Емилия Милчева Мирослав Иванов Лъчезар Цветков От 1 януари 2008 г. българските граждани ще бъдат ударени с нов имотен данък – задължителна застраховка срещу бедствия. Предвижда се тя да залегне в Закона за катастрофичните рискове, подготвян в момента от работна група, създадена със заповед на премиера Сергей Станишев. В нея участват застрахователи, депутати и експерти от Министерството на бедствията и авариите. “Категорично сме против задължителната застраховка на имуществото. Това ще наруши и без друго крехкия пазар у нас”, заяви пред “Класа” вчера Орлин Пенев, председател на Асоциацията на българските застрахователи /АБЗ/. “Предполагам, че тези настроения ще бъдат преодолени – нали по тяхно настояване започна тази инициатива. Трябва да се излезе от омагьосания кръг, при който държавата разплаща средства на гражданите за бедствия”, заяви за “Класа” председателят на парламентарната Комисия по бедствия и аварии Венелин Узунов, депутат от левицата. В Европейския съюз няма директива или регламент за задължителна застраховка или пък катастрофичен пул, който да е задължителен – потвърдиха го и български евродепутати. На Балканите Турция е единствената страна, където има катастрофичен пул, създаден след голямото земетресение през 1999 г. Румъния прави такъв закон и тъй като сме близки по стандарти, там предвиждат застраховките да се движат от 3 евро до 5-6 евро за селски къщи и около 15-20 евро – за градски, обясни Венелин Узунов. Според него и у нас може да се предвиди държавата да плаща за застраховките на социално слабите – така щяло да е в северната ни съседка. Рано е да се говори за окончателни суми, тъй като законопроектът не е готов, но вероятно жилищата в България ще бъдат разделени на зони. В Турция вноските също са задължителни, а жилищата са разделени на 3 категории - бетон и желязо, тухла и паянтово строителство, в което влизат и панелките. Самата Турция е разделена на 5 рискови зони, а застрахователната премия се определя от категорията и зоната. В Испания също имат катастрофичен пул, каза Узунов. Следва на стр. 7 Първо – по лев от семейство Засега поддръжниците на задължителната застраховка „Бедствие“ са от средите на БСП и ДПС. "ДПС би подкрепило подобна стъпка", каза вчера депутатката Нигяр Джафер, член на парламентарната Комисия по бедствия и аварии. Официална позиция на ДПС засега няма. . Според народната представителка в обществото имало разбиране за нуждата от подобна застраховка, но при всички случаи трябва да се проведе публичен дебат за ползите от подобен налог. От ДПС обясниха, че е добре да я има. „Вижте в Цар Калоян – само три къщи бяха застраховани, при голямото наводнение пострада една от тях и щетите бяха изплатени“, посочиха като аргумент. „Едва ли задължителният елемент трябва да е водещ – как ще се справят хората с най-ниски доходи?!", заяви обаче зам.-председателят на комисията Петя Гегова от НДСВ. "Трябва да следваме принципите на свободния пазар. Не съм видяла представяне на логични идеи", каза още Гегова. Колегата й от НДСВ Олимпи Кътев предлага, за да няма социално напрежение, да се събира по лев от семейство през първата година от въвеждането на застраховката, след което сумите да нарастват прогресивно. През февруари м. г. парламентарната комисия по бедствията е обсъдила възможностите за застраховане на имущество срещу бедствия, аварии и катастрофи и за създаване на застрахователен пул срещу катастрофични рискове у нас. Причината бяха опустошителните наводнения през лятото на 2005 г., нанесли големи щети. "Тогава Емел Етем се опита да предложи нещо такова, но не беше добро", припомни Евгени Чачев от ДСБ, член на комисията. Предложението трябва да се обсъди много внимателно, тъй като задължителната застраховка ще предизвика силно недоволство, каза още Чачев. Искат налога още от лятото на 2005 г. След наводненията през лятото на 2005 г. тогавашната шефка на Асоциацията на българските застрахователи Даниела Конова първа обяви за задължителна застраховка “Бедствие”. Конова е председател на Съвета на директорите на компаниите от групата “Орел-Г” - днес “Дженерали”, която смени соцдепутата Добромир Гущеров на поста. Президентът Георги Първанов на няколко пъти оттогава говори за идеята, подкрепи го и председателят на парламента Георги Пирински. Преди време в Драгиново, Велинградско, Пирински каза, че идеята на Първанов за задължителна застраховка на гражданите срещу бедствия е навременна и трябва да е с достъпни полици. През есента на 2005 г. застраховката аха-аха да влезе като задължителна от 1 януари 2006 г. Тогава Конова и други застрахователи бяха разработили проект, в който се предлагаше средно полицата да бъде 0,02 на хиляда или фиксирана сума и да покрива рисковете земетресение, наводнение и свлачище. Идеята беше с новия данък да се облагат всички жилища, административни сгради и големи държавни инфраструктурни обекти. От асоциацията предлагаха катастрофичният пул да се управлява от тях под контрола на държавата. Фондът вероятно ще е при Емел Етем От фонда ще се правят отчисления към застрахователите, които ще ликвидират щетите. Предварително ще бъде уточнено точно кои застрахователи ще ликвидират щети и при какви условия. Средствата, набрани в пула, ще се инвестират в държавни ценни книжа, общински облигации и други финансови инструменти, така че индиректно да се насочват към инфраструктурни проекти. Световната банка щяла да отпусне грант Ако катастрофичният пул бъде създаден със закон, в капитала му като първоначална вноска ще влязат 200 000 долара по грантова схема от Световната банка. Както обясни за “Класа” застрахователният експерт Силва Нешева, от няколко години международната финансова институция проучва възникването на катастрофични рискове на Балканите и създаването на подобни пулове в държавите от региона. Експерти от СБ предлагат примерен модел за финансиране при природни бедствия, съобразен със социално-икономическата специфика на отделните страни. Банката е участвала в създаването на такива пулове в пострадали от природни бедствия страни – Мексико, Чили, Турция, Колумбия. От фонда ще се правят отчисления към застрахователите, които ще ликвидират щетите. Предварително ще бъде уточнено точно кои застрахователи ще ликвидират щети и при какви условия. Средствата, набрани в пула, ще се инвестират в държавни ценни книжа, общински облигации и други финансови инструменти, така че индиректно да се насочват към инфраструктурни проекти.