Божидар Данев е роден през 1939 г. в София. Завършва Техническия университет, след което започва работа в Института по кибернетика при Българската академия на науките. Две години е на специализация в университета в Хановер, Германия. След завръщането си в България през 1980 г. постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация, която днес вече е Българска стопанска камара . От 1995 г. е изпълнителен директор на лизинговата компания "Интерлизинг". Член е на Съвета на директорите на "Солвей Соди", "Индустриален холдинг "България", ПОК "Доверие". От 1993 г. досега е председател на БСК. - Г-н Данев, наскоро заявихте публично, че Националната електрическа компания /НЕК/ трябва да се раздели на три отделни дружества. Имате ли вече реакции на предложението си? - Това беше среща на Асоциацията на българските работодатели с министрите Петър Димитров и Пламен Орешарски, на която поставихме проблема за разделянето на НЕК. Електрическата компания е монополна структура и пречи за реалното либерализиране на енергийния пазар. Предполагам, че бързо решение по този въпрос не може да има, нормално е да влезе в по-дългосрочните планове на Министерството на икономиката и енергетиката и на самото правителство. Нашето предложение е и в съзвучие и с предложението на Европейската комисия. - До каква степен назряващият проблем с „Кремиковци“ може да бъде решен с издаването на комплексното разрешително, без което комбинатът не би могъл да продължи да работи? - „Кремиковци“ би могъл да се запази, като се инвестира една огромна сума, за може да отговаря на европейските екологични изисквания, и после да бъдат инвестирани допълнителни средства в дълбочинната преработка на металите там. Доколкото зная, компанията има съответните планове за производство на няколко десетки нови продукта, които имат изключително високи стойности на международните пазари. - Трябва ли да се запази „Кремиковци“, или е по-добре да се закрие? - Затварянето на такъв завод трябва да се огледа много внимателно. Първо, металургията оформя 17 % от българския износ. България има дефицит по текущата сметка, който расте с всяка година, и ако закрием завод като „Кремиковци“, този дефицит ще тръгне нагоре. Това означава много опасно разклащане на финансовата ни стабилност. Освен това комбинатът осигурява работа на значителна част от хората от софийската котловина – не само в него, но и в свързаните с него предприятия. Не е без значение и фактът, че 25% от товарите на БДЖ осигурява „Кремиковци“. Какво ще се случи с БДЖ, ако няма толкова товари? Затварянето на завод от такъв мащаб ще има сериозно влияние върху други обществени сектори и подобно структуроопределящо решение трябва да се вземе не от общинския съвет или от градския архитект. - Кой трябва да го вземе и да поеме отговорността? - Това е въпрос на внимателна икономическа преценка и на стратегическо политическо решение. Аз не казвам дали да се затвори заводът, но повърхностните анализи, които се правят в момента, за мен са леко наивни и в тях има голяма доза популизъм. - Доколко е подготвен българският бизнес, за да усвои средствата от оперативните програми на Европейския съюз, които наскоро подписахме? - Според мен бизнесът ни ще даде повече предложения, отколкото програмата може да финансира. Основания за това ми дава участието на нашите предприемачи в предприсъединителните фондове по програмата „Фар“ от м. г. Тогава имаше около 1400 предложения, само за 198 бяха предоставени` средства – на всеки 9 проекта само за 1 е имало пари по еврофондовете. - В коя област бизнесът ни е най-конкурентоспособен? - Трудно може да се каже. За мен най-доброто е да бъдем конкурентоспособни във високотехнологичните производства, в химическата промишленост, фармацевтиката, в областта на висококачествения туризъм. Също и дълбочинна преработка в металургичните ни заводи, защото в момента нямаме такава тук. - Възможно ли е дефицитът на работна ръка у нас да се преодолее, ако се привлекат хора за работа от българските диаспори в чужбина? - Това е предложение на БСК. От българските общности е най-лесно да бъде внесена работна ръка, защото езиковата бариера ще бъде преодоляна най-лесно. Много е важно при кадрите да има добро ниво на комуникация, за да може управлението да бъде по-ефективно. Многократно сме предлагали да падне ограничителната наредба, свързана с внос на работна ръка, и да следваме европейската политика. Освен въвеждането на „зелени карти“, да се въведат и „сини карти“ - за внос на висококвалифицирани специалисти. - Какво представляват те? - Еврокомисар Франко Фратини повдигна това предложение - висококвалифицирани специалисти да бъдат внасяни в ЕС, като отпаднат ограниченията за внос на кадри на територията на общността. Това е предложение за обща политика на ЕС, тъй като демографските проблеми, макар и по-слабо, тежат и на други страни в общността. Но в България са много по-тежки и сложни - поради големия брой емигранти. В същото време у нас няма нито един държавен орган, който да каже колко са българските емигранти в чужбина, в кои страни, с каква квалификация са и на каква възраст. А когато не наблюдаваш един процес, ти не можеш да го управляваш. БСК нееднократно е предлагала да има Агенция по емиграцията, която да налага и съответните ограничения. -Управляващите един през друг казват, че инфлацията вече се успокоява и до края на годината едва ли не ще затихне. Така ли е? - Няма такъв шанс. Моята прогноза е, че инфлацията може да се успокои след 1 януари 2008 г. Говоря за успокоение на инфлацията, а не, че цените ще се върнат на предишните си нива. Така е, защото по-голямата част от факторите са външни и ние не можем нищо да направим. Цените се повишиха и от вдигането на акцизите, цената на горивата - очаква се цената на петрола да достигне 100 долара/барел - е в дъното на ценовата пирамида. От значение е и рязкото поскъпване на зърното, което е в началото на ценовата верига при храните. Цената на зърното на международните пазари е скочила двойно, а основните хранителни стоки в ЕС през последните месеци са се увеличили с 13%. България не може да бъде изолирана от световните явления, въпросът е как да се намали този натиск отвън. Неминуемо е повишението в цените. И като отчетем факта, че често те се вдигат след решение на някой държавен регулатор в рамките на два дни, нормално е бизнесът да взима предварителни мерки и да вдига цените, очаквайки повишение. Например увеличението на тока от юли веднага вдигна цените на превозите на БДЖ с 10%. Сега със скока на природния газ веднага ще се повиши и парното, защото топлофикациите са на газ. - Очаквате ли годишната инфлация за 2007 г. да бъде двуцифрено число? - Очаквам, че ще се доближи до двуцифрено число. Основна причина за това, отново подчертавам, е цената на електроенергията в страната, която е в основата на ценовата пирамида. Благодарение на нея се вдигнаха цените в транспорта и оттам и всички останали. Фуражът също поскъпна два пъти и стигна 0,50 лв./кг. От 2 кг фураж се получават 2 л мляко, а изкупната цена на млякото е около 55-60 ст./л. Да се продължава така е просто икономически невъзможно – или трябва да ликвидираме нашето млекопреработване, или да вдигнем цените. Въпросите зададе Георги Велев