Европейските политици най-накрая осъзнаха сериозността на проблема със социалната изолация на младите. Непосредствено след този проблем обаче се надига друга социална катастрофа, която ще им се наложи тепърва да признаят. Този път става дума за работещите на средна възраст.
Това може да изгледа изненадващо, като се има предвид, че работниците на средна възраст изглеждат победителите в днешната система. Служителите на възраст малко преди 50 години и малко след това имат стабилни работни места, контролират политическата система и са по-малко уязвими от икономическите сътресения, отколкото колегите си, които са близо до възрастта за пенсиониране.
Освен това високите бариери пред подобни позиции, надбавките, свързани със стажа, и строгите ограничения при уволнение на служители дадоха възможност на работещите европейци на средна възраст да запазят дори отмиращи работни места - ситуация, която съществено допринесе за изолирането на младите.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2008 до 2012 година безработицата при европейците на възраст между 45 и 54 години се е увеличила от 5,2 % на 7,7 %, докато младежката безработица е скочила от 15% на 21,4%. В края на 2013 година приблизително 4 милиона души на възраст 50-64 години са били безработни спрямо близо 6 милиона на възраст 18-24 години.
Тази статистика показва защо досега политиците на са можели да видят проблема. Завидното положение на работещите на средна възраст скоро ще бъде подкопано, тъй като все по-голямата конкуренция на нововъзникващите пазарни икономики и неумолимият технологичен прогрес отслабват техния контрол върху системата.
Традиционните сектори, в които се наемат по-възрастни, бързо изчезват в Европа, а компаниите, които ги заместват - като високотехнологичните млади фирми - наемат предимно служители под 40 години. Институтът McKinsey Global определи 12 иновации, потенциално променящи ситуацията. Сред тях са 3-D принтирането, напредналото роботизиране и самоуправляващите се автомобили, които революционно ще променят бизнес пейзажа, създавайки нови възможности за младите умове и изтласквайки по-възрастните работници от пазара на труда.
В толкова динамична среда работниците могат да имат успех само като надграждат уменията си, проявяват желание за преместване както и предприемаческа находчивост. Това дава голямо предимство на младите работници. Все пак далеч по-трудно е за хората на средна възраст да придобиват нови умения, да се преместват заради работа (поради повечето семейни ангажименти) и да поемат риска да започнат бизнес.
Макар тези тенденции да съществуват навсякъде, вероятно Европа ще бъде засегната особено силно от нея. Населението й застарява по-бързо от американското, например, намалявайки способността на работната сила да отговори на нуждата от надграждане на уменията. Освен това европейците, които са свикнали с една особено щедра система на защита на работниците, ще изпитат повече трудности да приспособят очакванията си към гъвкавия модел, основан на знанието и препоръчван от Европейската комисия.
Движенията в подкрепа на младите, които процъфтяват в цяла Европа, както в бизнеса, така и в политиката, ще усложнят допълнително ситуацията, тъй като те настояват за обновяване на поколенията в много сектори.
В Италия, например, се появиха млади лидери в големите политически партии, обещавайки да преобърнат една социално-икономическа система, която дава сериозни преимущества на по-възрастните работници и използва не по предназначение ресурсите в икономиката. По същия начин големият дълг на европейските страни ограничава възможността на политиците да защитават уязвимите сектори.
Трудностите обаче няма да бъдат разпределени равномерно в еврозоната. За да възстановят баланса на бюджетите си и да си върнат конкурентоспособността, периферните страни ще закрият хиляди работни места в държавни сектор, а именно това са работните места, които заемат предимно хора на средната възраст.
Разбира се, обновяването на поколенията, технологичният прогрес и международната конкуренция са същностни за модерните икономики. Ускоряващото се темпо на икономическа трансформация означава, че правителствата имат далеч по-малко време да въведат съответните структурни реформи. За да стане положението още по-лошо, страните от еврозоната нямат достъп до някои инструменти от фискалната или паричната политика, които биха могли да помогнат за един по-плавен преход.
Тъй като милиони хора попадат в капана на средната възраст - прекалено стари, за да работят, но твърде млади за пенсия - опасността от социална нестабилност и политическа поляризация ще се увеличи. Профсъюзите, получили нови сили от отчаянието на маргинализираните работници на средна възраст, ще поставят под въпрос справедливостта на системата.
Младите хора, нетърпеливи да преодолеят годините на трудности, ще защитят икономическия модел, който подкрепя свежите идеи и гъвкавия начин на живот. В крайна сметка това напрежение ще подкопае социалното взаимодействие.
Европейските политици трябва да се намесят преди материализирането на подобни очаквания. За да осигурят образователни програми за цял живот за всички работници, без излишно да се натоварват държавните бюджети, те трябва да насърчат държавно-публичните партньорства.
Трябва да позволят спад на заплатите след определена възраст вместо възнагражденията да се увеличават със стажа, за да се отрази бързото обезценяване на професионалните умения в модерните икономики и да се засили привлекателността на по-възрастните служители.
Най-накрая те трябва да пренапишат европейския социален договор, така че да насърчи солидарността между поколенията и да създаде обединяваща система, която да може да съчетава творческите идеи на младите хора с мъдростта на по-възрастните.
Сега европеецът живее по-дълго от всеки друг на планетата. Предизвикателството е да се измисли как да се продължи и професионалният му живот.
БТА
