Промишлеността на ЕС притежава редица конкурентни предимства, които трябва да се използват за стимулиране на икономическия растеж въпреки трудните икономически условия в момента. Това е заключението в двата доклада за конкурентоспособността на промишлеността, публикувани от Комисията. Същевременно, за да се гарантира, че растежът няма да спре, ЕС и страните членки спешно трябва да обърнат внимание на редица будещи опасения области: инвестиции, достъп до финансиране, публична администрация, достъп до чуждестранни пазари, иновации и цени на енергията.
В зависимост от това какви са резултатите на страните членки в промишлеността и дали те се подобряват, се оформят четири групи държави:
Първата група са страни членки с висока и повишаваща се конкурентоспособност: Холандия, Германия, Дания и Ирландия.
Втората група са страни членки с висока, но стагнираща или спадаща конкурентоспособност: Белгия, Обединеното кралство, Австрия, Франция, Италия, Люксембург, Швеция и Финландия.
Държавите от третата група, които са най-много на брой, са с не особено висока, но повишаваща се конкурентоспособност: Естония, Литва, Испания, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Гърция.
Страната ни попада в четвъртата и последна група членки на ЕС, които са с не особено висока и при това, стагнираща или спадаща конкурентоспособност на промишлеността: Словения, България, Хърватия, Малта и Кипър.
Като цяло конкурентните предимства на ЕС в сферата на промишлеността се запазват: висококвалифицирани работници, високо съдържание с местен произход на експортните стоки и сравнителни предимства, свързани със сложни и висококачествени продукти. Страните от ЕС също така прилагат редица политики за повишаване на конкурентоспособността през периода от началото на кризата през 2008 г.
Анализът на данните в двата доклада показва, че трябва да се обмислят евентуални политически действия в следните области: допълнителни инвестиции във всички сектори, за да се гарантира, че европейската промишленост може да поддържа своята конкурентоспособност; по-ефективни иновации и пазарна реализация на резултатите от научни изследвания, както и от достъпа до висококвалифицирана работна ръка. Трябва да се помисли и за малките и новите фирми, на които е по-трудно да получат банков кредит в сравнение с други фирми, дори ако финансовите им резултати са едни и същи.
Конкурентоспособността изисква намаляване на разходите и на несигурността за предприятията при взаимодействие с публичната администрация. Повишаването на ефективността на публичната администрация води до увеличаване на броя на бързо растящите фирми, най-вече чрез повишаване на финансовия им оборот. Отнемащите твърде много време и свързаните с големи разходи данъчни правила, корупцията и неефективните правосъдни системи са най-вредни за растежа на фирмите. Повечето страни членки също така трябва да вземат в по-голяма степен предвид въздействието на правилата и законодателството в други области върху конкурентоспособността, се казва още в доклада на ЕК.
Нужна е помощ за интернационализацията на малките и средни фирми. В момента вероятността по-малките и по-новите фирми да излязат на чуждестранните пазари и да се възползват от свързаните с това облаги е по-малка. Политики, насочени към бизнес средата по отношение на достъпа до капитал, подкрепа на уменията за иновации и действия за повишаване на производителността са важни, за да се помогне на малките фирми да увеличат износа си.
Отрицателно въздействие върху конкурентоспособността оказват цените на електроенергията и газа, които в ЕС са по-високи, отколкото в редица други икономики. Повишаването на енергийната ефективност не успява напълно да компенсира отрицателния ефект от растящите цени. Затова са необходими ефективно функциониращи пазари за електроенергия и диверсифициране на енергийните източници, за да се гарантира наличието на енергия на конкурентни цени, смятат експертите от ЕК.
