„Южен поток“ е небходим, но трябва да го осигурим с необходимите условия за морска безопасност

Екип на НПО «БУЛСАР»


Наскоро «Южен поток транспорт Б.В.», публикува доклада си за оценка на въздействието върху околната и социална среда (ОВОСС) за газопровода «Южен поток –български сектор».
По този повод бе отправена покана и към НПО «Булсар» да вземе участие в една от поредните срещи за обсъждане на доклада, която традиционно се провежда в с.Приселци-Варненско, през чийто землище излиза от морето и преминава газопровода.
Обсъждането се осъществи на 12 август, а участие в него взеха най- вече няколко НПО, които чрез «Булсар» обобщиха своето становище, което се изразяваше в разглеждане на проекта на по широка основа, придружено с отбелязване и анализ на въздействащите фактори от местен, национален и регионален аспект.
Преди всичко бе отбелязано, че «Булсар» и подкрепящите го НПО са за изграждане на газопровода „Южен поток" с уговорката за предоговарянето му, с ясни базови икономически показатели и в синхрон с европейските претенции към проекта, а не с общи приказки и обещания за дивиденти в обозримото, неясно бъдеще на сложния и непредсказуем свят.
«Булсар» отчете и факта, че проектът е подложен на въздействие и на редица политически, икономически и други фактори от глобален характер, като преструктуриране на отношенията между страните в региона, процес на търсене на пътища за партьорство и сътрудничество, противоречиви глобални интереси, съперничество за контрол на енергоносителите, проблеми пряко свързани с претоварените естествени черноморски морски транспортни кордори (проливите), забавен процес на изграждане на реално и действенно гражданско общество и други. Всички те заедно предизвикват една сериозна загриженост за морската ни транспортна безопасност и националната ни сигурност.
От друга страна на геополитическо ниво, ситуацията със задоволяване на нуждите от пририден газ за Европейския Съюз, (съгласно официално публикувани в медиите данни), следва да бъде съобразявана с безспорните факти, а именно: - Газовите запаси на ЕС към 2024 години ще намалеят до около 70 милиарда куб. метра; - ЕС в момента задоволява със собствен добив едва 35% от домакинските си нужди със "синьо гориво"; - Великобритания, до 2000 г., бе най-големият производител на газ в ЕС, но през миналата година е успяла да покрие само 50% от нуждите на вътрешния си пазар; - След 2000 год., производството на газ в ЕС е намаляло с 34 милиарда кубически метра или спад със 17%. Очаква се през следващата 2015 год., ЕС ще добие по-малко от 150 милиарда кубически метра, а до 2020 г. производството да спадне до 115 милиарда кубически метра. След още пет години се очаква добивът да се свие до 90 милиарда кубически метра. Надеждата,че недостигът би могъл да бъде евентуално компенсиран с добив на шистов газ, но поне за сега не е реална алтернатива, дори и от технологична гледна точка. Тази ситуация безспорно показва, че един такъв газопровод е от сериозно значение за ЕС.
В същото време, безспорен факт е, че превозите на енергийни ресурси от Русия и средна Азия към Европа, през черноморския регион, продължават да нарастват, при това след 2002 година е отбелязано рязко повишаване на преминаващи през Босфора опасни товари, надхвърлящи в наши дни над 170 млн. тона годишно. Горното обаче е пряко свързано с безопасността на корабоплаването в Босфора, което засяга интересите на всички черноморски страни и налага в бъдеще да се търсят и дублиращи трасета. Едно от тях са тръбопроводите и газопроводите между Черно, Егейско и Средиземно морета и към Адриатика, преминаващи евентуално през територията на България, Турция, Румъния, Сърбия и т.н. В същност от къде ще тръгнат и къде ще излизат те, от технологична гледна точка е вторичен въпрос, но това поражда сериозни икономически интереси. Важно е да се отбележи, че «Босфора» и «Дарданелите», са проливи с международно значение и надигащата се в Турция тревога от опасни, често случващи се там катастрофи, не е само нейна грижа.
Не може да се гледа безпристрастно на нарастващата загриженост у крайбрежното население край Босфора, където над 250 НПО само в Истанбул предупреждават, че при следваща голяма катастрофа в Босфора ще преградят пролива за преминаването на кораби с опасни товари. То и сега танкерите изчакват, а загубите от забавянето следва да се знае, че не се понасят от корабособствениците им, а от крайните потребители.
Тези сериозни тревоги и други политически фактори, доведоха до идеята представена преди три години, от вече избрания за президент на Турската република г-н Реджеп Тайип Ердоган, проект за прокопаване на втори Босфор. Такава идея в никой случай не е за подценяване и пренебрегване от другите черноморски страни, защото тя ще доведе до драстични промени на състава на водите на Черно море и до необратими процеси за екологията на люлченото ни море. Не е необходимо да се доказва очевидната истина, че нашето морско корабоплаване, транспортната безопасност и сигурност, сериозно зависят от пропускателната възможност на проливите, още повече в усложнената в момента политическа обстановка в региона. «Булсар» окачествява позицията на незаинтересованост към посочените проблеми, като политическата схоластика, безотговорност и късогледство или по нашенски казано „Андрешковщина".
Друг безспорен факт, който следва да предизвиква тревога, са започналите дълбоководни проучвания с платформи в западната част на черноморския шелф, а точно тяхната дейност е многократно по високо рискова от тази при „Бургас-Александрополис" и това изисква възстановяване на националната ни специализирана морска и крайбрежна критична инфраструктура, за адекватно осигуряване на гражданската, обществената и транспортна безопасност и екологията на морето ни.
Трагедиите които се случиха край Аспарухово, Мизия и на други места у нас, ще изглеждат като незначителни, ако не дай си Боже стане една сериозна морска катастрофа край нашите брегове, например с голям пътнически лайнер или крупнотонажен танкер.
Изхождайки от горното, запознавайки се внимателно с техническия доклад за газопровода „Южен поток", Булсар в консултации със специалисти в тази сфера, вземайки предвид посочените по горе обстоятелства, стигна категорично до изводът, че газопроводът е необходим и целесъобразен.
В тази връзка, трябва да отбележим и историко-географския факт за месторазположението на страната ни - на континентален кръстопът (въздушен, морски, железопътен, шосеен, енергиен, комуникационен и т.н.) и с убеждението, че България трябва обезателно да използва тази географска даденост. Изразеното положително отношение към проекта «Южен поток», обаче не бива да се приема като догма. То е свързано с необходимостта от открито предоставяне на пълна информация за сключените договорни икономически условия, които според данните с които разполагаме, очевидно не са изгодни за България и те категорично следва да бъде преразгледани, при това пряко свързани с реалните технически параметри на газопровода.
В предварителните срещи с „Южен поток България", "Булсар" е предоставил, своите възможности за оказване съдействие в хода на изпълнение на проекта, които не само, че биха били полезни, но и с присъствието на гражданския сектор, ще се създадат условия на социално спокойствие от наличието на граждански мониторинг - естествено условие за всеки един демократичен и открит процес.
Отчитайки, че във времето политическите конфигурации се менят, а България си остава на мястото, «Булсар» счита, че съдбовните решения при всеки един проект от национално, регионално или дори местно значение, следва да бъде оценяван, преди всичко през призмата на интересите на страната и поетите от нея международни ангажименти, а всичко останало след това.

Станете почитател на Класа