Рая Атанасова През последните две години не са правени проучвания на екотуризма у нас. Алтернативните форми на туризъм, включително и на екологичния, остават в сянката на масовия. Към останалите форми на туризма се включват приключенията със ски, преходи с коне и колело, рафтинг, каяк, катерене, делтапланеризъм, пътувания с наблюдение на птици, диви животни и растения. Към алтернативния туризъм спадат още посещенията на манастири, исторически забележителности, обучението в занаяти, селският и винен туризъм. Последното изследване на алтернативния туризъм от 2004 г. показва, че културният туризъм доминира над всички останали. До него се доближава само приключенският туризъм, който акцентира на пешеходните преходи през лято и зима. Стабилно присъствие отбелязва селският туризъм, в който освен престоя и настаняването в селска среда са включени и дегустациите на вино и местни продукти и кулинарните турове. 80% от туроператорите отбелязват, че поне 10% от техният бизнес е свързан с тези дейности. Малка част от туроператорите обаче предлагат чистата форма на екотуризъм – наблюдение на растения, птици, пеперуди и природни феномени. От формите на алтернативен туризъм най-слабо се развиват услугите на конгресния туризъм, сочи проучването на Българската асоциация за алтернативен туризъм(БААТ). „Аз се сещам най-много за един-два туроператора, които се занимават с курсове по грънчарство или плетене на дантели, бродерия в рамките на една туристическа програма. Това са ниши, които според мен ще бъдат заети скоро“, каза Зорница Ставрева, изпълнителен директор на БААТ. Идват най-много германци Според цитираното изследване, най-голям е делът на немскоезичния пазар (Германия, Австрия, Швейцария) с 37% от клиентите. Българите са на второ място с около 32%. На трето място е френскоезичният пазар (Франция, Белгия) с 11%. САЩ (1,7%) и Русия (0,4%) са на последно място. Българите също се включват Според Зорница Ставрева важното е, че българският клиент също използва специализираните продукти. „Въпреки това българските клиенти основно закупуват отделни туристически услуги. Те по- рядко се насочват към купуването на цели пакети – от една страна, поради оскъдното предлагане, а от друга - заради по-ограничените финансови възможности и традиционен начин на организиране на почивката“, посочи Ставрева. Впечатление прави същественият процент на японски туристи, които посещават страната ни, но тези данни се определят от предпочитаната форма на пътуване (организирани групи от 30-40 души). Западноевропейският турист предпочита малките групи и индивидуално разработената програма. Данните на проучването сочат, че българският алтернативен туризъм все още залага предимно на организираните групови пътувания. Индивидуалните са по-скъпи и по-трудоемки за организиране. Колко струва? Цените на пакетите за българи варират от 35 до 250 лв., а тези за чужденците от 135 до 2500 лв. за обиколните културно-познавателни и пешеходни турове. Без съмнение най-платежоспособни пазари си остават японският, американският, немският, английският, следвани от френския пазар. Туристите се различават и по предпочитаните услуги. Българите показват пристрастие основно към приключенския туризъм - лодки, рафтинг, парапланеризъм, въжени градини, директни маршрути. Тяхното желание е за уикенд или за неколкодневна почивка, да се разтоварят, да се забавляват. Ние изоставаме По последни данни на Агенцията по туризъм 72% от туристите посещават страната, за да почиват на морския бряг, около 15 до 18% идват у нас на планински и зимен туризъм, а делът на всички останали алтернативни форми е около 12 процента. В световен мащаб обаче туризмът се характеризира с годишен ръст от 4%, пътуванията, насочените към природата - с ръст от 10 до 30% годишно. Изчисленията на Световната организация по туризъм показват, че разходите за екотуризъм нарастват годишно с 20%, което е 5 пъти повече от средния ръст за туристическата индустрия като цяло. В страната има около 40 туроператора, които в някаква степен се занимават с алтернативните форми на туризъм. Тези обаче, които работят единствено в сферата на алтернативния туризъм, са изключително малко и работят предимно с чужденци. Проблеми: 1.Квалификацията и уменията за развитието на този вид туризъм особено в малките селища, където той е най- силно разпространен. 2.Невладеенето на чужди езици особено в по-малките градове и селища и нежеланието на хората да бъдат обучавани. 3.Трудностите при финансирането. Екотуризмът спада към така наречения малък бизнес и много от хората се съмняват, че той ще им донесе достатъчна печалба, за да изплащат кредит или да осигурят половината средства по някоя от програмите на ЕС. 4.Инфраструктурата е в много лошо състояние особено в малките населени места, където се развива този бизнес. 5.Местните власти не оценяват потенциала, който има екотуризмът, но няма стратегическо планиране, което да го извежда като приоритет в политиката на общините. 6.Има опасност от свръхзастрояване, което може да отблъсне туристите. Плюсовете: 1. Изключително биоразнообразие и културно-историческо наследство. 2. Защитените територии в България са 5% от площта на страната. 3. Националният парк „Пирин“ и биосферният резерват езерото „Сребърна“ са включени в списъка на UNESCO за природното наследство със световно значение; 4. България е единствената страна в Европа, която има два национални парка – членове на мрежата „Панпаркове“ – „Централен Балкан“ и „Рила“. 5. 11 български плажа са отличени с наградата „Син флаг“ за 2006 г. 7. Маркираните планински пътеки са с обща дължина 37 000 км и са добре поддържани от Български туристически съюз. По европейската програма ФАР „Развитие на българския екотуризъм“ досега са реализирани 27 проекта. Колко струва услугата екотуризъм? Уикенд извън София: Катерене за 4-5 души в група - около 50-60 лв. на човек Ледено катерене за 4-ма души - около 60 лв. на човек Посещение на пещери за 4 души - около 50 лв. на човек Парапланер за 1 човек - около 60 лв. Езда в Западен Балкан С нощувка пълен пансион за 4-6 души около 120 лв. на човек, двама-трима души - 150 лв. Каяк в Перперикон за 4 дни за 8-10 души по над 150 лв., за 5-7 човека около 200 лв. Планинско колело (Западни Родопи) за 4 дни за 10-15 души около 150 лв., за 6-9 души над 150 лв. Тандем скок от 3500 м - около 150 евро Заснемане на вашия скок - над 50 евро „Eкотуризмът е пътуване до сравнително незасегнати природни местности с цел посетителите да разгледат и да се насладят на природата и всички съпътстващи културни забележителности, като едновременно с това се насърчава съхранението им и се допуска възможно най-ниска степен на въздействие. Осигурява също социално-икономическа активност на местното население и справедливо разпределение на отговорностите и ползите. Той съдържа също важни елементи на природозащитно образование, интерпретация на природното и културното наследство и съответства на всички форми на устойчив туризъм.“ (ДАТ и ресорни министерства)