Иран чака оферта от Румъния за природен газ за “Набуко”
Иран може да бъде сигурен източник на енергия за Европа и Румъния за продължителен период от време, казва в интервю за румънския вестник “Гардианул” посланикът на Иран в Букурещ Хамид Реза Аршади. Иран е на второ място в света по добив на петрол и на четвърто по добив на газ, обясни посланикът.
По отношение на проекта “Набуко”, подкрепяната от ЕС алтернатива на “Южен поток”, двете страни са водили общи разговори, които обаче не са стигнали до конкретни решения.
Иран може да бъде сигурен източник на енергия за Европа и Румъния за продължителен период от време, казва в интервю за румънския вестник “Гардианул” посланикът на Иран в Букурещ Хамид Реза Аршади. Иран е на второ място в света по добив на петрол и на четвърто по добив на газ, обясни посланикът.
По отношение на проекта “Набуко”, подкрепяната от ЕС алтернатива на “Южен поток”, двете страни са водили общи разговори, които обаче не са стигнали до конкретни решения. “Времето минава много бързо и случаите могат да бъдат пропуснати”, подчерта Аршади, като добави, че много страни, сред които Швейцария и Австрия, се интересуват от купуване на газ от Иран. Русия също има желание да инвестира в индустрията на природния газ в Иран.
На въпроса може ли да се каже, че Иран очаква оферта от страна на Румъния за иранския газ и петрол, посланикът отговори положително. “Подготвени сме от всяка гледна точка за такова сътрудничество”, каза Аршади.
През март т.г. върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви, че “Иран е основна страна за газопровода „Набуко”. Техеран неколкократно е потвърждавал готовността си да участва в “Набуко”, включително и при визита на българска парламентарна делегация през януари.
“Набуко”, чийто капацитет е предвиден за 31 млрд. куб. м газ годишно, трябва да доставя „синьо гориво“ от Азербайджан през Турция за ЕС. Трасето е през Турция, България, Румъния, Унгария за Австрия и възможно за Германия и се планира да започне в края на 2010 г. и да завърши през 2013 г. Цената му надхвърля 7,9 милиарда евро. Участници в проекта с равни дялове по 16,67% са австрийската OMV, унгарската МОЛ, българската "Булгаргаз", румънската "Трансгаз", турската "Боташ" и германската RWE.