След автомобилите и дрехите втора употреба българинът се нахвърли и на ветроагрегати second hand от Германия. Западноевропейските компании ги изхвърлят, а нашите бизнесмени ги купуват евтино. Без да се интересуват, че са неефективни, с нисък к.п.д., без възможности за регулиране на режима и управление. В момента в експлоатация са мощности за производство на около 40 MW ток от вятър. До 2011 г. се очаква да достигнат около 1400 мегавата. Причините за резкия скок са няколко. На първо място, преференциалните цени за т. нар. зелена енергия, по които НЕК е задължена гарантирано да изкупува тока, произведен от ветрогенератори. Второ, по-бързата възвръщаемост на инвестициите спрямо останалите възобновяеми източници като слънцето, биомасата, геотермалната енергия. Според експертни изчисления инвестицията за производство на 1 MW ток от вятър е между 1,3 млн. евро и 1,5 млн. евро. При кешово плащане тя се връща за 8 години, а при кредит за около 15 години. На сметката на данъкоплатеца "За да се увеличи делът на производство от ВЕИ в националния енергиен баланс, е необходимо да се гарантира сигурност на инвеститорите и финансиращите институции." Това е записано в решение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от юни 2006 г. С него се определят и преференциалните цени, по които НЕК е задължена да изкупува електроенергията, произведена от ветрови генератори. По този начин държавата пое риска от дейността на частните предприемачи, но под "държавата" се няма предвид апаратът на държавните служители, на данъкоплатците. Защото преференциите, които се раздават щедро от правителството, се плащат от данъците и таксите, които се събират от гражданите, коментираха от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Шефът на НЕК Мардик Папазян заяви, че това е цената, която българският потребител ще трябва да плати за членството на България в Европейския съюз. Според специалисти от НЕК една от причините за високата цена на тока е гарантираното изкупуване на „зелена“ енергия на преференциални цени (до 15 пъти по-високи от тези на АЕЦ „Козлодуй“). Цените ДКЕВР определи, че електроенергията от вятърни централи, произведени преди 2006 г., ще се изкупува на 120 лв./мвтч. От изградените след 1 януари м.г. цената вече е 175 лв./мвтч (за ветрови генератори в зони с по-малък ветрови потенциал от гледна точка на ефективната работа на вятърните турбини) и 156 лв./мвтч - за ветрови генератори в зони с по-добри климатични условия за този вид електропроизводство. НЕК изкупува електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" на цена 12,68 лв., средната изкупна цена на тока от ТЕЦ-овете е около 52 лв., а от ВЕЦ (които също попадат в категорията на възобновяеми енергийни източници) - 80 лева. Рисковете При инвестиционните проекти, свързани с производство на енергия от вятър, в България има няколко риска - природните дадености като наличие и скорост на вятъра и обичайните рискове за развитието и конюнктурата на пазара, промяна в цените и търсенето. Т. нар. карта на ветровия потенциал обаче е направена по данни от 1982 г. Все още няма и анализ как изграждането на тези вятърни мощности ще се отрази върху пазара и крайната цена на тока, която ще плащат потребителите. Стимулирането на производството на ток от ВЕИ трябва да бъде продиктувано от пазарна необходимост при доказана икономическа изгода - което означава, че пазарната реалност ще покаже колко е целесъобразното количество енергия от вятър, която да се произвежда в България, сочат от ИПИ. Според експертите от института, за да подпомогне използването на енергийни вятърни източници, държавата на първо място трябва да либерализира енергийния пазар. Не само на думи и в стратегии, а на практика.