Георги Велев Слънцето свети за всички, но някои правят и пари от него. След бума на строителството и търговията с недвижими имоти у нас доходен бизнес вече стават и слънчевите колектори за производство на ток – част от т.нар. възобновяеми енергийни източници. Според инвеститори при този тип вложения има много по-голяма възвръщаемост на вложените капитали. Схемата е направена така, че печалбата да бъде толкова сигурна, колкото и че слънцето ще грее в следващия век: най-скъп ток по фиксирани цени за първите 12 години, гарантирано изкупуване, възможност за проекти, финансирани от ЕС. Трябва само начален капитал за колекторите и осигурен терен. Преференциалната цена за производство на ток от слънцето у нас е 0,72 лв./квтч и е определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(ДКЕВР). Това е и най-скъпата продажна цена за електроенергия в България, което е и стръвта за много предприемачи към производството на ток от слънчеви панели. Цената се определя на база на средната пазарна продажна цена плюс 80% надбавка, гарантирана според директивите на ЕС. Изкупната цена на тока от слънчевите паркове е 5 пъти по-висока от преференциалната цена за електроенергия, произведена от вятърните генератори у нас, която е 0,175 лв./квтч. В момента цената, на която гражданите купуват електроенергия за бита, е 15,7 ст./квтч дневна тарифа и 10 ст./квтч нощна. Собствениците на седемте електроразпределителни предприятия в България – ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН са задължени от ДКЕВР да изкупуват енергията от възобновяеми енергийни източници на преференциалните цени, определени от регулатора. „Цените, на които се закупува тази електроенергия обаче, се заплащат от потребителя“, каза председателят на Асоциацията на производителите на екологично чиста енергия в България Велизар Киряков. Разликата между преференциалната и пазарната цена на тока при всички положения влиза в разходите на дружествата, а тези пари така или иначе се плащат от потребителите. Проекти за 50 млн. евро без кредит? Твърде съмнително Според Велизар Киряков всеки проект, свързан с производството на електроенергия от слънцето с мощност по-голяма от 500 кв, е нереален за България. „Не е възможно да има проекти на стойност 50 млн. евро и те да не бъдат субсидирани от някой чуждестранен инвеститор или банка. Ако има такива инвестиции само от българска страна, то те са доста съмнителни“, заяви той. По разчетите на фирми-инвеститори възвръщаемостта на парите от соларни паркове е 4-5 години. Според Киряков обаче парковете излизат на печалба едва към десетата година от производството си, а преференциалната цена за продажба на ток е валидна само до 12 години след старта на централата. След това токът, произведен от възобновяеми енергийни източници, започва да се продава по пазарни цени. Но има и други бонуси в този бизнес - системите в слънчевите паркове не се нуждаят от постоянен оперативен персонал за поддръжка и имат заводски и сервизни гаранции за 25 и повече години. Тези ниски производствени разходи също са допълнителен стимул за предприемачите. По-голяма печалба Соларните паркове нямат разходи за гориво и всяко увеличение на електропроизводството им става за сметка на слънчевата енергия. Дотолкова, доколкото тя се изкупува по висока цена – 0,72 лв./квтч, то и всяко подобрение се изплаща много бързо. Увеличава се и печалбата от инвестицията и се скъсява срокът за изплащането й. Това прави соларните паркове изключително привлекателни за инвестиране. В момента в България има няколко по-мащабни проекта за фотоволтаични паркове, които са в напреднала фаза на строителство. Единият е на фирмата “Юнайтед Риълти“, която иска да изгради соларен парк с мощност от 50 мгв до свиленградското село Пашово. Инвестицията на софийската компания е за 250 млн. лева, като соларният парк ще заработи през март 2008 г. Другият проект за изграждане на слънчеви колектори у нас е на „Енерджи инвестмънтс“ АД. Според изпълнителния директор и партньор на компанията Димитър Станчев (бившият шоумен и продуцент на „Невада“), фирмата смята да вложи 50 млн. евро собствени средства в изграждането на парка, който се изгражда на територията на община Мадан. Общата мощност на фотоволтаичната система ще бъде 45 кв и се очаква да бъде готова до края на октомври 2007 г. „Инвестицията, която правим, е революционна за нашия регион и ние не знаем със сигурност каква ще е възвръщаемостта от нея. Както всяка фирма искаме възможно най-бърза възвръщаемост“, допълни Станчев. „Енерджи инвестмънтс“ вече имат сключен договор с ЕВН, който е мажоритарен собственик на електроразпределителните предприятия в Пловдив и Стара Загора, за продажба на електроенергията, която ще се произвежда от слънчевата централа. За да се произведе 1 кв ток от слънцето е необходимо да се разгърнат слънчеви колектори на площ от 1 дка, а за 1 мгв – 1000 дка, което е сложна и скъпа задача, смятат от ДКЕВР. Това е и една от причините слънчевата и вятърната енергия да формират едва 0,04% от общото произведено количество електроенергия в страната. Недоразвит пазар, засега Въпреки че този пазар все още е неразвит, в България вече има проекти за строителство на 10 слънчеви парка от по 10 мгв всеки. Това сочат данните на Министерството на икономиката и енергетиката, които представи директорът на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“ Костадинка Тодорова. По изчисления на специалисти от 365 дни в годината около 240 са слънчеви и това е много добра предпоставка за развитието на този вид възобновяема енергия у нас. Според експерти обаче намеренията не означават строителство, защото трябва да се намери инвеститор, който да финансира проекта. По-лесно издаване на разрешително за строеж Издаването на разрешително за строеж на соларен парк е значително по-лесно, отколкото е при изграждането на търговски центрове, смятат специалисти. Кандидатства се само за строеж върху индустриална земя, а не върху земеделска, твърдят брокери. Въпреки това трудно се намират хора с толкова голям свободен собствен капитал и затова проектите най-вероятно ще бъдат на големи играчи от чужбина, прогнозират от Асоциацията на производителите на екологично чиста енергия. Доходността при този вид инвестиции е по-висока и с по-бърза възвръщаемост, отколкото е при строежа на търговските центрове. Високата изкупна цена, определена от ДКЕВР и ЕС, е доста примамлива за бизнесмени, които искат да извадят на светло парите си. Няма нужда и от разрешителни за търговия с ток от ДКЕВР, ако мощността на парка е под 5 мгв. В тези случаи се издава само сертификат на фирмата, която иска да произвежда ток. Как е на други места в ЕС В Германия изкупната цена на произведения от слънцето ток е по-висока от нашата с около 30%. Но там слънчевата светлина, която попада на 1 квадратен метър площ средно се равнява на около 1000 квтч енергия годишно, а у нас тази стойност е около 1500 квтч. Сметката показва, че слънчевата радиация в България е с 50% повече годишно и на по-ниска изкупна цена. Затова инвестициите във фотоволтаични електроцентрали у нас са по-изгодни отколкото в Германия и редица други европейски страни. Без съмнение слънчевите паркове ще бъдат новата ниша за капиталовложения у нас, както се случи вече с ВЕЦ-овете и вятърните електроцентрали. Според Киряков ВЕИ инсталациите осигуряват и работа на много хора в ЕС. Само в Германия покрай ветроенергийните паркове са ангажирани около 40 000 души. Системите в слънчевите паркове не се нуждаят от постоянен оперативен персонал за поддръжка и имат заводски и сервизни гаранции за 25 и повече години. Тези ниски производствени разходи са допълнителен стимул за бизнесмените.