ЕС обещава пари за коридор № 8
ЕС ще върне към живот Коридор номер 8 и ще предвиди средства за жп линията между България и Македония във финансовите си планове за периода от 2010 до 2013 г., заяви еврокомисарят по транспорта Жак Баро. Според него от помощта, която ЕС отпуска на Македония, в следващите две години ще бъдат отделни средства и за жп линията между България и Македония.
Михаил Рангелов
ЕС ще върне към живот Коридор номер 8 и ще предвиди средства за жп линията между България и Македония във финансовите си планове за периода от 2010 до 2013 г., заяви еврокомисарят по транспорта Жак Баро. Според него от помощта, която ЕС отпуска на Македония, в следващите две години ще бъдат отделни средства и за жп линията между България и Македония.
През май 2007 г. двете страни повдигнаха въпроса за финансирането на строежа на жп линията, за приключването на който според ЕС ще са необходими половин милиард евро, и то главно за частта на територията на Македония. От българската страна остава да се изградят само 2,5 км, докато от македонска – 83 км. Македония не разполага със средства за реализацията на проекта.
Македонското и българското правителство заедно ще търсят от международни банки около 200 милиона евро, които са необходими за завършване на железопътната линия. Строежът на линията към България започна през 90-те години на миналия век, но бе спрян през 2001 г. За този период беше построен близо 50 км железен път. Тъй като линията не се експлоатира оттогава, има нужда от ремонт на вече построената отсечка. За целта също ще бъдат отпуснати средства от ЕС. Основен проблем за изграждане на трасето от македонска страна са особеностите на релефа, които налагат изграждането на допълнителни инфраструктурни съоръжения – мостове, виадукти и тунели.
В момента съществуващите автомобилни преходи по направлението на коридор № 8 между двете страни са три.
ГКПП Гюешево е по направление на първокласен път I-6 (Е-871) Кюстендил-Радомир-Перник-София и свързва градовете Кюстендил-Крива паланка и Куманово. За един от подходите към пункта беше предвидено изграждане на тунел, което преди 6-7 години се оказа много скъпо. Затова там беше направен обход на стръмния участък. Част от пътя, който вече се рехабилитира, е включен в "Транзитни пътища 4" и се изпълнява от злополучния тандем между българската "Булстройинженеринг" и сръбската "Маврово", която забави с повече от година пътя от пътен възел Даскалово до Дупница.
Вторият преход е през ГКПП Станке Лисичково по направление на третокласен път III-108 Благоевград-Станке Лисичково-границата и свързва градовете Благоевград и Делчево. Нужда от рехабилитация имат 25 км от пътя.
Третият преход е ГКПП Златарево. Той се намира по направление на път III-198 Гоце Делчев-Петрич-границата. Това направление свързва Петрич и град Струмица. Разстоянието между тях е около 53 км, като 27 км от него се нуждаят от ремонт.
Според програмата на транспортното министерство на тази територия е необходимо да има още три гранични прехода.
Първият - ГКПП Симитли-Пехчево ще свързва два града, които отстоят на около 28 км един от друг. От Симитли по посока към границата има общински път, който стига до село Брестово, на около 5 км от границата. За отваряне на новия ГКПП трябва да се изгради ново трасе от двете страни на границата с дължина около 10 км. Граничният пункт има разработен проект, предстои рехабилитация на около 17 км път.
Вторият преход ще бъде ГКПП Струмяни-Берово и това беше най-вероятният за изпълнение проект. Но гръцката "Продефтики" не представи банкови гаранции за изграждането на подходния път и все още не е ясно дали ще се обявява нов търг, или ще се даде възможност обектът да бъде изпълнен от втората в класацията фирма. От българска страна до ГКПП Клепало има изграден път III-1008, докато на територията на съседна Сърбия и Черна гора няма път до Берово. Има проект за граничния преход.
Точно местоположение е определено единствено за ГКПП Черната скала. Той е по направление Невестино-Делчево. От двете страни на границата има изградена пътна инфраструктура. От рехабилитация се нуждаят около 31 км път.