"Оценката на КТБ трябва да приключи в началото на следващия месец. Виенски фонд има интерес да изготви оздравителен план за банката на базата на тази оценка. За мен това е най-добрият вариант. В момента режимът на особен надзор не предполага достъп до средствата на вложителите", поясни Порожанов.

Що се отнася до наказателната процедура на ЕК, министър Порожанов обясни, че комисията е в информационен режим с българската държава и БНБ за това доколко директивата от 2009 година е транспонирана правилно, така че да се предоставят средствата на вложителите максимално бързо, след като се разбере, че банката има ликвидни проблеми.

„Нашият закон предвижда особен случай на предоставяне на средствата – след обявяване на несъстоятелност и отнемането на лиценза. Това е фалит. Така е преценено преди 5 години. Тогава законът е изпратен в ЕК и не е имало проблем с него. Практиката обаче показва, че режим на особен надзор може да продължи доста дълго – 3 месеца, плюс опция за удължаване с още 3", обясни финансовият министър. По думите му това противоречи на директива, според която ако до 20 дни нямаш достъп до средствата си, това вече е проблем.

„Работим по закон, който да синхронизира българското законодателство с директивата", заяви Порожанов.

Друг вариант за КТБ, освен опита за оздравяване, е отнемането на лиценза. Тогава Гаранционният фонд ще започне да се разплаща с вложителите в 20-дневен срок.

„Но на мен би ми се искало да има оздравителен план", коментира министър Порожанов. „Ограничения в тегленето при варианта оздравяване на банката, ЕК не би допуснала. А планът със сигурност ще мине за одобрение през ЕК".

Що се отнася до Фонда за гарантиране на влоговете, министър Порожанов заяви, че той разполага с по-малък ресурс от необходимите средства. И обясни, че разликата ще бъде набрана чрез емисия, гарантирана от държавата.

Очаква се въпросните кандидат-инвеститори да сключат договор за конфиденциалност на информацията и да започнат да получават информация от квесторите.