Фалитът на КТБ ще се отрази тежко на икономиката, а вложителите ще започнат да разпределят парите си в повече банки.

Това са част от последствията от фалита на КТБ според Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на списание "Форбс".

Според него ще има и понижение на лихвите по депозитите, но не само заради ликвидността, която ще се налее в банковата система след изтеглянето на влоговете от КТБ, но и заради липсата на играч, който е изкривявал пазара с високите лихви, които предлага.

Йордан Матеев смята, че казусът с цесиите в КТБ е резултат от пропуски в закона, които трябва да бъдат запълнени, за да не бъдат ощетявани данъкоплатците и Фондът за гарантиране на влоговете в банките.

Дори теоритично не е възможно в България да се направи добър държавен бюджет, без да се реформира начинът, по който се прави той и без да се реформират публичните системи, които се финансират от него, смята Йордан Матеев. Според него предложеният от ГЕРБ държавен бюджет има прекалено голям дефицит.

По думите му предприемачите в България имат нужда, когато се събудят сутрин, да се чувстват свободни да сбъдват мечтите си.

Mедиите в България са длъжници на почтения бизнес и това е една от причината за годишните награди на Форбс за бизнес (Forbes Business Awards) - да покажат на обществото и истинските герои на България, казва Йордан Матеев.

"Искаме обществото да разбере, че бизнес не е лоша дума, че има почтени бизнес личности, които забогатяват с честен труд, добро образование и предприемачески дух. Да, вероятно те не са идеални, никой не е, но те са двигателите на обществото", добавя главният редактор на "Форбс".

Следва пълният текст на интервюто на г-н Матеев за Vesti.bg:

- Какво влияние според вас ще има случилото се с КТБ върху българската икономика? Мислите ли, че е възможно подобен сценарий да се повтори?

- Без съмнение фалитът на четвъртата най-голяма банка в страната ще се отрази негативно на икономиката. Най-тежко, разбира се, ще пострадат фирмите и домакинствата, които няма да могат да си върнат депозираните пари. Част от фирмите може дори да фалират. Очаквам много от икономическите субекти да променят инвестиционните си стратегии, например да разпределят парите си в повече банки и да подбират по-внимателно своте банки. На макро ниво негативите ще дойдат от повишаването на риска в резултат от изчерпването на парите във фонда, гарантиращ депозитите и допълнителното задлъжняване на държавата във връзка с изплащането на гарантираните депозити. Тази цена трудно може да се изчисли точно, защото няма как да знаем колко инвестиции не са се случили точно заради този фалит.

Очаквам и някои дребни положителни ефекти, например намаляване на лихвите, но не толкова заради заливането на пазара с парите от върнатите депозити (защото, за да се набавят тези пари, отнякъде е изтеглена ликвидност), а заради важна промяна на пазара на депозити, влияеща на конкуренцията – напусна голям играч, който даваше изкушаващо високи лихви. Сега останалите банки могат да намаляват лихвите по депозитите, тъй като вече не се страхуват, че клиентите им ще отидат в КТБ.

От Румен Аврамов знаем, че в българската история е имало доста фалити на политически обвързани банки, раздаващи неразумно големи и зле обезпечени кредити на вътрешни и свързани лица. Фалитът на КТБ просто е поредният случай и ново доказателство, че не сме се поучили от историята. В този смисъл едва ли КТБ ще е последната фалирала банка в страната.

А що се отнася за момента, в цял свят когато някъде фалира банка всички си задават въпроса кой е следващият. И България не е изключение. Но след като се оказа, че дори БНБ не знае какво се случва в една банка, при това системна, няма как да знаем каква е вероятността същите лоши практики да са прилагани и в други банки. И тъй като и аз вече нямам доверие в банковия надзор, мога само да се надявам, че КТБ е изключение.

- Какво е мнението ви за законовите промени, свързани с цесиите в КТБ, приети заради фалита на банката?

- До скоро всички банкови експерти твърдяха, че длъжниците на фалирала банка не могат да избягат от погасяване на задълженията си. Сега май се оказа, че не е съвсем така. А цесиите и техните прихващания от кредитополучателите несправедливо ощетяват част от кредиторите на банката, включително Фонда за гарантиране на депозитите и държавата, тоест и данъкоплатците. В този смисъл пропуските в закона трябва да се запълнят. Друг е въпросът какво ще се случи конкретно с цесиите и прихващанията в КТБ. Като гражданин ми се иска да се намери необоримо законово основание тези сделки да не бъдат позволени.

