Доц. Маруся Любчева е депутат от Европейския парламент в групата на Партията на европейските социалисти. Тя е член на комисиите по бюджет, бюджетен контрол, международна търговия, правата на жените и равенството между половете. Била е народен представител, зам.-кмет и общински съветник в Бургас. Преди политическата си кариера Маруся Любчева е завеждала катедри и е била декан в университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, където е дълги години преподавател. Преди дни доц. Любчева се завърна от Полша, където участва в проверка на Европарламента за изпълнението на европроектите в Полша. - Г-жо Любчева, вие участвахте в проверка на Европейския парламент за изпълнението от Полша на проектите от ЕС. Има ли реална възможност за няколко дни тази комисия да установи как вървят проектите? - Материалите с подробни данни как се оползотворяват средствата по проектите получихме предварително. В тях имахме възможност да се запознаем по какъв ред са отпуснати те и на какъв етап от изпълнението си се намират. А конкретни въпроси задавахме на представителите на институциите и на изпълнителите на проектите. Това беше проверка по приключени и отчетени проекти. Такъв беше големият проект в Шчечин на пречиствателната станция, за който и финансирането, и съфинансирането от полска страна са отпуснати. До момента градът е бил с много малка станция. Става дума за много големи средства – и за частична подмяна на канализацията, и за колектора, тръбопроводи и помпени станции, и самостоятелна по съвременна технология пречиствателна станция с механичен и биологичен модул. - Това е много актуален проблем за България. Можем ли да се надяваме и ние на подобни проекти? - Ние имаме няколко проекта в тази сфера, които по линия на ИСПА ще се изграждат. И вероятно и при нас ще има такива проверки, които ще се отнасят до това как са проведени процедурите, как са сключвани договорите. Защото точно за това се извършваше и проверката в Полша и се отнася до големи суми. Доколкото знам, по Черноморието започва пълно изграждане на пречиствателни станции на големите черноморски градове, за да се обхване и по инфраструктура голямото строителство, което е факт. Пречиствателна станция по линия на ИСПА за около 20 млн. евро се подготвя за строеж в Бургас. Подготвят се няколко депа за твърди битови отпадъци, също по програма ИСПА. И това са големите проекти, по които ще тече проверка от страна на ЕП. Доколкото знам, в Югоизточния планов регион към Бургас ще има едно регионално депо, както и в Пловдив и в Северна България. - Открихте ли пропуски и неточности в усвояването на средства по европейските фондове? - На място ни бяха дадени и много допълнителни документи, които да удостоверят начина на управление на фондовете и средствата. В министерството на финансите ни запознаха със схемата, по която правителството на Полша управлява оперативните програми и регулира оползотворяването на средствата. Това са създадените структури за управление, начинът на контрол. Обясниха ни как в отделните министерства това се случва. Там е създадена пълна организационно-техническа схема, по която държавата извършва контрол. - Тоест преди всичко самата държава е изградила пълна схема на контрол над отпуснатите от ЕС средства? - По същество и по правилата, по които се отпускат средствата от фондовете на ЕС, всяка държава трябва да има своите управляващи органи и своите контролиращи механизми за оползотворяване на средствата. Те са създадени във връзка с договора за присъединяване на всяка страна към Съюза. И са различни в зависимост от конкретната договореност на всяка държава членка. - Ние имаме ли такива готови изградени структури за контрол на евросредствата? - Доколкото зная, в България освен държавните структури, които са към МС и към всяко министерство, има управляващи органи на оперативните програми. Програмите са седем и всяко министерство, което управлява програма, е длъжно да има контролен орган и контролен механизъм. (Не всички са подписани окончателно.) Но освен това към бюджетната комисия на Народното събрание е създадена подкомисия по бюджетен контрол. Тя ще се занимава именно с начина и контрола на оползотворяване и изразходване на средства по европейските фондове. В момента, в който оперативните програми се подпишат, трябва да имаме механизъм както за управление, така и за контрол. Дискутирахме възможността за самостоятелна комисия по бюджетен контрол в НС, но след това се реши, че тематиката й ще бъде много конкретна и това не се налага. По всички оперативни програми ще има и съфинансиране от българска страна, което рефлектира до българския, националния бюджет. Така че и