Подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев, който беше обвинен през юни в престъпление по служба за неупражнен контрол над дейността на Корпоративна търговска банка даде своето първо интервю пред седмичника „Банкер”.

Подследственият банкер е категоричен, че трябва да бъдем много по-консервативни по отношение на въвеждането на усъвършенствани модели за измерване на кредитен и операционен риск, независимо от почти задължителните изисквания на групите, към които принадлежат нашите чуждестранни банки.

 Ето и целият текст на интервюто на Цветан Гунев:

-Г-н Гунев, управителният съвет на БНБ отмени Ваше разрешение през март 2014-а за подчинен срочен дълг, който фирмата "ТЦ-ИМЕ" предоставя на КТБ. Това атака срещу Вас ли е?

-Не. Не е така, макар че може би се е получил и този ефект. Разрешението е дадено според разпоредбите на действаща до април 2014-а Наредба № 8 на БНБ и при условие че Корпоративна банка стриктно съблюдава изискванията на чл.63 от Регламент 575. Управителният съвет на БНБ е приел, че има основания за нарушение на регламента от страна на банката, а не на подуправителя. В договора за подчинен срочен дълг от 24 март 2014-а между КТБ и "ТЦ ИМЕ" АД изрично е декларирано, че предоставянето на този дълг не се финансира пряко или непряко от банката.

-Тъй като различните надзорни действия и разрешения, свързани с КТБ, са извършвани по различно време, нека припомним откога сте подуправител на БНБ, ръководещ "Банков надзор"?

- Мандатът ми на подуправител започна на 16 юни 2013 година.

-А откога сте в отпуск?

- От 18 юни 2014-а. Паметна дата, защото тогава излезе в медиите писмото на "служителя на БНБ", Киро Киров, какъвто няма в Централната банка, и се отприщи финалната фаза на атаката към КТБ и към "Банков надзор" на БНБ. Причината бе повдигнатото ми обвинение на 16 юни 2014-а. Оттогава съм в неплатен отпуск и така вече над 150 дни с един ден прекъсване.

-Кога бе последната инспекция на КТБ?

- Докладът от 25 юли 2013 г. е изготвен с референтна дата 31 март 2013-а. Самата инспекция е стартирала на 20.05.2013 г.,  т.е. във времето на инспекцията аз заех поста подуправител.

-Колко надзорни инспекции са проведени в банката от основаването й?

- През годините от създаването на банката са проведени над десет надзорни инспекции и са извършени от поне пет различни екипа. Имало е инспекции, които са констатирали нарушения на регулаторната рамка, поставяли са изисквания за допълнително провизиране, установявали са различни видове слабости в управлението, като за подобряване  на дейността на банката са давани множество препоръки. Следва да отбележа, че ръководството на банката винаги е проявявало готовност да изпълнява дадените им предписания от страна на "Банков надзор".

-След като надзорните инспекции в КТБ не са констатирали значителни проблеми в нейната дейност, защо се стигна до проблеми в ликвидността?

- Управление "Банков надзор" изисква поддържане на съотношение от 20% ликвидни активи към депозити на граждани и фирми, без да прави разлика между гарантиран размер и негарантиран. Това е препоръчително изискване, към което всички банки се придържат. В случая с КТБ това съотношение беше спазено и преди кризата банката имаше 1.4 млд. лв. ликвидни активи, но нали разбирате, че 20% ликвидност не могат да удовлетворят 100% изискуемост. Нито една банка по света не може да се справи с подобна ситуация без подкрепа. На всички е известно, че проблемът с КТБ започна с  ликвидна криза на банката, при това  внезапно - вследствие на причини, които са добре известни и за които "Банков надзор" категорично няма вина.

