Ситуацията не била чак толкова лоша. От седмици насам ЕС отправя именно това послание, щом стане дума за европейската зависимост от руски газови доставки. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер също заяви, че независимо от украинската криза, Русия продължава да доставя природен газ за европейските пазари. Йотингер е убеден също така, че тази ситуация ще се запази и занапред, защото Русия и ЕС се нуждаели едни от други.

Украйна обаче не споделя този оптимизъм. През април руското правителство отмени отстъпката в цената на газа, договорена по времето на президента Янукович. Сега украинците трябва да плащат пълната цена за руския газ. От украинска гледна точка това би означавало повишаване на цената му с 44 процента. Полша, която внася над половината от необходимия й газ от Русия, също е обезпокоена, че Москва може да използва енергийната зависимост на много европейски страни в своя полза.

Цените ще се вдигнат, ако ЕС купува за всички

Затова полският премиер Доналд Туск представи свой план как да се избегне подобна опасност. Според него ЕС трябва да действа по-единно и централизирано да договаря с Москва доставките на газ за всички свои страни-членки. При това положение ЕС ще се превърне в потребител на едро, който би имал възможността да договаря много по-изгодни условия и цени.

Германскияг журналист и газов експерт Хайко Ломан смята обаче, че полското предложение няма големи шансове за успех. "Това би представлявала радикална промяна на досегашните пазарни практики. Трудно можем да си представим, че подобно предложение може да бъде реализирано", казва той и пояснява: "Досега доставките бяха договаряни от частни фирми. Ако ЕС, като политически субект, излезе да преговаря на тяхно място, всичко трябва да се обърне с главата надолу", казва експертът.
Ако доставките на газ в бъдеще се договарят от ЕС, това ще доведе до повишанане на цените, казва Ломан и обяснява: "Досега частните фирми определяха откъде да купуват природен газ на базата на чисто икономически критерии, тоест оттам, където е най-изгодно и точно затова купуваха от Русия. Ако на тяхно място се появи политически субект, какъвто е ЕС, и започне да си подбира доставчиците по политически и морални критерии, на Европа ще й се наложи да плаща доста по-високи цени, защото цената на природния газ на световните пазари е значително по-висока от тази в Европа", казва Хайко Ломан. Поради това той гледа твърде скептично на полското предложение. "Вярно е, че има възможност за известни политически намеси на пазара, но въпросът е дали сме готови да платим цената за тях?", казва той.

Има ли друг добър доставчик на газ?

Според еврокомисаря Гюнтер Йотингер, този въпрос обаче изобщо не стои на дневен ред. Ако все пак Москва реши да използва своя природен газ като политическо оръжие, ЕС е добре подготвен, твърди Йотингер. "През последните години ние увеличихме възможностите си да получаваме по-големи количества газ от други страни като Норвегия и Алжир", казва той. Хайко Ломан обаче не споделя това становище. "В момента Северна Африка е най-неподходящият доставчик. Алжир е изправен пред огромни проблеми да задържи на сегашно ниво добивите си на газ. Подобна е ситуацията в Либия и Египет", казва експертът.

Според Гюнтер Йотингер ЕС имал и още един стратегически резерв. "Ние разширихме нашите възможносте за съхранение на природен газ. Страните-членки се задължиха да разполагат със запаси на природен газ, които да им стигнат за покриване на пълното им потребление за срок от 30 дни. И това беше реализирано", казва Гюнтер Йотингер. Хайко Ломан оспорва и това изявление на еврокомисаря. Експертът смята, че не всички страни са изпълнили препоръките на ЕС.

Не трябва ли, при това положение, да се разгледа по-внимателно полското предложение за "Европейски енергиен съюз"? Хайко Ломан отговаря отрицателно. Той е убеден, че Брюксел няма да приеме предложението на Доналд Туск, защото досега ЕС "полагаше всички усилия да създаде един хармонизиран и конкурентен вътрешен пазар на газ и електроенергия. Полската инициатива обаче сочи в съвършено друга посока. Това би било радикален поврат в политиката на ЕС", казва Хайко Ломан.
DW.DE