Атанас Христов България никога няма да догони страните от ЕС, ако ръстът на производителността на труда се запази на сегашното си ниво от 2%. Ако скочи до 5 на сто, след 33 години имаме шанс брутният ни вътрешен продукт на глава от населението да се доближи до този на ЕС – в момента е 34% от него. Рецептата е да се ускори програмата за реформи. Изводите са направени в огласения вчера доклад на Световната банка (СБ), озаглавен „Ускоряване на конвергенцията на България. Предизвикателства пред повишаване на производителността“. Необходими са политики и смели реформи, частичните мерки не са достатъчни, препоръчват експертите на банката. . Как да ги стигнем – оптимистичен сценарий Изоставането на доходите от другите страни - членки на ЕС (без Румъния), продължава да бъде приоритет за преодоляване в страната. Въпреки това България тръгва по този път обременена от две сериозни затруднения. Първото са големите разлики, които има да навакса страната, а второто е демографския фактор в страната. Според данните на СБ средногодишният ръст на производителността на ЕС-25 е 2% годишно, но базата е много по-висока от тази в България. През последните няколко години този показател у нас също е 2%. Оптимистичният сценарий според анализаторите е, че за да настигнем ЕС, растежът трябва се повиши до 5% към 2015 г. и да се задържи така поне до 2040 г. В случай че българинът запази темпото от 2 на сто ръст на производителността, след около 30 години БВП на България ще е наполовина от средния за страните от Съюза. Тоест – ще сме мръднали от сегашното положение с близо 16 на сто. Заетостта е в застой от 2002 г. насам За периода 2000-2005 г. производителността на труда се е увеличила общо с 24,1%. През първите 3 години ръстът е бил почти 6%, но след това е растяла с под 2% годишно. Данните за ръста на БВП от 5-6% през тези години показват, че заетостта е била в застой или е намаляла малко през първата част на периода. Целта на българските власти трябва да е осигуряване на интензивен растеж и при пазара на труда, и при производителността на труда. Трудно е да се държат високи тези показатели за продължителен период от време. Подобна тенденция може да доведе до прегряване на икономиката и забавяне на ръста. Съществува опасност ръстът на заплатите да изпревари производителността, което ще доведе до висока инфлация и ще забави икономическия растеж. Анализаторите са извели четири основни фактора, които са от критично значение за ускоряване на растежа на производителността. Те са подобряване на средното и висшето образование, развитие на научно-изследователската дейност, конкурентни продуктови пазари и гъвкав пазар на труда. Българите над 65 г. - над ¼ през 2050 г. Липсата на работна ръка може да попречи на България да повиши производителността си. Според доклада страната ни е с едно от най-бързо намаляващото население в ЕС. От 7,8 млн. души в началото на 2006-а към 2025 г., според Евростат, населението на България ще се стопи до 6,5 млн., а през 2050-а ще сме едва 5,2 милиона. Това означава, че средно за година ще се топим с 0,7 на сто. Анализаторите са изчислили, че след 2010-а този спад ще възлиза на около 1% годишно. В абсолютни стойности трудоспособните българи (15-65 години), ще се стопят от 5,4 млн. през 2004-а до 4,2 млн. през 2025-а. През 2050-а тази демографска група ще наброява 3,1 млн., което ще съставлява едва 60% от цялото население. В същото време населението над 65 години ще нарасне от 17% през 2004-а, до 26% през 2050-а. В момента в България се раждат между 65 и 70 хиляди деца, а тенденциите са броят им да спадне приблизително до 50 000 раждания годишно. Изчисленията показват, че на една жена се падат средно по 1,5 раждания, което е малко над нивото от 1,1–1,3 раждания през последните 15 г. Средното специално образование произвежда безработни От доклада на СБ става ясно, че образователната ни реформа, изглежда, не се е случила. Препоръчва се мерките в средното образование да започнат чрез въвеждане на единен стандарт за финансиране на един ученик и разширяване на т.нар. делегирани бюджети. Оценките за средното професионално образование в България са безмилостни: скъпо е и произвежда безработни. Разходите в тази сфера са с 23% повече от тези за средното общо образование, а след завършването му е голяма вероятността да останеш дългосрочно безработен. Безработицата при младежите, завършили техникуми и други професионални средни училища, е с около 50% по-голяма в сравнение с придобилите общо средно образование. Заключенията на анализаторите са в дългосрочна перспектива общото средно образование да се превърне в приоритет, защото би било по-полезно. Препоръчва се още приемът на ученици в специализираните училища да става след навършване на 16 години, т.е. след завършване на общото образование. Като вариант може да се разработят програми за професионалните училища, в които да се балансират общообразователното и професионалното обучение.