Анелия Крушкова е завършила УНСС. Магистър е по икономика и управление на транспорта. В периода 2003-2005 г. е зам.-министър на транспорта и съобщенията. Преди това е работила в „Деспред“ и швейцарското дружество „Данзас“. Съосновател e на Българо-италианската търговска камара и на бизнес клуб “Жените предприемачи и мениджъри в България”. Член е на българо-швейцарското дружество за търговско и икономическо сътрудничество. Омъжена, с две деца. Владее немски, руски и английски език. - Г-жо Крушкова, туристическият сезон приключва. По-успешен ли беше в сравнение с други години и какви тенденции се забелязват това лято? - Сезонът наистина е към края си, въпреки че по морето има още туристи, дори продължават и записванията, което е радостно. За съжаление времето в началото на месеца ни изигра лоша шега и това трайно отказа нас, българите, от почивка в края на лятото. Иначе можехме да имаме много по-успешен септември като сезон. За сметка на това пък чужденците продължават да идват. Общата тенденция за увеличение на пристигащите чужди туристи у нас се запази и този август, когато бе отбелязан пик, както всяка година. Оказа се, че най-голям брой пристигнали туристи се регистрират между 20 юли и 30 август. Какво ни прави впечатление? Чуждестранните туристи трайно увеличават процента си. В края на август вече имаме 6,88 на сто повече в сравнение с предходната година. Моята прогноза беше, че този процент ще достигнем за цялата година, но успяхме още в края на август. Анализът обаче показва, че той се е повлиял в по-голямата си част от посещенията на туристи, които идват от ЕС. Гражданите от ЕС, посетили България това лято, са нараснали с 31 %. Това ни подсказва, че и в бъдеще можем да разчитаме на още по-голям ръст. От Русия също имаме увеличение на почиващите с около 23 %. Интересна е статистиката и като приходи от международен туризъм. За седемте месеца на годината те възлизат на 1,347 млрд. евро, което е с 16,04 на сто повече от 2006 г. - А къде почива българинът това лято? - Самите ние сме изразходвали за почивка в чужбина спрямо същия период на м.г. 727 млн. eвро, което представлява ръст от 15,6 %. За мен лично това е потенциал, който трябва да бъде изключително добре обхванат през следващата година. Разбира се, без да ограничаваме правото на българина да пътува зад граница. Важното е да предложим достатъчно атрактивни ценови условия, така че нашите граждани да имат желанието да почиват в собствената си страна. Бизнесът осъзна това и вече подготвя такива пакети с услуги. - В по-малките общини по Южното Черноморие обаче се отчита спад на туристите. Там традиционно почиват гости от Сърбия, Македония и други близки страни извън Евросъюза. Вашият коментар? - Факт е, че сърбите и македонците тази година не са на нашия бряг. Известно е, че влизането ни в ЕС предразположи определен тип поведение от наша страна, защото трябваше да изпълним поети задължения, които се отнасят до издаването на визите. В началото на сезона Министерството на външните работи се опита да реагира гъвкаво, като изпрати повече хора в посолствата ни в Сърбия и Македония, но това за съжаление не доведе до връщането на туристите на нашето Черноморие. Има обективни предпоставки за това, истината е, че не успяхме да се справим достатъчно бързо с визите и тези туристи решиха елегантно да се пренасочат към съседните пазари - Гърция и Турция. Това обаче не важи за Русия. Там съгласно новия закон за туризма са регистрирани определен брой туроператори, които имат право да организират екскурзии в чужбина. Те се ползват с абсолютни привилегии и преференции в нашите консулски служби. Четирите ни служби наистина се оказаха тази година „под обсада“ от руски туристи, които искаха да дойдат в България, но като индивидуални туристи. Тези, които чакаха на опашки и създаваха напрежение пред посолството ни, бяха неорганизираните туристи. От личните ми срещи с туроператорите разбрах, че нито един от тях не се е оплакал, че е бил зле обслужен или пренебрегнат... Оплакванията всъщност идват основно от Москва - и то за несмогване с индивидуалните желаещи. - Имаше предложения от бранша да се въведе регламент за по-бързото издаване на визи още на границата, както постъпват в други страни. - Това е нещо, което аз не мога да коментирам. То е в правомощията на МВнР. Бих могла да го пожелая, но няма как да изисквам това да стане. - Няма ли опасност и догодина по-малките курортни селища