Петър Кънев е роден през 1953 г. По професия е инженер. Депутат е в 40-ото Народно събрание от Коалиция за България. Заместник- председател е на Комисията по икономическа политика, член е на Комисията по бюджет и финанси, а отскоро е шеф на Подкомисията по отчетност на публичния сектор. Председател е на Съюза на печатарската индустрия в България и на Клъстер Българска медия и печат. - Г-н Кънев, обсъждането на бюджета за следващата година се очертава на фона на увеличаващи се протести на различни професионални гилдии. Как ще рефлектира ситуацията върху дебатите в парламента? - Трудно мога да коментирам “страшните” и увеличаващи се недоволства. В момента има една стачка. И това е стачката на учителите. В нея трудно можем да се ориентираме какво е реалното участие като процент на стачкуващите, тъй като от двете страни се дават противоположни данни. Истината е, че голяма част от исканията на учителите са справедливи. Но те не могат да бъдат решени на сто процента. Бюджетът няма да го издържи. Разумно е това, което предлага правителството. В рамките на следващата година поетапно и постъпателно да се увеличават доходите на учителите. Но докато системата не се реформира, е безсмислено да се наливат пари в нея. А реформата включва и диференцираното заплащане. Не знам друг сектор у нас, където да няма диференцирано заплащане. И не виждам защо само в образованието всички трябва да вземат поравно. - Какви горещи дебати по “тесни” места в бюджета освен за образованието (4,2%) очаквате? - Дебати безспорно ще има. Но сега Министерството на финансите е в доста деликатна ситуация. През последните два месеца направихме много промени. Една от най-радикалните е за плосък данък от 10%. Това предполага сериозни нови разчети. Доста разчети се правят и заради промените на семейното подоходно облагане, внасянето на корекции на детските добавки и увеличаването на пенсиите. Когато корекциите влязат за анализ в кабинета, и ние в парламента ще бъдем готови с анализ за “тесните” места в бюджета и позицията ни по тях. - А очаква ли се промяна във философията на бюджета? Не се ли превръща финансовата дисциплина във фетиш? - Министър-председателят на Люксембург Жан Клод Юнкер (едновременно и финансов министър и председател на финансовия комитет на ЕС) е един от приятелите на България. Той ни гостува преди дни. Неговият съвет е да не бягаме от философията на бюджета, заложена като политика на правителството – финансовата стабилност. Ние си извървяхме пътя преди десетина години, когато рискувахме финансовата стабилност на страната. И няма да допуснем финансово дестабилизиране. За съжаление осъществяване на част от исканията на учителите би довело точно до това. Според г-н Юнкер ЕС гледа благосклонно на финансовата ни стабилност. Той самият ни предупреди за няколко рискови момента. Свързани са с дефицита по текущата сметка и с изключително лошия ни платежен баланс, който продължава да се влошава. Второ, препоръча ни по-висок обем на излишък в държавния бюджет. Тук можем и да не се съгласим с него. А що се отнася до въвеждането на еврото, съветът на Жан Клод Юнкер в пряк текст е “бързайте бавно”. Лично моето виждане е, че ние по-рано от 2015 година трудно ще влезем в еврозоната. Няма и защо да бързаме при наличието на валутен борд и при наличие на висока инфлация. По-скоро усилията на правителството са насочени сега към влизането в т.нар. чакалня на еврозоната – ERM II. Щем или не щем, ние влязохме в спиралата цени-заплати-цени–заплати. И по един нелош начин - след вдигането на цените веднага реагираха и заплатите, и пенсиите. И това ще продължи минимум 4-5 години. Няма драма в това. Хиперинфлация не може да се очаква. Но инфлация ще има. Не можем да останем на ниво на заплати от 200 евро, при положение че в Европа са от 2000. Бавно и постепенно ще си извървим пътя като Гърция, Португалия и Испания. - Не е ли проблем това, че частният бизнес няма да може да вдигне нивото на заплащане? - Винаги съм го казвал - спрете да се грижите за частния бизнес. Частният бизнес иска само нормални условия за работа. Твърдя, че това, което направи правителството, е напълно задоволително като добра данъчна среда. И той реагира адекватно. И не защото е изключително коректен, а защото си има нормални икономически закони. Факт е, че свалихме данък печалба от 1 януари т.