- Каква е оценката ви за бизнес средата у нас?

- Оценката зависи от гледната точка. Ако се сравняваме с Африка, условията за бизнес изглеждат доста добри. Но България не е в Африка, а в Европа. Всички сериозни световни класации показват, че сме на дъното в ЕС по условия за правене на бизнес. Затова нивата на инвестиции и заетост са ниски и икономиката ни стагнира вече пет години. Именно заради тази лоша бизнес среда въобще стана възможно с непочтени средства една маргинална банка за кратко време да стане системна и накрая да рухне, без дори да има икономическа криза.

- Какъв е коментарът ви за проекта за държавен бюджет за 2015 г., предложен от Министерството на финансите?

- Няма как да е добър, особено при толкова голям дефицит. Дори теоретично не е възможно в България да се направи добър държавен бюджет, без да се реформира начинът, по който се прави той и без да се реформират публичните системи, които се финансират от него. Ние обикновено критикуваме политиците, че нямат воля за реформи, но проблемът е много по-голям. Политиците в крайна сметка правят това, което мнозинството гласоподавате желае. Ако не се случват реформи, то е защото обществото не натиска достатъчно силно политиците да ги прави.

- Според вас сегашното правителство ще успее ли да създаде атмосфера на сигурност за инвеститорите в българската икономика?

- Самото съставяне на правителство е добра новина за инвеститорите, особено след кабинета Орешарски, който свали летвата доста ниско. Но не съм прекален оптимист, че в сегашната политическа обстановка нужните реформи, които биха създали сигурност за почтения бизнес, ще се случат. Важно е обаче разумните политици да осъзнаят, че ако не направят няколко ключови реформи, като тази в съдебната система, в енергетиката, в администрацията, в здравеопазването, ще се провалят и скоро местата им може да бъдат заети от крайни националисти, популисти тип Орбан и откровени престъпници.

- От какво имат нужда предприемачите в България?

- Когато се събудят сутрин, да се чувстват свободни да сбъдват мечтите си. Това означава държавата да излезе от икономиката и да осигури работеща съдебна система.

- Смятате ли, че наградите на „Форбс" могат да допринесат за развитието на бизнес среда в България; ако да, по какъв начин?

Медийната среда е част от бизнес средата. А медиите в България са длъжници на почтения бизнес. Въпреки нелеките условия, предприемачи и топ мениджъри продължават да поемат рискове, да обучават и наемат хора, да правят иновации, да създават блага, да изнасят своите продукти в чужбина, да стартират нови бизнеси, но информацията за техните успехи трудно стига до обществото. С нашите награди, както и със съдържанието на Forbes, ние се опитваме да покажем на обществото истинските герои на България и да разкажем за тях. Така искаме да ги насърчим да продължат, да не се отчайват, да видят, че не са сами, както и да вдъхновим други да последват примера им. Искаме обществото да разбере, че бизнес не е лоша дума, че има почтени бизнес личности, които забогатяват с честен труд, добро образование и предприемачески дух. Да, вероятно те не са идеални, никой не е, но те са двигателите на обществото.

- Какви са основните критерии за наградите на "Форбс" в различните категории?

- Конкурсът е отворен към всички компании, регистрирани в България, независимо от размера и сферата на бизнеса и структурата на собствеността. Компаниите, които желаят да кандидатстват отговарят на няколко общи и няколко специфични въпроси в зависимост от категорията, в която кандидатстват, а независимо жури от авторитетни представители на бизнеса оценяват поотделно по точкова система всеки отговор. Оценяват се най-общо успехите на компанията, иновациите и практиките, чрез които те са постигнати и визията им за бъдещето.

- Кои според вас са ключовите практики, към които трябва да се стремят българските компании, за да въздействат цялостно върху бизнес средата у нас?

- Може би най-важното е да са почтени – да не прилагат нелоялни бизнес практики към своите партньори и конкуренти, да спазват договорите и законите, да не се изкушават от сивия сектор, да бъдът почтени към служителите си, да не прибягват до некоректни маркетингови трикове, да не влизат в корупционни схеми, да не лобират сред политиците и държавниците за привилегии, които са в тяхна полза, но са вредни за обществото.