да пострадат от липсата на редовните си туристи от Сърбия и Македония? - Не съм много съгласна да се говори за голям срив. От Царево например дойде информация, че са доволни от сезона и очакват 7 % ръст на почиващите към 21 септември. Към тези места има и изключително голям интерес от страна на българи, защото нощувките на наши граждани са с 2/3 повече от тези на чужденците. Това показва, че българите са компенсирали по някакъв начин отсъствието на сърби и македонци. - Каква е позицията на Държавната агенция по туризма за нощните ученически екскурзии? - Нашата позиция беше ясно продиктувана: необходимостта да се регламентира от поведението на туроператорите и тяхното желание да имат както задълженията, така и правата в конкретна ситуация да постъпват по различен начин. Казусът възникна след приемането на закона на първо четене, когато не беше ясно формулирано какво е поведението на туроператорите, в случай че трябва да се превозят по необходимост, не по желание, деца през нощта. Не говорим за екскурзия, организирана с автобус, която е ясно разписана от начало до край. Там дефинитивно никой никога не си е позволявал да си мисли, че може да отпадне забраната за нощното пътуване. Проблемът беше какво да правим, когато пристигнат деца с чартъри, и то предимно от Русия, което често се случва да става по късните часове. Какво правим тогава, при положение че има забрана буквално да ги помръднем от летището и да ги преместим където и да било. Това не е право на туроператора да извърши екскурзия, а ситуация, при която той трябва адекватно да реагира на обстановката. Това именно не беше разписано. Е, по-морално ли е да бъдат оставени на летището цяла нощ и кой в крайна сметка носи отговорност за това... Добре е, че вече има по-конкретни идеи за решаване на казуса. - Как бе оптимизирано участието на България на международните туристически борси тази година? - Изложенията, на които участваме, са 7 световни и 70 по-малки, регионални или специализирани. Направихме обща ревизия къде трябва да участваме и къде не. Оказа се, от една страна, че може би не е ефективно България да бъде представяна на 70 отделни борси. Когато обаче седнахме да селектираме нашето поведение, за да видим къде можем да извлечем дивидент, се стигна до един много съществен извод – че на пазарите, от които решим да излезем, можем много трудно после да се върнем. Лесно е да се откажем, но стане ли, веднага мястото се заема от друг кандидат. Това е нож с две остриета. Все пак 15 от изложенията отпаднаха, а за сметка на това решихме да увеличим площта на други, където имаме по-голям интерес, и сега чакаме разрешение за това. - Какъв бюджет за туризма очаквате за следващата година? - Това е много неприятен въпрос. Аз мога да настоявам и за 100 милиона, но разбрах, че отново ще получим 6,5 млн. лева, колкото бяха и тази година. - С какви аргументи от кабинета отказват увеличение? - Аргументи никой не ми е давал. Първоначалната информация беше за 9,7 млн. лв., но при повторното разглеждане на бюджета се оказа друго. - Как гледате на идеите на бизнеса за „разтоварване“ на държавата от някои нейни функции, като например категоризацията на обекти? - Терминът „разтоварване“ не ми допада. В крайна сметка агенцията има две основни дейности - едната свързана с маркетинга и рекламата на държавата като дестинация, втората – с категоризацията. Евентуална промяна може да има само по решение на правителството. - А имате ли график за многобройните си срещи с браншовите организации? Как гледате на обединението, което все не се случва? - Срещите ми са всеки месец, особено напоследък, откакто зачести появата на нови и нови съюзи. Когато дойдох в агенцията, те бяха 36. Сега разбрах, че вече са станали 47. Като цяло няма лошо дори 2 от тях да се обединят, защото ще станат 45. Погледнато сериозно, част от тях съществуват обективно и няма съмнение, че трябва да ги има, защото браншът е широкоспектърен. От друга страна обаче, броят им не намалява, защото те се обединяват или преструктурират като интереси вътре в организациите, но не са склонни да се оттеглят като личности. - Докъде стигна подготовката на стратегията за развитие на туризма? - Има внесени два варианта, отделно налице е и стратегията, финансирана с пари от ЕС. Очаквам до края на този месец документът да е готов и да го предложим на правителството и на всички заинтересовани организации. Въпросите зададе Валентин Георгиев