Михаил Рангелов Българските авиокомпании държат над една трета от пазара на авиопревози в България, обявиха от Асоциацията на българските авиопревозвачи (АБА). Авиопаркът е обновен В момента българските превозвачи, разполагащи със самолети с излетно тегло над 15 тона, са осем. Това са „България еър“, „Хемус еър“, „Виаджо еър“, „България еър чартър“, „Болкан холидейс еър“, „Еър-виа“, „Авиостар“ и „Хели еър“. От всички компании единствено „Хели еър“ няма разрешение да оперира в Европа. Авиокомпаниите разполагат общо с 43 модерни самолета. От тях 10 са „Боинг-737“, 8 „Бае-146“, 12 „Макдоналд – Дъглас“ модели 82 и 83, 8 „Еърбъс А320“, два ATR-42-300 и 3 самолета L-410. Тези самолети отговарят на европейските изисквания за превоз на пътници и имат типов сертифкат за такава дейност. Преди 17 години българската авиация разполагаше с 50 самолета, докато сега разполага с 43. През тази година бяха отнети лицензите на 4 карго превозвача, които използваха Ан-12, Ан-24 и Ан-26, иначе бройката на самолетите щеше да бъде същата. Конкурентните предимства Навлизането на нискотарифните авиокомпании засега не води до съществени проблеми за българските превозвачи, каза Йовко Йоцев, главен секретар на АБА. Той допълни, че все пак на пазара не са навлезли най-големите компании от този род – EasyJet и RyanAir, които обявиха намеренията си за разкриване на полети до и от България. Силната конкуренция научи българските оператори на пазарно поведение. В момента основната част от българските пътнически авиопревози се държи от трите авиокомпании - „България еър“, „Хемус еър“ и „Виаджо еър“. Те на практика работят като един оператор, като причините да не се обединят са чисто технически. В момента и трите компании имат действащи двустранни договори за полети, като едва след изтичането или промяната им може да се пристъпи към окрупняване. Трите превозвача имат общ собственик - варненската икономическа група ТИМ. Държавата държи т.нар. златна акция в националния превозвач „България еър“, която й позволява да се намесва при взимане на решения за бъдещето на компанията. Поведението на пазара От авиогрупата реагираха доста гъвкаво на навлизането на нискотарифните авиокомпании на българския пазар. Вместо да влизат в икономическо съревнование, от „България еър“ предпочетоха да закрият някои от спорните дестинации. За сметка на това обаче освободените ресурси бяха насочени към разработване на нови пазари. Съвета на директорите на компанията реши да открие нови полети до Тирана, Скопие, Белград и Атина. Това решение дойде точно в момента, когато албанският транспортен министър Сокол Олдаши се оплака, че не достигат полети от региона до българската столица. Ключов момент за развитието на авиопазара у нас е предстоящият одит от ЕС на Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА). Успешното му приключване ще означава, че сертификатите на ГВА ще се признават в Европа. Това ще позволи на българските авиокомпании да получат облекчения при извършване на превози от и до страни от ЕС. Българските авиокомпании стоят стабилно Общо 820 хил. пътници са били превозени от наши превозвачи за миналата година с редовни международни пътнически превози през летищата в София, Варна и Бургас. Това представлява увеличение от 33,6% в сравнение с 2005 г., когато общият брой пасажери е бил 614 хил. За последните четири години относителният дял на пазара на българските компании се е увеличил от 22% през 2003 г. на 37% през 2006 г. Един от важните фактори за развитието на редовните полети е увеличеният брой пътници като цяло. Това позволи както на нашите, така и на чуждите авиокомпании да разширят бизнеса си. За 2006 г. са били превозени 2,226 млн. пътници при 1,76 млн. за 2005 г. Очакванията са тази година броя на пасажерите по редовните линии да достигне 2,6 млн. Увеличение има и при международните чартърни превози. 3,268 млн. пътници са били превозени през миналата година. Това е с 200 хил. пътници повече от 2005 г. Българските компании имат равен дял с чуждите в този сектор.