха по изпълнение решението на президентите по утвърждаване План за действие по формиране на Единно икономическо пространство (ЕИП). Така от 1 януари 2012 г. в действие влезе пакет от 17 базови споразумения за функционирането на ЕИП. На 29 май 2012 г. в Астана тримата президенти одобриха план за работа по подготовката на Договор за ЕИС, който бе подписан през май 2014 г. А от 1 януари 2015 г. ЕИС официално зае мястото си сред другите световни икономически обединения.
Обща търговия на лекарства и енергия
Новият голям пазар ще действа на основата на правилата на Световната търговска организация /СТО/. Основните му принципи са равноправието, прагматизмът и взаимното уважение, подчерта руският президент Владимир Путин при подписването на договора.
Процесът на интеграция предвижда:
- Намаляване на цените на стоките и превозите
- Стимулиране на конкуренцията на общия пазар
- Повишение на производителността на труда
- Увеличаване на търсенето на стоки
- Увеличаване на заетостта на населението
- Разширяване на обемите на пазара
Хармонизирането на националните законодателства и правила на новия съюз трябва да бъде завършено за 10 години. Планирано е тогава Единният финансов регулатор на ЕИС да започне работа, като централата му ще е в Алма-Ата. Страните от ЕИС са се договорили да създадат през 2016 г. общ пазар на фармацевтичните стоки. През 2019 г. ще заработи общият пазар на електроенергия, а през 2025 г. - пазарът на петрол, газ и нефтопроизводни.
Участниците в съюза нямат право да използват помежду си защитни мерки в търговията, както и специални защитни, антидъмпингови и компенсационни мерки.
По изключение защитни мерки ще могат да се прилагат, когато това е необходимо, с оглед на сигурността и отбраната на съответната страна, за опазване на живота и здравето на хората и за защита на природата. Но няма да се допуска подобни мерки да бъдат средство за неоправдана дискриминация или скрито ограничаване на търговията, гласи договорът.
Страните в блока си запазват правото да въвеждат ветеринарно-санитарен контрол и карантинни мерки за членове на Евразийския съюз.
От 1 януари тази година на гражданите на Русия, Беларус и Казахстан няма да им се налага да получават разрешителни за работа за трудоустройство в друга държава от съюза. За вътрешната трудова миграция в съюза ще способства и взаимното признание на дипломите за квалификация на кадрите с изключение на юристите, педагозите, лекарите и фармацевтите. Работещите повече от половин година граждани на друга държава на съюза ще плащат данък общ доход както и местните жители, но не и чуждестранните граждани. Нерешен засега остава въпросът за пенсионните права при преместване от една в друга страна на съюза. С решаването на този въпрос ще се занимава Евразийската икономическа комисия. Страните от ЕИС имат равно представителство в неговите ръководни органи, като основните решения ще се взимат с консенсус.
Подава ръка на ЕС
Съюзът е открит за присъединяване и на други страни. Очаква се също да бъдат установени официални контакти на новия блок с Евросъюза.
Представители на общността заявяват, че има готовност за сътрудничество не само на Изток, но и на Запад на основата на равноправни отношения и взаимна изгода. Към сътрудничеството с новата икономическа общност вече проявяват интерес Турция, Индия, Израел, Виетнам и други държави.
За ускоряване на интеграцията на страните от съюза при необходимост ще се оказва помощ.
Киргизия, която е следващият участник в съюза, ще се присъедини на 1 май 2015 г. при много благоприятни условия. За устройване на границата си Киргизия ще получи 300 милиона долара. Ще бъде създаден и киргизко-руски фонд за развитие с капитал 1 милиард долара. Според киргизския премиер Алмазбек Атамбаев това ще помогне на страната да развие икономиката си, опирайки се на сектора на услугите, селското стопанство и промишлеността. Освен това Русия се ангажира да субсидира енергийния сектор на страните от съюза, като им доставя енергия по вътрешни цени.
Освен че ще получи евтини суровини и енергоносители за промишлеността си, Беларус ще спечели и от това, че получава голям пазар за стоките си с висока добавена стойност - машини, съоръжения и транспортни средства.
По-лесен достъп за БГ фирмите
Създаването на Евразийския икономически съюз ще улесни достъпа на българските фирми до тези пазари, коментира председателят на БТПП Цветан Симеонов. Причината според него е, че участието в подобен съюз означава унифициране на правилата за правене на бизнес във всички страни, членуващи в него, подобно на Евросъюза, който има единен подход към всички категории вносители и износители. "По същия начин обединението на тези 3 и впоследствие 5 държави в Евразийския икономически съюз ще даде възможност, научавайки правилата за една от тях, да се използва и прилага същият опит за останалите", заяви Симеонов. В същото време действието на специфични правила като руското ембарго няма да се разпростират за цялата икономическа зона.
Засега не се забелязва повишен интерес към този регион. "Това не са нови пазари за българския бизнес, част от българските износители ги познават добре", казват от БТПП. "Освен това не са изчерпани още резервите за търговия в рамките на ЕС, където сме в по-благоприятна позиция, защото нямаме валутни рискове. Макар че засилването на долара спрямо еврото ще бъде известна пречка за търговията", коментира Цветан Симеонов. Със страните от новия Евразийски съюз търгуваме в долари. Най-голям е стокообменът ни с Русия и той е силно дебалансиран - вносът от Русия е 6.362 млрд. щ.д. за 2013 г., докато българският износ е почти 10 пъти по-малък. С Беларус, Армения и Киргизстан търговското ни салдо е положително, но като обем стокообменът е много нисък. През 2013 г. вносът от Беларус е за 25.6 млн. щ.д., а износът - 40.2 млн. щ. д. За Киргизстан сме изнесли стоки за 3.82 млн. щ. д., а сме внесли - за 1.805 млн. щ.д.