Две от най-големите браншови организации в земеделието се обявиха за данък върху пустеещите земи. Това ще стимулира собствениците да вземат решение дали да ползват земите си, дали да ги отдадат под аренда или да се освободят от тях. Предложението бе направено в понеделник на кръгла маса на тема: "Проблеми и перспективи пред земеползването в България".
Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, посочи, че на този етап единственото адекватно решение за решаване на проблема с пустеещите земи е да се постави такса за собствениците им. За всички, които не са потърсили земите си, общините да събират данъци за бюджетите си, предложи още Върбанов.
България в момента е с най-раздробената земя в европейските страни. Средният размер на нива е 5,5 декара. За сравнение в Холандия средният парцел е 76 декара и средната цена е 3000 евро, докато у нас е 350 лева за декар.
Един от шансовете за уедряване е законът за комасацията, който близо 20 години българският парламент не желание да приеме. Ако не се уедри земята, проблемите пред българското земеделие тепърва предстоят, казват браншовите организации и настояват да се въведе данък върху пустеещите земи. Така собствениците им ще са принудени или да ги отдадат под наем за обработване, или да ги продадат.
Да се забрани изплащането на аренди в натура, предложи още Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Според него това дава шанс за укриване на ДДС.
До 2016 година всички общини следва да имат общи устройствени планове, каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков. „Министерство на земеделието и храните подкрепя тази идея, но те са въпрос на финансова възможност от страна на общините, по отношение на възлагане и изпълнение", допълни той.
„Съществен елемент за оптималното земеползване в страната се отнася до изработването на общи устройствени планове на общините. Инвестициите в селските райони се затрудняват от липсата на общи устройствени планове, които трябва да уреждат ролята на различните територии", посочи той. „Резонно е и стриктното следване на селскостопанския план към общите устройствени планове по отношение на тяхното прилагане и интегриране", каза министърът. Като четвърти проблем той посочи данъка за земеделските земи: „В постановките на закона за собствеността и ползването на земеделски земи е заложено наличието на такъв данък. Общото експертно мнение е, че няма единно мнение относно поземлените данъци и че особено трудни за администриране са диференцираните данъци върху пустеещите и обработваемите земи. Практиката е данъците да се събират от ползвателите на земеделските земи, което неминуемо ще се отрази на техните приходи", каза още проф. Димитър Греков.
