- Г-н Велев, как се отразява на българския бизнес рекордната от въвеждането на валутния борд у нас инфлация? - Инфлацията надмина очакванията ни. Факторите, които я пораждат, са много. Растежът, който поддържа България в индустрията, е един от тях. Бизнесът калкулира повишаването на цените на енергията и на други стоки и услуги в продукцията си, и съответно реагира адекватно. Внезапното повишаване на цените на ел.енергията за промишлени нужди от юли с близо 50% безспорно се отрази зле на конкурентоспособността на българския бизнес. Ясно е, че цените ще растат и занапред. Наясно сме, че цената на тока у нас е значително по-ниска от тази в ЕС. Но тези скокове не трябва да стават неочаквано и не трябва да са толкова резки. При едно такова дебалансиране бизнесът също се презапасява и вдига цените, което увеличава инфлацията. - Все пак какви мерки могат да се предприемат? - Лошото е, че се насложиха няколко фактора: промяната в цените на горивата на международните пазари. У нас пък се повишиха изпреварващо акцизите, повиши се и цената на зърното, което е в началото на веригата на ценообразуването, на фуражите, на цените на хранителни продукти и други. Върху тези фактори ние не можем да влияем. Зърното на световния пазар поскъпна също заради лошата реколта и неразумното засяване на много нови площи с биоенергийни култури. Друг фактор, който подклажда инфлацията, е необоснованият ръст на работните заплати в публичния, а и в частния сектор. Той е неоснователен, защото много често плащаните заплати не са реално изработени. - В какъв смисъл? - Ръстът на заплатите в много случаи изпреварва ръста на производителността. Това е феномен от последната година поради липсата на персонал – и то не само квалифициран. Има инфлация на заплатите - в смисъл, че за да задържат кадрите си, работодателите са принудени да плащат високи заплати. Това също е един от факторите за висока инфлация. - Пазарно или социално е решението на министъра на икономиката и енергетиката, Петър Димитров, природният газ да поскъпне само с 4% вместо с исканите от държавната компания „Булгаргаз“ 9,2%? - При всички случаи на този етап това решение е по-добро, макар че само отлага по-голямото увеличение. Все пак то дава възможност на бизнеса и потребителите да се адаптират към новите условия. Ако не се актуализира политиката на държавата с акцизите, цените ще се повишат. Нашата асоциация, заедно с БСК, също така предложи да се преразгледат и някои от акцизите на горивата. Ако те бъдат намалени след Нова година, повишението в цените няма да бъде толкова шоково. Искам да уточня, че няма магическа пръчка, с която да бъде укротена инфлацията. Ще има известен период, в който показателите й ще бъдат по-високи и след това нещата ще се успокоят. Важно е да не се подклаждат настроения, водещи до финансова дестабилизация с необосновани искания за 100% увеличаване на възнагражденията. - Министър Петър Димитров беше заявил, че очаква инфлацията в страната до края на годината да бъде 8%. Възможно ли е? - Надяваме се да е вярно. За да се стигне до този процент, трябва да има задържане и даже дефлация през настъпващите зимни месеци. Не е невъзможно, но не е толкова често срещано. - Има опасност обаче, ако не може да се овладее инфлацията в разумни граници, това да ни забави при преговорите за присъединяване към еврозоната. Вашият коментар? - Влизането в еврозоната не трябва да бъде самоцел. Ние имаме ниска производителност на труда, доста нисък БВП на човек от населението и ниски възнаграждения – на фона на останалите страни в общността. За да догоним ЕС, трябва да поддържаме много по-висок темп на нарастване на БВП. По-високият темп и по-динамичното развитие обосновава икономически и по-високата инфлация. Не може да имаш висок растеж и по-ниска инфлация. Кое е по-важно за нас - да се развиваме догонващо или самоцелно да влезем бедни в европейския валутен механизъм? Със сигурност първото. Ние и сега имаме валутен борд, фиксиран курс и така ще бъде до приемането на еврото като платежно средство. Не трябва да се смята за провал забавянето с 1-2 години за еврозоната. А и инфлацията в страната не е най-големият проблем пред бизнеса в момента. - А кой? - В последния доклад на „Трансперънси интернешънъл“ проблемът с корупцията в България се посочва като основен. Както бизнесът, така и гражданите, го оценяват като най-съществен, наред с бедността. Другите проблеми се решават, има развитие по тях. По данни на Световната банка сме сред десетте най-динамично реформиращи се икономики. Данъчните реформи се оценяват високо. А като говорим за отрицателните страни, не бива да забравяме и положителните. В редица сектори проблемите се решават и има очевиден напредък. - Но корупцията Ви притеснява? - Проблемът с корупцията си остава нерешен и вече излиза на преден план. Друг сериозен проблем са административните прегради пред бизнеса. Смятаме, че в това отношение също няма голямо развитие. Забавеният старт на Търговския регистър е друг важен проблем, който също предстои да бъде решен. А когато един закон е правен така, че предприемачът да зависи от един или няколко държавни служителя, се създават предпоставки за корупционни практики. Това е навсякъде, където няма определени срокове администрацията да си свърши работата. Нашето предложение и основно искане е, когато се подготвя един нормативен акт, да се държи сметка поражда ли той предпоставки за корупция, как се отразява на бизнес средата или е удобен само за администрацията. - Разбирам, че предлагате държавата да се допитва до бизнеса при подготовката на законите? - Да, и самите вносители на проектозакона да са наясно с оценката му за въздействие върху бизнес средата. Нещо, което в момента не се прави или се прави много спорадично. - От страна на