г. от 15 на 10% след сериозни дебати, включително в коалицията, и в последния момент. Аз се гордея с това. И заявих тогава, че приходите няма да намалеят. Но самият бях изненадан от реакцията на българския бизнес. В момента приходите от корпоративен данък са с половин милиард повече от същия период на миналата година. Тоест частният бизнес ще се нагоди. С въвеждането на плоския данък също нито един работодател няма да рискува да напуснат добрите работници за 20-30 лева и ще го компенсира. Данъчният климат през последните три години е добър. - Това означава ли, че и в парламента бизнесът е представен добре, но не и интересите на средната класа? - Аз твърдя, че в парламента е представена именно средната класа, средният бизнес. Ако изредим десет имена, на които вменяваме, че представят едрия бизнес в парламента, нито един от тях не е от едрия бизнес. По всички критерии на закона за малките и средните предприятия едрият бизнес у нас се представя от сто имена, не повече. И 98% от цялата икономика на България влиза в този параграф - малки и средни предприятия. Имаме средна класа, проблемът е в устойчивостта на бизнеса. Проблемът е деликатен – не трябва да се правят никакви резки движения. Инвеститорите, особено чуждестранните, не обичат революции. Икономиката е инерционна система. Но ние, представителите на бизнеса в политиката, си даваме сметка, че не може безкрайно да се намаляват данъците. Идва пределно положение, отвъд което каквото и да е намаляване на данъците не води до по-голяма събираемост. Опитваме се “да не изпуснем” този момент. При корпоративния данък и при данъка за физически лица с 10-те процента то е достигнато. Рисково е свалянето надолу, включително и до 7%, както предлага ГЕРБ. Повече резерви обаче има в социалните плащания и в пенсионните осигуровки. Там все още бремето е високо. И ако искаме още изсветляване на икономиката, трябва да се слезе надолу. - Но укоряват управлението, че фетишизира финансовата стабилност за сметка на конкретни политики и реформи, които не смеем да направим... - Това е популистки коментар. В момента имаме три системи, в които тепърва ще правим сериозни промени - здравеопазването, образованието и административното обслужване. За съжаление в здравеопазването се занимаваме втора година с поредната здравна стратегия. Бизнесът, който е в много добра данъчна среда, има нужда да се подобрят условията - регулаторните режими и лицензии. Тоест влизането и излизането от бизнеса също да става облекчено. У нас фирма се закрива за 3 г. и 3 месеца, а в Европа - за два месеца. - А как се “връзва” плоският данък с идеологията на БСП? - Аз не страдам от идеологеми. За мен е чист популизъм да говориш, че плоският данък е дясно решение, а диференцираният данък на физически лица е ляво решение. Неколцина колеги от парламентарната ни група се опитват да ме убедят, че плоският данък в Западна Европа бил табу за социалдемократите. Може и така да е. Но е важно, че в цялата зона на Източна и Средна Европа само ние останахме без плосък данък. И защо трябва да страдаме от идеологеми, когато в тази група ние последни въвеждаме плоския данък? Може би за Западна Европа, където доходите са много високи, е нормално да има диференциран данък. Но при ниските ни доходи у нас не пречи да го въведем. Няма “леви” и “десни” данъци. Има добри и лоши данъци. - Спрягаха името ви за кандидат за кмет. Ако София остане блокирана в задръстванията, какви са полезните ходове за общинската администрация, каквато и да е тя? - Още първите стъпки на който и да е кмет на София трябва да бъдат рязко блокиране на центъра за коли и въвеждане на пропускателна система, каквато и да е тя. Това е едно доста палиативно решение. В същото време да се проектират и изграждат магистрали над пътя от сглобяеми конструкции, каквито има по цяла Европа. Това не е толкова скъпо строителство, то е и бързо. Да се форсира Околовръстният път на София и няколко радиални пътища. Не се ли изведе движението от центъра на София, няма да се справим. Проблемът е и въпрос на сравнимост, ние не сме свикнали със задръствания, каквито има в световни столици. Катастрофата не е станала, но трябва да се вземат бързи мерки. - А защо сега „гръмва” „Кремиковци“? - „Кремиковци“ е една язва. И рано или късно трябва да се решава като екологичен проблем. Или трябва да влезе в нормите на ЕС, или да се закрие. Друг вариант няма. Собственикът на „Кремиковци“ трябва да реши – ще инвестира ли в това предприятие, за да го вкара в нормални екологични норми, или ще го закрие. Тук драма, някаква политика или рекет няма. Има предписания. Даже не е и предизборно всичко това. Просто изтича срокът за започване на реконструкция и модернизация. Но това е проблем не толкова на Столична община, колкото на Министерството на екологията. Въпросите зададе Росица Цонева