като подкомисия тя има пълномощията и компетенциите на „шапката“. - Кои оперативни програми сме подписали досега? - В момента сме подписали оперативната програма по човешките ресурси. Тя е първата окончателно утвърдена и е подписан договорът за изпълнението й в България. Тя е свързана и с първата приоритетна цел на ЕС и ЕП. И е според мен основата за европейското ни развитие. Трябва да се предвиди и в бюджет 2008-а. В нея се предвиждат и проекти, които трябва да се заложат за бюджета до 2013 година. Свързана е с Лисабонската стратегия, програмите и приоритетите по намаляване на безработицата и по заетостта, по създаване на нови работни места, ученето през целия живот, конкурентоспособността. Това е важна и за нас програма и е добре, че тя тръгва навреме. - Тръгваме ли наистина към икономика на знанието? - По принцип кабинетът тръгна в тази посока в програмата, която обяви за мандата си. Считам, че последователно се изпълняват тези принципи и приоритети. Защото е важно да има стабилна икономическа среда, в която се развиваме. Тази програма във времето стимулира повишаване на стандарта на живот и подобряване на заплащането на труда. Но без да се създаде икономически стабилна среда, нищо друго не може да се постигне. В момента у нас се уточняват детайли и по програмата за конкурентоспособност, и по програмата по транспорт. - В отчета за Полша се вижда, че ЕС дава почти 3 млрд. евро за интегриране на региони и милиард и 250 млн. евро за конкурентоспособността. Как ще изглеждат тези програми? - Това са същите програми, които ще ползваме и ние. Програмата за интегрираните региони цели всички региони в Общността да получат ресурси, за да се изравнят по капацитет, по стандарт на живот и възможно по всички основни параметри в развитието си. За съжаление в доклада на ЕП и в резолюцията, която приехме, отчитаме, че има много бедни региони в ЕС. И за още по-голямо съжаление един от бедните региони е България. И в този смисъл от нашите шест икономически планови региона пет попадат в тази ниска категория на бедните региони. Затова ние имаме нужда да оползотворим максимален обем от средствата от еврофондовете и да ги разпределим максимално ефективно. Референтната рамка на правителството е приета от ЕК и това отваря възможност да осъществим ново качествено развитие на държавата с помощта на средства от тези фондове. За да се развива икономика, да имаме индустрия, транспорт, инфраструктура. - Променила ли се е Полша в инфраструктурата си с помощта на всички тези средства от европейските фондове? - Полша доста се е променила, но ние бяхме в регион на контрасти според самите поляци. Бяхме и в богати райони, но и в бедни пристанищни рибарски градчета, където се реализират такива проекти. Но там те видимо променят възможностите за работа и съответно – стандарта на живот. - Осезателно ли е присъствието на ЕС в Полша? - Доста неща там стоят по-добре от по-рано. Независимо от сложната политическа обстановка там и прогнозите, които не вещаят сериозно стабилизиране на страната. Добро впечатление обаче прави разбирането на поляците, че е необходимо да си сътрудничат сериозно по линия на двустранните контакти. Там проявяват интерес особено към страни като България и Унгария. Затова се радваме, че „провокирах“ едно бъдещо сътрудничество между Шчечинския университет и бургаския „Проф.д-р Асен Златаров“. И двата града са морски, ще включим и пристанищата в това взаимодействие. И вече договаряме конкретно посещение от Шчечин в Бургас. Това би било полезно - освен структурните фондове, които има в момента, Кохезионния фонд, Социалния фонд, които Полша ползва и ние предстои да ползваме, има и програми на ЕК, каквато е за конкурентоспособност и иновации. И тази програма дава големи възможности за взаимодействие на университети, регионални власти и индустриални единици, за да се създават условия за иновации. Всички отчитат, че иновацията е ключовата дума, която ще изведе индустрията на ниво високо работеща и ефективна. Задължителен е рационализмът в работата ни с европейските фондове. И това е основният извод от опита на Полша за нас самите. Въпросите зададе Светломира Димитрова Обект на проверката: Полша е бенефициент по Структурния фонд чрез няколко оперативни програми в периода 2004 г.-2006 г. по следните проекти: „Интегрирани региони” на планирана стойност 2970 млн. евро. „Подобряване на конкурентоспособността” – 1251 млн. евро. „Транспорт” – 1163 млн. евро. „Техническа помощ” 28 млн. евро. Полша също е участник в разпределението на средства по Кохезионния фонд и Европейския социален фонд. По линия на Кохезионния фонд Полша е получила за същия период 4185 млн. евро.