Изобилието на депозити в банковата ни система е свидетелство за неработеща в достатъчна степен икономика. Вложителите очевидно нямат сигурност, за да влагат средства в инвестиции или да увеличават потреблението, като купуват повече стоки и услуги и търсят някакъв доход за парите си в банките. Това, както се видя, е много опасно, защото превръщат депозитите заради огромната им маса в най-чувствителния сегмент както на финансовата система, така и на икономиката като цяло. Трябва да се търсят решения за по-иновативно управление на депозитната база в условия на стопански застой.

-Можеше ли КТБ да бъде спасена?

- Ако по време на пика на тегленията банката беше подкрепена с до 500 млн. лв., кризата щеше да бъде овладяна и можеше да се пристъпи веднага към оздравителни мерки, включително и за капитала. Всичко можеше да стане много по-интелигентно и без много шум. Просто един понеделник банката щеше да се окаже с различна структура на акционерното участие, но работата й нямаше да бъде блокирана. Приоритет следваше да бъде по-малката тежест за бюджета.

-Защо разрешихте на КТБ да купи "Креди Агрикол България"?

- Документите за покупката на "Креди Агрикол България" от КТБ постъпиха в началото на април 2014. Ние вече имахме надзорни данни за двете банки от първото тримесечие и данните от одиторските доклади за края на 2013 година. През времето на съществуването си като "Креди Агрикол България" тази банка винаги е била на загуба. Така например за 2013 г. загубата й е около 15 млн. лв., а към март 2014 г. отчете нова загуба за около 2 млн. лева. Необслужваните кредити бяха в размер над 25% от кредитния портфейл. Банката губеше пари всеки ден и капиталът й непрекъснато ерозираше. КТБ беше единственият кандидат за покупка, а финансовото й състояние показваше стабилност. Логиката на сделката е чисто икономическа. Има голяма папка с документи, които показват основанията за даването на одобрение за сделката. Самото одобрение дава увереност у страните по сделката за сигурност при сключването й, но то няма правна стойност. Освен това е предшествано от одобрения на други държавни органи.

-Как си обяснявате факта, че Фондът за гарантиране на влоговете в момента не разполага с достатъчно средства, за да изплати гарантираните влогове в КТБ?

- Това е още едно доказателство, че нашите реалности не са европейските. Въпреки че са изпълнени изискванията на директивата, средствата са недостатъчни. Най-грубо казано, за да може фондът адекватно да реагира на ситуации като тази с КТБ, трябва да разполага с портфейл, два пъти по-голям от сегашния.

-Случаят с КТБ пред какви, според Вас, предизвикателства изправи банковия надзор?

- Пред много. И всички имат директно отношение към банковата система. Трябва спешно да се подготви проект за нов Закон за кредитните институции, изчистен от анахронизми и най-различни кръпки, правени в него във времето за решаване на конкретни ситуации и кризи. Най-голямото предизвикателство е управлението на човешкия ресурс. Чудя се как ще намерим и обучим хора, които да могат да бъдат надзорници, одитори, следователи и финансови разузнавачи едновременно. При това на всички нива. Безспорно ще трябва да се запази и увеличи съставът на банковия надзор, за да може да се посрещат всички задачи, които са от най-различен характер. Нещо, което е належащо от години. Ще трябва да се увеличи и входящият информационен поток - нещо, което планирахме да направим през тази година, което ще изисква инвестиции в информационните системи. Очевидно придържането към европейските подходи за банков надзор и регулации са недостатъчни за нашите условия и ще се наложи да ги направим по-консервативни, доколкото е възможно. Например: в общата палитра от наблюдавани рискове ще трябва да завишим влиянието на риска от средата, и то в посока реално завишение на изискванията за капитала и ликвидността във връзка с репутационния риск, който пък е сериозна предпоставка за ликвиден и капиталов риск. Ние въведохме предпазния капиталов буфер и буфера за системен риск съгласно Директива 36, но може би няма да е вредно да ускорим въвеждането и на контрацикличния буфер. Трябва да бъдем много по-консервативни по отношение на въвеждането на усъвършенствани модели за измерване на кредитен и операционен риск, независимо от почти задължителните изисквания на групите, към които принадлежат нашите чуждестранни банки.

