Силва Нешева, застрахователен експерт Пороите, разрушили къщи и инфраструктура в България в последните 2 години, показаха две неща: невъзможността на държавните институции, а и на самите пострадали да се справят сами с пораженията от тях. Това отново поставя на дневен ред въпроса за създаване на български катастрофичен застрахователен пул и въвеждането на задължителна застраховка за катастрофични рискове. Това означава създаване на паричен фонд, който да обезщети пострадалите от природните бедствия, без да прехвърля изцяло тежестта върху държавния бюджет. Предвидените в сегашната законодателна уредба средства в бюджета за покриване на щети от природни бедствия в специален фонд “Бедствия и аварии” не са достатъчни, за да се справи държавата с подобни щети. При последните наводнения кметовете се оплакаха, че не са взели превантивни мерки за почистване на коритата на реките поради липса на средства. От друга страна, инженерната техника за разчистване също е остаряла и непригодна за бързо реагиране в подобна екстремна ситуация. Сеизмичната активност в региона е висока Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) от доста време предлага създаването на български катастрофичен пул. Един от аргументите е високата сеизмична активност и зачестилите природни бедствия в региона, нараснали с 35 % за изминалите 10 години спрямо периода 1900-1995 г. Според статистиката над 92% от загубите за световната икономика, причинени от природни бедствия, се падат на развиващите се държави. През последните 25 години все по- голям дял от тези разходи се покриват от застрахователите в развитите страни – 40 %, докато при бедните държави процентът е 13-14 пъти по-малък. Целта не е прибързано да се въведе задължителна застраховка, а максимално да се разясни на гражданите защо е в тяхна полза да застраховат имуществото си срещу катастрофични рискове. Опитът на други държави показва два начина за решаване на проблема. При първия участват държавата и частните застрахователи - задължително застраховане срещу катастрофични рискове и засилено държавно участие. При втория изцяло се разчита на частните застрахователи да покрият щетите. Не без значение е и фактът, че в повечето държави от ЕС, към който вече се числим и ние, нивото на застрахователна култура е по-високо от нашето. Как да се структурира пулът Идеята е да бъдат определени земетръсните зони в страната и да се въведе задължителна застраховка срещу катастрофични рискове за недвижимото имущество, като тя бъде включена към годишния данък сгради. Събраните средства се предвижда да бъдат управлявани от участниците в пула - застрахователните компании. Целта е събраният паричен фонд да се използва за обезщетяване на застрахованите граждани от бъдещи катастрофични рискове, без да се натоварва държавният бюджет. Ролята на пула ще е да управлява фонда, за да има максимална възвръщаемост на средствата. Част от тях ще останат налични, друга ще се насочи към презастраховане на рисковете, като така ще се намали делът на българските застрахователи в покриването на щетите, и трета част може да се инвестира подобно на пенсионните фондове /държавни ценни книжа и други финансови инструменти/. Наличните средства ще се използват както за покриване на възникналите щети, така и за разпределяне по най-рисковите общини в страната и обновяване на техниката за реагиране при бедствия и аварии. Опитът до момента Създаването на подобни пулове не е нещо непознато у нас. Във функциониращия вече Застрахователен ядрен пул за покриване на ядрени щети българските застрахователи обединяват усилията си за съзастраховане. Той покрива отговорността към трети лица за ядрена вреда в АЕЦ "Козлодуй". След като се застрахова АЕЦ "Козлодуй", съдружниците в пула се съгласяват да презастраховат поетия от тях риск по застраховката "Гражданска отговорност за ядрена вреда". Отговорността на АЕЦ "Козлодуй" за ядрена щета е 51 милиона лева. Частта за българските застрахователи е 17,2 млн. лева, което е малко над 30 на сто от целия риск и се разпределя между дружествата според възможностите им. Как е в съседните страни Засега катастрофичен пул на Балканите има само в Турция. Той е създаден след голямото земетресение през 1999 година, когато загубите достигат над 20 млрд. долара. Гърция има сдружение на застрахователи, които покриват катастрофични рискове. Катастрофичен пул се подготвя и в Румъния. През последните години природните бедствия тук са нанесли щети за 1,5 млрд. евро. Идеята е всички собственици на жилища в северната ни съседка да плащат между 10 и 20 евро годишна премия, срещу която ще бъдат застраховани за рисковете земетресение, наводнение и свлачища, вследствие на първите две. Очаква се тази година Световната банка да организира в България няколко форума, посветени на катастрофичните рискове. За и против Защитниците на идеята се аргументират с факта, че при една задължителна застраховка срещу катастрофични рискове гражданите ще имат гарантирано обезщетение, а противниците й се чудят какъв би бил морално-психологическият ефект. Безпристрастните участници се интересуват как ще бъде определяна задължителната застрахователна премия, след като данъчната оценка на недвижимите имоти се различава от истинската им пазарна цена? За създаването на катастрофичния пул ще трябва да се направят определени разходи, да се създаде администрация, парите за която или ще дойдат от държавния бюджет, или от годишните такси на всички данъкоплатци. Ще има ли държавен орган, който да контролира използването на средствата в пула и как ще се гарантира прозрачност на работата му? Важно е да се помисли и дали ще бъде еднаква премията, плащана за имоти в по-рисковите и по-малко рисковите райони?