Преди две седмици Пламен Камбуров беше назначен за директор на агенцията по рибарство и аквакултури. Преди това работеше в „Морска администрация“ към Министерството на транспорта. През 90-те години е заемал различни постове в петролния бизнес - член на борда на директорите в „Нефтохим“, зам.-директор на „Петрол“ АД, консултант на British Petroleum, Greece Total gaz, American Oil Corporation и Holland Lukoil Russia. Участвал е в управлението и на Първа източна международна банка и „Топливо“ АД. Има висше образование - международни отношения. Женен, с две деца. - Г-н Камбуров, преди няколко седмици бяхте назначен за директор на агенцията по рибарство и аквакултури. Какви са непосредствените задачи, които ще решавате? - В общи линии приоритетите в момента са четири. Първият е успешното преминаване на мониторинговия комитет по програма рибарство и аквакултури, който беше миналата седмица, решаване на въпроса с акциза на горивата и екоравновесието. Работим и по решаване на проблемите с рибарските пристанища, тъй като статутът им не е ясен в момента, а ако няма пристанища, всичко друго се обезсмисля - няма къде да се разтоварва рибата, няма условия за зареждане на рибарските съдове и т.н. Всичко това е безкрайно необходимо и това, което е в нашите възможности, просто трябва да бъде направено. - Какво се прави в момента за пристанищата? - По инициатива на министъра на земеделието и храните се свикват министрите на транспорта, на регионалното развитие и на околната среда и водите, които носят частична отговорност за пристанищата. Поканили сме и екипа на г-жа Плугчиева (вицепремиер по усвояването на европейските фондове- бел.а.), тъй като това е свързано с европейски средства. - Колко пристанища трябва да бъдат създадени? - Те са разделени на рибарски пристанища, укрития, временни и постоянни лодкостоянки и т.н. Нещата са много и наистина изискват пълна координация между всички институции. Все още законът на концесии на пристанища е в някакъв проект за развитие, но трябва да се изчисти този въпрос, за да тръгнат нещата. - Колко средства са отделени за строителството на пристанища? - В програмата по рибарство и аквакултури са отделени по 4 млн. лева на рибарска група. Има общо 12 млн. лева за трите групи по Черноморието. Отделно за пристанища по техническата помощ са отделени още средства. Рибарските групи пък са от Дуранкулак до Варна, от Варна до Бургас и от Бургас до Резово. Миналата седмица имахме среща с местните власти и рибарските общности по Черноморието. На нея присъстваше и представител на Европейската комисия (ЕК), с когото обяснихме възможностите за кандидатстване чрез рибарски групи. Хората бяха впечатлени, че сами ще могат да се организират и да подреждат приоритетите си, а не някой да им налага отгоре такива. - Казахте, че приоритет е освобождаването от акциз за рибарите. Кога може да се случи това? - Действително един от поетите ангажименти на министерството и агенцията е просто да направим така, че законът, който се прилага за земеделските стопани, да се прилага и за рибарите - тоест те да бъдат освободени от акциз на горивата. В момента на всеки 1000 литра акцизът е 600 лв. Има много лесна формула за решаване на този проблем – всеки рибар, след като си купи веднъж или два пъти месечно гориво, и акцизът може да бъде възстановяван. Това съществува и в закона. Просто трябва да го приложим. В другите държави членки например ДДС за рибарството е с нулева ставка, при нас е 20%. Сами разбирате каква непосилна тежест се пада на бранша, освен това се оскъпява и рибата. - А водили ли сте вече разговори с Министерството на финансите във връзка с прилагането на закона и освобождаването на рибарите от акцизи? - Да, министърът на земеделието лично е разговарял по този въпрос. Знаете, че той се бори и за намаляване на ДДС върху храните. Личното ми мнение като икономист е, че при наличие на такъв бюджетен излишък спокойно може да се реши въпросът и с двата налога. Специално за акциза мога да кажа, че това е лесно да се направи, защото не е свързано със законодателни промени. Това съществува в закон, нашата молба към колегите в другите министерства е просто да се прилага. - Какви мерки планирате да предприемете за запазване на екоравновесието? - Проблемът е, че рапанът се храни с миди и Черно море е пред опасността от пълно унищожение на бялата и черната мида, независимо колко рапани се вадят. Земеделският министър пое ангажимента също да се работи по този въпрос. Необходимо е Министерството на околната среда и водите да разреши за определен период и в определени сектори драгирането (издълбаване на дъното до определена дълбочина - бел.а.). Този метод не е наше изобретение, прилага се успешно и в Италия, Франция и други страни. По този начин се повишава и качеството на мидите. - Преди две седмици завърши вторият мониторингов комитет на оперативната програма по рибарство и аквакултури. Какъв е планът за действие оттук нататък? - В рамките на един месец ще завършим окончателно мерките от програмата. Вече са одобрени критерии за кандидатстване. В най-кратък срок ще бъдат издадени и наредбите за тях. Програмата ще стартира от 1 септември, както и информационната кампания за нея. - Едно от сериозните искания на браншовите организации беше за междинни плащания. Предвижда ли се да има такива? - Да. Ще има и предварителни, и междинни. Всичко, което са поискали организациите, се предвижда и ще бъде направено. - Друг сериозен проблем за бранша е административната тежест - регистрации, такси, разрешения. Ще влязат ли мерки за облекчение на риболовния бизнес? - Вярно е. В момента се плащат никому ненужни такси. Ние проявяваме геноцид спрямо собствените си рибари. Излиза, че един румънец, като дойде в България, не плаща такса за улов на риба като член на ЕС, докато нашите хора трябва да плащат. Въпреки че 50 пъти бяха намалени таксите, тук не става въпрос и за самите тях. Има много бюрократични проблеми. Представяте ли си един рибар, който цял ден е бил в морето, да ходи и да попълва декларации, формуляри, разни други форми и затова да го гонят. - Ще инициирате ли законови промени да се облекчи този режим? - Повечето неща могат да бъдат решени с подзаконови мерки. Работим по въпроса. Като цяло обаче решението на тези проблеми е прилагане на европейското законодателство. Интервюто взе Деница Ватева