Ако правителството на Бойко Борисов има желание да се реализира проектa „Южен поток", да отмени заповедта на бившия енергиен министър Щонов. Това заяви пред БНР депутатът от БСП и бивш министър на енергетиката Драгомир Стойнев.
Според него никога преди Русия не е споменавала за заобикаляне на страната ни. „Затова казвам, че нещо се е случило по време на служебното правителство и мисля, че г-н Щонов даде отговор преди няколко дни, а именно, че неговото писмо, изпратено до „Газпром", е спряло проекта", каза още Стойнев.

Той смята, че страната ни трябва да продължи да отстоява обща позиция с останалите страни по проекта, както досега, и да я заяви категорично в Брюксел на 9 декември.

„Моето мнение е, че този проект стана жертва на геополитическия сблъсък на Русия и Запада на територията на Украйна", каза още Стойнев.

Драгомир Стойнев заяви, че с решението на Русия за „Южен поток" се засилва ролята на Турция не само в региона, но и при доставките на природен газ за Европа.

„ЕК трябва да е наясно, че се сформира един много сериозен съюз на база енергийните ресурси между Русия и Турция. Тук не става дума само за проекта „Южен поток", а и за проекта ТАП", добави той.

По думите му се създава газоразпределителен център, който ще даде възможност на Турция да бъде силов играч при бъдещи преговори с ЕК.

Според Стойнев заради заобикалянето България няма да получава транзитни такси за преноса на руски газ до Турция и Гърция, а ще плаща на Турция за доставки на руски газ. Стойнев очерта големи рискове пред българската газопреносна система.

„Бъдещето на „Булгартрансгаз", едно предприятие, което носи годишно около 100 млн. долара в бюджета на българската държава, е поставено под въпрос", каза още социалистът.

Той изрази мнение, че заобикалянето на страната ни поставя много въпросителни и пред проекта ТАП. Бившият енергиен министър посочи, че рисковете заради спирането на „Южен поток" наистина са големи, както заради сигурността на доставките на природен газ в краткосрочен план за България, така и поради невъзможността да се постигне по-ниска цена на газа за индустрията.

Според него отказът от проекта ще се отрази на конкурентоспособността на българско производство в сферата на енергетиката, металургията, химията.

Драгомир Стойнев изрази съмнение в количествата газ, които могат да се добиват на територията на страната ни.

„Дори и да имаме такива количества, ние бяхме пред подписването на договор с Газпром. Всички количества, които се намират на наша територия в Черно море, да могат свободно да се транзитират през тръбата на „Южен поток". До този момент никой не говори за този договор, а той бе подготвен, трябваше само да бъде подписан от страна на БЕХ и от страна на Газпром", обясни бившият енергиен министър.

Драгомир Стойнев отхвърли тезата на ГЕРБ, че по време на правителството на Орешарски се е работело против енергийния проект.

„Това, което ние постигнахме, е много - тръбите са тук, корабите са тук, има разрешение за строеж на началната отсечка, договор за заем, ОВОС, одобрени са подробни устройствени планове за цялото трасе на проекта", аргументира се депутатът.

Според Стойнев страната ни не е нарушила никъде европейското енергийно законодателство. Наказателната процедура срещу България е била стартирана, когато са се изострили отношенията между Русия и ЕС.

„Тази процедура, забележете, не засяга енергийните правила, тя се отнася за правилата за свободна конкуренция и свободен пазар; с тази процедура не се спира „Южен поток", подчерта социалистът.

Той обясни, че тя се намира на първи етап –събиране на информация и след него може да бъде прекратена. Драгомир Стойнев обясни, че ЕК е задала въпроси по провеждането на тръжните процедури – дали трябва да се прилага ЗОП или е допустимо да се провежда търг.

Въпросите са по принцип за подхода в провеждането на всички тръжни процедури - и по време на правителството на ГРБ, когато е избран проектантът, и по време на правителството на Пламен Орешарски, защото те са правени по един и същи начин.

Стойнев допълни, че като министър е направил необходимото и с писмо е информирал БЕХ за писмото на комисията и препоръката да няма нови тръжни процедури, за да се изясни този проблем с ЕК.