Очевидно освен индикаторите за ликвидност според Регламент 575 ще трябва да преминем от общи изисквания за ликвидност към индивидуални изисквания за ликвидност, т.е. за всяка банка според структурата на депозитите, гарантирана, негарантирана част, матуритет и други признаци. Отделно от това банките трябва, според мен, да потърсят възможност за предлагане на инструменти за хеджиране от ликвиден риск на своите клиенти, особено на тези с по-големи депозити, като т. нар. депозитен сертификат.

Друга важна задача, която непосредствено предстои, е въвеждането на Директивата за възстановяване и преструктуриране. Ангажиментът на банков надзор по нея се свежда до много подробен и взискателен анализ на плановете на банките за възстановяване. Те следва да бъдат прегледани много внимателно, особено в светлината на събитията от лятото насам, да бъдат отразени всички разумни препоръки от страна на надзора в тях и едва тогава приети и одобрени. Този етап е много важен за изготвяне на планове за преструктуриране, което не е работа на надзора, а на органа за преструктуриране, който пък от своя страна трябва да е финансово обезпечен.

-А как ще се справите със ситуация, при която когато надзорните проверки се извършват, документите за обезпеченията по кредитите са налице, а след това се оказва, че ги няма? Точно това се случи в КТБ и по тази причина сега срещу надзора има обвинения, че си е затварял очите.

- Именно, за да бъде поставян надзорът в такава ситуация, оттук нататък по време на инспекциите на място инспекторите по-малко ще разговарят и повече ще пишат. Явно се налага да ксерокопираме всеки документ, с който имаме допир, и е добре точно това да правим оттук нататък при проверката на всяка банка, ако ще да се прибираме в надзора с камион. По този начин ще сме в състояние да се защитим. Особено в случай на изчезване на документи в някоя банка. Всеки разговор с администратор в банката ще бъде протоколиран. Не че такава практика има при европейските ни партньори. Не, но при  нас се налага. Да, знам, че това ще затормози много взаимоотношенията, но какво да се прави. В допълнение ще изискваме от одиторите незабавна реакция на наши констатации и ако техните реакции не ни удовлетворяват, ще прилагаме мерките съгласно закона.

-Къде виждате причината за насаденото вече недоверие към БНБ и "Банков надзор"?

- Могат да се изброят доста фактори, но един от най-важните, според мен, е, че БНБ дълго време бе капсулирана и липсваше достатъчно комуникация с обществото. Пазейки независимостта си, БНБ  като че ли лиши обществото от необходимата информираност за нейната дейност, целите и методите, с които те се постигат. Просто банковият надзор се оказа изпреварил останалите институции във времето, въпреки че би следвало да се движат заедно. Това беше недвусмислено доказано от всички неоснователни коментари, упреци и действия към БНБ и най-вече към банковия надзор.

Не е честно вината за кризата с КТБ да се прехвърля на "Банков надзор", превръщайки го в изкупителна жертва.

Смея да твърдя, че БНБ е най-близо в кадрови аспект, организационен аспект,  в международен аспект до европейските практики и ценности в сравнение с всички останали държавни институции в страната. Бъдещето на "Банков надзор" е към все по-тясно сближаване с практиките на водещите страни в Европа и света. И това ще бъде постигнато. Така или иначе, като страна членка на ЕС, ние сме в процес на въвеждане на Единния надзорен наръчник и Единните надзорни правила, валидни за всички надзорни органи в общността. По отношение на методологията и практиката ние ще сме част от Единния надзорен механизъм. По-деликатно стои въпросът за вземането на решения от Единния надзорен механизъм по отношение на българските банки по въпроси в палитрата от лицензирането до отнемането на лиценз и др. Все пак като страна извън еврозоната ползата от членство в Единния надзорен механизъм е ограничена.