Диана Йосифова Българският текстил премина на прав тегел превратностите на прехода и оцеля. За разлика от машиностроителните заводи - някога гордост за социндустрията, сега заключени и изоставени, модните предприятия запазиха част от пазарните си позиции и днес са един от най-големите работодатели в българската икономика. Но браншът е на ръба, смятат специалистите от авторитетната агенция Textiles Intelligence. В доклада им за текстилния сектор в България се казва, че са необходими още инвестиции, за да се запазят темповете на положително развитие. от 2000 до 2006 г. текстилната продукция у нас се е увеличила със 152 %, а конфекцията - със 109%, докато в същото време в Европейския съюз продукцията на текстил е спаднала с 21% и на дрехи с 32%. Закономерен въпрос е дали сега, когато вече са равноправни европейци на пазара, българските производители ще последват западните си колеги по пътя надолу или ще се преборят за лидерските позиции в отрасъла. Основните предимства на родния текстил са: Големината на предприятията Между 65% и 95% са малки и средноголеми фирми, с до 250 човека персонал. Те реагират бързо на промените на пазара, осигуряват срочни доставки и са много гъвкави в производството си. 22 текстилни фирми се търгуват на Българската фондова борса. По-големи са компаниите, които работят на „ишлеме“ - като фирмата „Вени стил“, която притежава собствена сграда със 150 сътрудници. 50% от произведството е за „ишлеме“ предимно за модната марка Max Mara. Другата половината от продукцията се пада на собствената марка „Етер“. Географското разположение Едновременно в Европа, но и на границата с Азия, България може да разширява пазарите си и на двата континента. Като граница на ЕС има възможност за по-кратки транспортни срокове от тези в Индия или Китай. Почти 90% от износа на конфекция през 2006 г. е към страните от ЕС, включително Румъния. Качеството е добро и цените са конкурентни за региона. Ниското заплащане 2 728 лв. е средната годишна работна заплата в текстилния сектор за 2006 г., което е с 11,03% повече от възнаграждението през 2005 г.(по данни на НСИ). Въпреки повишението, средната работна заплата у нас остава по-ниска от която и да било друга страна в ЕС. Отпадането на митата Като част от ЕС, търговският обмен между България и Европа е освободен от мита. Премахнати са вече и затрудненията по границите. Това прави по-бързи доставките към Евросъюза и по-ниски логистичните разходи. Отпадането на митата помогна най-вече на малкия бизнес. Компании като „Етер“ и „Маркам“ вече имат свои представителства в други страни. Въпреки добрите оценки на европейските текстилни специалисти, родният производител е изправен пред сериозни предизвикателства. Една от основните трудности е липсата на качествен персонал. Българската шивачка дълги години е убеждавана, че това е „ишлемарски труд“. Засега индустрията не е успяла да създаде по-добър имидж на работната дейност. Статистиката на БАПИОТ отбелязва тревожна тенденция: през първото шестмесечие с 2,5% е намалял броят на персонала в шивашките предприятия. Експертите предвиждат спад в броя на заетите работници именно на ниско равнище, където средната възраст е над 40 години. За сметка на това е започнал да се създава потенциал на средно мениджърско ниво, смята Роберт Александрийски от Асоциацията на модните и текстилни дизайнери в България. С това е съгласен и заместник-председателят на БАПИОТ Илко Илков. В интервю за „Класа“ той каза, че проблемът с ишлемето идва от незначителната печалба, която е 7-10 пъти по-ниска от тази за собствен продукт, и едностранната зависимост от чуждите инвеститори. Способните и високо квалифицирани служители, които знаят чужди езици, предпочитат да заминат в чужбина и да работят за по-висока заплата. Именно този факт налага фирмите да търсят внос на работници от Македония, Молдова или от Виетнам, посочи Александрийски. Друга алтернатива е преместването на производствените мощности към райони с по-ниска стойност на възнаграждението – възможност, от която в зората на 90-те се възползваха множество псевдоинвеститори от чужбина. Сега у нас вложеният труд определя едва 3-4% от реалната цена на дрехите. По-важна е ролята на дизайна, който представлява 10% от стойността на продукта. Едва 10 % от общата продукция на облекла остава за вътрешния пазар. Най-големият произовдител на платове у нас „Миролио“ отделя едва 5 % от готовия текстил за вътрешния пазар. Според Роберт Александрийски България има потенциал в тъй наречена „fast fashion“ - късите серии облекла, изработени в кратки срокове, за да удовлетворяват изисканията на динамичния пазар. Не можем да бъдем конкуренти на Китай в масовото производство на тениски, младежки и спортни ежедневни облекла – дрехите, които могат да се надиплят по 100, 1000 в кашон. Но имаме потенциал в конфекцията, която трябва да стигне до Европа „на закачалка“- костюми, сака, официални облекла. По всичко личи, че българската текстилна и модна индустрия навлиза в особена фаза на развитие. Българската шивачка получава колкото тази в Египет, Мексико и някои части на Китай и Украйна и по-малко от колежките си в която и да било друга страна в ЕС. Еврочленството може да окуражи външните инвеститори за широкомащабни вложения в страната. Това би довело до повишаване на производителността, откриване на нови работни места и създаване на експортни продукти с висока стойност. Илко Илков, заместник-председател на БАПИОТ: Не се страхуваме от нелоялната конкуренция на Китай - Кои са основните заплахи пред текстилния бранш? - Опасностите идват от прекомерно бързото покачване на заплатите, липсата на синхрон между модните организации, администрацията и донякъде – от азиатската експанзия, която не бива да се пренебрегва. Друг риск за нас е, че фирмите не се възползват от възможностите, които предлага ЕС. Не са активни и инициативни. - Много от компаниите работят на “ишлеме”. Как се гледа на тази практика? - Ишлемето не е срамна работа и трябва с общи услилия да обясним на обществото, че това е вид дейност, в която няма нищо незаконно. Негативи за българските фирми идват от факта, че печалбата от ишлемето е много ниска -7-10 пъти по-малка, отколкото от собствен продукт. Получава се и едностранната зависимост на нашите фирмички от чуждите инвеститори. - Очаквате ли, след като цената на труда у нас се изравни или приближи до стойностите в Европа, да загубим пазарните си позиции? - Не мисля, че ще се очертае сериозна опасност, защото, ако това се случи, то ще бъде плавно и в дългосрочен период. Не ми се иска да всяваме страх в и без това уплашения български мениджър. В бранша се вляха нови хора, кадърни дизайнери. Създадоха се доста фирми в Русе, Плевен и Пловдив, които изнасят в 30 страни по целия свят.