Георги Велев България няма достатъчно човешки ресурси и квалифицирани специалисти, за да може да създава продукти с висока добавена стойност. Около това становище се обединиха големите работодателски организации и бизнеса при представяне на експортната стратегия на България до 2013 г. в столичния хотел „Хилтън“. Липсата на работна ръка спира страната ни да поеме по-сериозни инвестиции, заяви председателят на БСК Божидар Данев. Крещящата нужда от специалисти и липсата на фирмена политика са основна пречка за развитието на бизнес у нас. Изп. директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стоян Сталев също потвърди, че изтичането на мозъци от България е проблем пред развитието на експортния потенциал. Той посочи необходимостта от разработване на мерки от държавата, бизнеса, представители на образователната сфера, за да се подобри подготовката на кадри. По 20 зони на година? В експортната стратегия се предвижда създаването на 100 индустриални зони до 2013 г. в подкрепа на външнотърговската политика на България. Представителите на бизнеса изразиха съмнение в реалистичността на броя им и дали биха облекчили административните процедури за бизнеса. „Това означава всяка година да бъдат изграждани по 20 индустриални зони“, добави Данев. Предприемачи препоръчаха зоните да бъдат изградени в близост до транспортни центрове и райони със свободна работна ръка. При представяне на стратегията заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев обясни, че се предлага индустриалните зони да се разделят на две категории в съответствие със Закона за насърчаване на инвестициите, които да отговарят на категориите инвеститори клас А и клас Б. Засега зоните ще са регламентирани с промени в Закона за насърчаване на инвестициите, а на по-късен етап може да се обособи и самостоятелен закон. Председателят на БСК посочи, че в новата стратегия не се разглеждат продуктите и фирмите на световния пазар, а се разглеждат страните, към които да се ориентираме. „Не Ангела Меркел определя какви прозорци да се слагат на вратите на мерцедесите, а „Даймлер Крайслер“, заяви Данев. Той допълни, че сегашното предложение прилича повече на стратегия за планово стопанство. Стратегията – като за планово стопанство Според бизнес средите в стратегията е необходимо да се отрази динамиката на световната търговия и мястото на България в процеса. Също така трябва да се проследи промяната на структурата на износа на България през годините и да се включи и стратегия за завоюването на нови, а не само на разработени пазари. Заместник-председателят на БТПП Цветан Симеонов предложи да се създаде министерство на външната търговия. В стратегията се предлагат създаването на няколко институции в подкрепа на стокообмена, което според Симеонов разводнява отговорността върху процеса. Той посочи, че макар и да имаме търговски представители в чужбина, те не работят ефективно. По думите му в критериите за оценка на работата на експертите в тях трябва да се предвиди срок от 6 месеца например, в който - ако не се справят, да им се даде 1 година за поправителен, и при несправяне да бъдат сменяни. По данни на БТПП издръжката на едно представителство е десет пъти по-скъпа в сравнение с подобна структура, която работи на принципа на публично-частното партньорство. Повече чиновници в чужбина Сред другите мерки на стратегията е създаване на експортен съвет към МИЕ с участие на бизнеса. Предвижда се да има агенция за подкрепа на експорта „Бултрейд“, която ще се занимава със секторни анализи и намиране на партньори за българските фирми, а експертите в службите по търговско-икономически връзки ще са представители на политическо ниво в съответната държава, каза Куюмджиев. Агенцията, която на първо време ще е генерална дирекция към Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, ще има първоначално 30 представителства в чужбина.