изпълнителната власт обаче често се чуват критики към предприемачите заради големия дял на сивата икономика и съпротивата им тя да се осветли. - Направени са решителни стъпки по ограничаването на сивия сектор, главно с данъчната реформа. Както и с осигуровките, с предстоящото въвеждане на плоския данък. Това са безспорно категорични стъпки в посока на „изсветляване“ на икономиката. Ние водим диалог и с Българската стопанска камара за инициативата „На светло“, със синдикатите, с които определихме препоръчителния индекс на нарастване на заплатите през тази година. С правителството подписахме и Пакта за икономическо и социално развитие, с който показахме конкретни мерки и стъпки, договорихме по-високи осигурителни прагове за 2008 г. Договорихме средно с 26% по-високи прагове за минимален осигурителен доход. Има дейности, в които прагът е 45 на сто, като например в пътното строителство, в електротехниката е 35%, а в машиностроенето - 30%. Това неминуемо ще доведе до повишаване на средствата, които събира Националната агенция по приходите като осигурителни плащания. А то само по себе си създава предпоставка за следващо намаляване на осигурителните ставки. Нашето предложение е през следващата година те да се намалят на 30%. Предложението ни е тези 30% да се разделят по равно между работодател, работник и държава – всеки да плаща по 10% от осигуровката. Такава практика има вече в някои държави на ЕС. В Кипър например се плащат по 6% осигуровки от работник, работодател и държава, или това са само 18%. Имат 10% корпоративен данък, както е у нас. Но осигурителната тежест е значително по-малка - близо 2 пъти по-ниска от нашата. Като цяло в България осигуровките са над средното ниво на ЕС. Винаги има разлика в полза на неплащащия данъци и осигуровки работодател. Ако мога така да се изразя, той получава премия „конкурентоспособност“ и премия „човешки ресурси“. Защото с по-малко пари осигурява по-голям реален доход на работника си. Но тази разлика вече се свива, тъй като намалява данъчно-осигурителната тежест и страхът от санкции и разходите за администрирането на двойно счетоводство стават съпоставими с ползите. По-високите санкции и повишаването на контролните функции на държавата също биха допринесли допълнително за „изсветляването“ на икономиката. Ясно е, че корупцията и сивият сектор са взаимосвързани. Те си влияят и се подклаждат взаимно. За нас по-важни са тези проблеми, отколкото проблемът с инфлацията. - В класацията на проблемите за бизнеса какво място отреждате на липсата на кадри? - Дълго време се заблуждавахме, че имаме безработни, че имаме високо квалифицирана и достъпна работна ръка. Това, очевидно, отдавна не е вярно. И затова поискахме и обсъдихме в Националния съвет за тристранно сътрудничество възможността за внос на работна ръка - за регулирана имиграция. - Откъде ще е възможен този внос? - Предложението ни е да се започне внос от българската диаспора зад граница. Нашите сънародници биха се интегрирали много по-лесно към условията на живот в България и поради липсата на езикова бариера. В тази насока има предприети конкретни стъпки от страна на правителството. Разбира се, тук и бизнесът не е добре информиран. У нас се знае до колко чуждестранни играчи може да има в един футболен отбор. Но не се знае например, че във всяко предприятие може да има до 10% персонал от държави, които не са членки на ЕС. - Преди време от Българската стопанска камара лансираха предложението си Националната електрическа компания (НЕК) да се раздели на три фирми – пренос, продажба и мрежи, за да има свободен пазар на ток в страната. Подкрепяте ли тази тяхна идея в името на демонополизацията на пазара и конкуренцията? - Конкуренцията е добро нещо навсякъде, включително и на енергийния пазар. Важно е, разбира се, потребителят да има свободен избор на доставчик на ток. Имаме наше, допълващо предложение: големите компании, които работят в сферата на обществените услуги като топлофикациите, водоснабдяването, „Булгаргаз“ или НЕК да бъдат листвани на борсата и да станат публични дружества. Тогава тези компании вече ще са задължени по закон да разкриват информация за себе си в много по-голяма степен, отколкото едно затворено дружество. Така сегашните монополисти биха застанали в светлините на прожекторите. Ще има ограничения за сделки между свързани лица, ще са под надзора на Комисията за финансов надзор. А информацията, която ще се предоставя на обществото, ще бъде анализирана от експерти-икономисти. Така нещата ще дойдат на мястото си. Защото много хора извън Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще имат възможността да анализират доколко са оправдани различни покачвания на цени. Ще се прави и задълбочен анализ на техните тримесечни отчети, които те ще трябва да представят като публични дружества. - Ако това беше направено още при сделката за БТК, смятате ли, че нещата за компанията щяха да се развият в друг план? - Знаете, че миноритарният пакет на БТК се продаде на цена, в пъти по-голяма от мажоритарния, т.е. стотици проценти по-скъпо. Оттук се вижда, че продажбата на мажоритарния пакет от акции беше направена без пари. БТК си беше просто подарена. Ако бяха пуснати акциите й на борсата, преди тя да бъде продадена, пазарът щеше да оцени компанията. И тогава на никого нямаше да му хрумне да прави такава сделка. Тя очевидно би била обявена за корупционна. А и какъв е смисълът да се продава нещо три или пет пъти по-евтино, след като на борсата може да се продаде в пъти по-скъпо?! Така е, защото на борсата се срещат предлагане и търсене на много независими и информирани агенти. И те определят реалната пазарна цена на стоката. Но това вече е минало. Важното сега е вече да не се повтарят такива грешки. Въпросите зададе Георги Велев